Готов ли си да платиш цената за това, което желаеш?

Всеки човек носи в себе си желания, които не успява да реализира. Всички познаваме огорчението и тъгата, когато силно копнеем за нещо, а то не се случва в живота ни. Всеки е имал ситуация, в която недоумява защо други хора по-малко способни, по-неопитни, по-мързеливи или по-глупави постигат нещо, което той/тя не успява. Защо другите успяват, когато аз имам повече качества? – всеки е имал момент, в който си задава този въпрос. Често в такива ситуации започваме да мислим, че нещо с нас не е наред, че нещо не правим добре, щом не успяваме, щом не постигаме това, за което душата копнее… Истината обаче е друга. Когато не успяваме, най-често не е защото не правим нужното или защото сме неспособни, нито е защото не ни се полага или защото имаме да изкупуваме грехове, напротив! Всичко с нас е наред и можем да постигнем всичко, което желаем, стига да сме готови да платим съответната цена. Точно така – в този живот безплатен обяд няма и ако искаш нещо, нужно е да платиш цената за него. Ако силно копнееш за нещо, но колкото и да се стараеш да го постигнеш все не успяваш, това е най-вероятно, защото не си готов(а) да платиш цената за това нещо. Прочети долните редове и ще разбереш, а след това се запитай коя е цената, която отказваш да платиш и струва ли си наистина. Ако си струва, давай смело. Ти можеш! Но само, ако наистина си струва цената!

А сега ще ти разкажа следната история, за да разбереш какво имам предвид:

В периферията на Вселената имало магазинче. На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не поставя нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания. Асортиментът бил огромен.

Тук можело да се купи на практика всичко: любов, пари, деца, дом, апартаменти, яхти, брак, висока длъжност в работата, красиво тяло, мощна кола, печалба от лотарията, успехи, победа в конкурс и много други неща. Единственото нещо, което не се продавало, били животът и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който идвал в магазина, (а всъщност има и такива, които нито веднъж не били стъпвали в магазина, а си стояли у дома и просто са желаели) първо искал да узнае цената, която ще му струва неговото желание. Цените били различни.

Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените си сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала много повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъда достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз“, заявявайки се себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответсваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност, да се откажеш от бонусите на „жертвата“, да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко приятели и познати.

Не всеки, които идвал в магазина, бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от къде биха могли да намерят още средства.

Имало и такива, които се оплаквали от прекалено високите цени, молели за намаление или се интересували кога ще има разпродажба. Други, пък, давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.

Останалите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията.

Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, да за заплатят за изпълнението на своите желания.

А на вратите на магазина вече сто години имало надпис: „Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено.“

Източник: Интернет

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!