За да отгледаме детето си така, че да изгради то здрава и зряла психика е нужно в отглеждането и възпитанието детето да получи две неща – безусловна любов и условна любов. Какво означават тези две неща, как се проявяват и как се отразяват на живота на детето ще разгледаме сега:
Безусловна любов – майчиното начало
Безусловната любов гласи: “Ще те обичам винаги, каквото и да правиш, какъвто и да си. Приемам те и те обичам безусловно.” – Това е майчиното начало. Майката носи детето в утробата си, превръща го в човек, мъчи се болезнено докато го ражда, без да знае какъв човек е детето й. Може да е красиво, а може и да е грозно. Може да е умно, а може и да е глупаво. Може да е талантливо, а може и да е най-обикновен човек без никакви специални заложби. Майката това не я интересува. Тя обича безусловно. Обича с най-голямата чиста и свята любов на света детето си, каквото и да е то. За майката, детето винаги е най-прекрасното, най-обичното.
Детето усеща тази енергия и знае, че пред майка си няма нужда да се доказва, няма нужда да отговаря на очаквания. Майката ще го обича винаги, независимо от обстоятелствата. Винаги ще го подкрепи и винаги ще го утеши. Винаги ще му влезе в положението и винаги ще му даде опора и обич.
Условна любов – бащиното начало
Не така стоят нещата с бащиният принцип. Бащите обичат децата си не по-малко от майките. Не по-малко милеят, не по-малко дават грижа, но го правят по друг, мъжки начин. Бащата дава любов, не като глези, както правят често майките, а като учи на твърдост и постояноство. Бащата учи детето да се доказва, да бъде смело, упорито, да се бори, да побеждава. Когато детето се провали, майката ще го прегърне и утеши, а бащата ще му покаже грешките и ще го нахъса другият път да се постарае повече. Бащата ще дава щедри похвали само, когато са заслужени. Майката напротив, ще хвали винаги.
Когато детето падне, майката ще тича да го утеши, а бащата ще го насърчи да стане само, да се изтупа и да продължи. Когато нещо не се получава майката ще каже на детето, че и така е добре, нищо че не е успяло, че то е прекрасно и тя го обича повече от всичко на света. Бащтата ще даде любовта си по друг начин – вместо щедро да хвали, той ще насърчи детето да направи нещата така, че следващият път да успее. Ще му вдъхне увереност, че може. Ще му даде от мъжката си сила и ще му каже да отива да дерзае, да се упражнява и да дойде да се похвали, когато успее.
Посланието на мама е: “Няма нужда да се стараеш. Такъв, какъвто си си достатъчен и съвършен.”
Посланието на татко е: “Давай, старай се, ти можеш и ще успееш! Вярвам в теб и ще те науча как да се справяш! Хич не си мисли, че ще толерирам да хленчиш и да мързелуваш. Запретвай ръкави и действай! В живота победите трябва да си ги извоюваш сам!”
Влияние в живота на майчината и бащината любов
Ако един от двата принципа отсъства или е слабо застъпен и преобладава другият принцип, човек пораства базбалансиран и с дългосрочни вреди, които понякога сам не знае на какво се дължат и как да компенсира. За да порасте здраво, уравновесено, щастливо и успешно едно дете има нужда двата принципа – и бащиният, и майчиният да присъстват по равно в и живота му и в нужните моменти да се проявява нужният принцип.
Ако едно дете не е получило безусловна любов, а родителите му постоянно поставят изисквания и претенции към него и все трябва на нечии очаквания да отговори, за да получи любов и приемане, такова дете пораства с чувство за малоценност, с усещането, че такова, каквото е не е добро и не е достатъчно и все трябва нещо да постига и да се доказва, за да получи любов. В живота си такива хора може и да постигнат големи успехи, но живеят нещастни и каквото и да постигат все не ги радва, все не е достатъчно. Такива хора трудно могат да получат любов от партньора си или от други хора и живеят с усещането, че никой не ги обича достатъчно, защото подсъзнателно си намират партньори като родителите си – такива, които дават само условна любов или дори и партньорите и приятелите им да дават безусловна любов и да ги приемат, каквито са и да няма нуждата да се доказват, тези хора просто не могат да усетят и получат безусловната любов, не си я позволяват. Като деца са израснали без нея и нито я разпознават, нито могат да я изпитват.
Такива хора често се чувстват необичани и неприети и страдат от страх от отхвърляне. Постоянно се опитват да угодят на околните, за да бъдат приети и обичани от тях. Не умеят да си дават любов на себе си и не могат да обичат самите те безусловно близките си хора. Имат постоянни изисквания и претенции към околните. Такива хора все едно никога не са имали майка, а сякаш са израсли с двама бащи.
Децата, които са получили безусловна любов (но заедно с нея са получили и условна), самите те могат като порасната да обичат себе си, близките си и живота безусловно. Чувстват се пълноценни, стойностни хора и нямат постоянната нужда да се доказват и да угаждат на другите на всяка цена. Ценят себе си, околните и живота и се чувстват щастливи.
Ако едно дете не е получило условна любов, а родителите му са давали само безусловна любов и са му покзвали, че няма нужда нищо да прави и е обичано и прието без да полага каквито и да е усилия, такова дете става “мамино синче” – мързеливо, сприхаво, истерично, неспособно да се труди и да минава през предизвикателства. Такива хора в живота си се предават пред най-малката трудност, защото никой в детството не им е показал как се преодоляват трудности самостоятелно, как се проявява смелост, издръжливост и упоритост. Такива хора очакват всичко наготово да им дойде и се дразнят, когато когато трябва сами да се потрудят. Не смеят да поемат предизвикателства и да вървят напред, защото никога не се се учили на това не се страхуват от провал. Имат нужда постоянно от външна опора.
Ако липсва бащания принцип, детето не научава, че само гол талант не стига, нужни са упорити тренировки, за да развиеш една дарба. Паганини не просто е роден музикален, а е свирил десетки години по 8 часа всеки ден, за да се превърне в това, което е. Същото важи за всички. Майките носим жалостиво сърце и гледаме детето да не се мъчи, ако можем да му спестим усилията, напрежението. Бащиният принцип обаче знае, че да спестиш на детето си труда и упорството е мечешка услуга. Бащата оставя детето само да си носи тежката чанта, само да си прави сметка, да развива умения, да пада и да става, да тренира, да се бори и да успява. През това време бащата не му гледа сеира отстрани, а го насърчава, нахъсва и окуражава, дава му пример и сила, дава му идеи и го насочва как да действа, назидава го, когато кривва от пътя и го окуражава да продължава напред, докато успее. А когато успее, заедно празнуват победата и е щедър на заслужени похвали.
Децата, които са получили условна любов (и заедно с нея са получили и безусловна), изграждат стабилна психика и увереността да минават през трудности и да устояват на предизвикателства. Тези деца като пораснат не се отказват пред проблемите и имат увреността, че могат и ще се справят.
Понякога ролите се разместват
В днешният модерен свят не винаги майчината любов детето получава от майка си, а бащината от баща си. Така е в традиционното семейство, където жените са изпълнение с женска енергия, а мъжете с мъжка. В днешният свят има много жени, които живеят през мъжката енергия – борбени, настъпателни, целеустремени и много мъже, които живеят през женската енергия – нежни, чувствени, ематични, грижовни. В някои семейства бащата дава безусловната майчина любов, а майката условната бащина любов. И това е ОК, стига да присъстват и двете, за детето проблем няма.
Все повече деца живеят с разведени родители. Все по-често хората пътуват за дълго и прекарват части от живота си далеч от дома и детето остава само с единия родител. Трудно е един човек да дава едновременно и двата принципа – шизофренно е хем да успокояваш, хем да нахъсваш. Хем да вдъхваш безусловна, хем условна любов. Сам човек не може да се справи с тази задача. Ако единият родител за дълго не участва в живота на детето, нужно е на негово място да дойде друга фигура – ако липсва майката, то баба, леля, любяща учителка, друга близка жена е нужно да дава грижа, внимание, безусловна обич. Ако липсва бащата, то друг е важно да поеме мъжкият принцип – дядо, чичо, треньор, учител.
За детето най-добре е, когато женският принцип идва от мама, а мъжкият от татко, но дори и други хора да поемат тези роли, важно за психичното развитие на малкиято човек е и двата принципа да присъстват и детето да знае, че от една страна е ценнно и заслужаващо обич такова, каквото е, но и същевременно да знае, че за някои неща в живота човек трябва да се потруди, да прояви смелост и сила и да упорства и да се бори за успеха си, не да чака на готово.
Ако имате нужда от насоки и подкрепа в проявяването и балансирането на тези два водещи принципа в родителството или ако смятате, е носите негативни последици самите вие, защото в детството ви някой от принципите не е бил добре застъпен, насреща съм за консултации, практики, насоки и подкрепа в търесенето на баланс и по-добър живот.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!