Татко не е мама и не бива да бъде

Мама

В много семейства след раждането на бебето майката поема основно грижите за детето. Обикновено майката е в майчинство у дома с бебето и прекарва най-много време с малкото човече. Мама е и тази, която е прекарала с бебето в постоянна връзка цялата бременност в непрекъсната физическа близост и мама и бебе се чувстват едно цяло. Мама е човекът, чиято основна функция в периода след раждането е грижата за бебето и майката е човекът, който обикновено отдава цялата си енергия в това да общува с малкото човече, да се научи да разчита сигналите му, да откликва на нуждите му, да се интересува от най-добрите практики и методи в ранното детско развитие и това дава на повечето майки усещането, че те знаят най-добре от какво се нуждае бебето им и кое е добро за него.

Татко

Таткото обикновено работи и прекарва много по-малко време с бебето в сравнение с майката. Заети с това да подсигуряват прехраната на семейството, повечето бащи нямат и времето и физическата възможност да прекарват с бебето толкова време, колкото мама и нямат и възможността да се фокусират изцяло само върху темите, свързани с бебето, тъй като ежедневието им преминава предимно в работна среда.

Всичко това води до усещането в повечето майки, че те знаят по-добре кое е добро за бебето и имат повече умения да се грижат за бебето и да вземат по-адекватни решения за него. В много битови отношения това наистина е така, заради изброените по-горе причини, а и заради естествената биологична връзка между майка и бебе.

Това кара майките да се намесват в ролята си на експерти в общуването между таткото и бебето като настояват бащата да следва техните насоки и да прави нещата свързани с общуването и грижите за бебето по начина, който майката смята за правилен.

Това кара и много бащи да вземат второстепенна роля в родителството и да чакат майката да им каже как да общуват със собственото си дете, как да играят с него, как да взаимодействат с него и се опитват като ученик на изпит да изпълняват наставленията дадени от майката.

И тук започва проблемът.

Детето няма нужда от две майки, а от майка и баща.

Защото таткото не е майка. И не бива да бъде. Да, татковците са по-груби обикновено, не толкова по женски нежни и така и трябва да бъде. Детето няма нужда от две майки, а от майка и баща. И бащата е нужно да изгражда своята връзка с детето си по своя мъжки начин, а не да се опитва да действа по женски.

Когато в семейството единият родител настоява да се случва, каквото той/тя настоява под предлог, че знае и може повече, балансът се нарушава. Не случайно децата имат по двама родители. За да порасне хармонично детето има нужда и от мъжкия и от женския подход. Обикновено мама е по-грижовна, по-нежна, но и по-тревожна. Татко обикновено е по-шеговит, по-забавен, по-груб в поведението си, но и вдъхващ спокойствие и увереност. Мама обикновено се тревожи, когато детето плаче, когато падне, когато не спи, а татко обикновено го разсмива в такива моменти и му вдъхва увереност, че всичко е наред и няма проблеми. И детето има нужда и от двете.

Затова майки, не очаквайте таткото да бъде като вас в общуването си с детето и не искайте от него това. Той не е като вас и това е чудесно! Детето няма нужда от втора майка, а от мъжкият пример до себе си. Може би ви се струва, че бащата държи детето така небрежно, че ще го изпусне, но не, няма да го изпусне. Та нали детето е неговото бъдеще и най-любимо същество в живота. Може би ви се струва, че бащата не знае толкова много, колкото вие сте прочели на тема ранно детско развитие, но това не пречи на таткото да бъде най-забавният човек, когото детето има до себе си и когото малкото човече чака с нетърпение да се прибере вечер, за да си играят. Ако не критикувате подхода на бащата и го оставите да общува с детето си така, както го усеща, то детето ви ще има до себе си отдаден и любящ баща.

И мама и татко са важни в живота на детето. Всеки по свой начин. И никой не бива да бъде по-важен от другия и да иска другият родител да се съобразява с подхода му. Детето има нужда от различните ви подходи, за да получи най-доброто – многообразие, гъвкавост, широк мироглед и любовта и автентичното естествено присъствие и близост и на двамата си родители.

За да може да общува пълноценно и с двамата си родители, детето има нужда мама и татко да не се съревновават относно това кой от двамата има по-добър подход, а да разберат, че и двамата са прави и двамата имат право да направят най-доброто, което могат за детето си, всеки по своя начин. Важното е, каквото и да правите, да го правите с любов!

Мъжкият подход понякога е насилствен

Ако ви притеснява, че партньорът ви общува по насилствен начин с детето като го критикува постоянно, обижда или дори удря или ако не позволява на детето да изразява емоции и настоява да бъде като войник или го игнорира, опитайте първо с любов да поговорите с него. В миналото поколения мъже са възпитавани по войнишки с фразата „мъжете никога не плачат“, „Стегни се, не си жена“ и т.н. и за много мъже все още проявата на любов, близост и емпатия са трудни теми.

Много мъже не умеят да насърчават и да показват близост, защото никой не проявявал към тях в детството им близост и нежност. В миналото се е смятало, че момчетата трябва да бъдат възпитавани строго, за да не се разглезят. Ако такъв мъж успее да спечели до себе си нежна жена, тя може да промени по чудотворен начин живота му. С любов, нежност и ласка може да постигнете истински чудеса. С критики и обвинения до никъде няма да стигнете. Ако това е бащата на детето ви, дайте му любов и само така имате шанс нещата да се променят към добро. Ако не успявате и нещо в подхода на другия родител ви притеснява, потърсете консултация със специалист, за да проверите до колко притесненията ви са обосновани и да потърсите подходи за преодоляване на проблемите, с които се сблъсквате.

Ако имате нужда от консултация за изграждане на балансиран и хармоничен модел на родителство, на разположение съм за насоки и подкрепа в процеса. Успех!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!