Най-важното за детето

Живеем в свят, в който няма нужда да се безпокоим за физическото оцеляване на децата ни. Подслон, храна, облекло, медицинска помощ при нужда, закони и ред – всичко това е даденост. Темите ни сега са други. В какви човеци се превръщат децата ни? Че ще оцелеят обществото се е погрижило, но какъв живот ще водят, в какви личности ще се превърнат? Щастливи и успешни ли ще изживеят живота си или неудовлетворени и страдащи? Това зависи основно от това какъв пример даваме ние като родители. Основополагащо за бъдещето на децата е настоящето на техните родители.

Личният пример на родителите

Да бъдеш родител означава с всяка стъпка в живота си да програмираш един малък човек и дори, когато не осъзнаваш, че го правиш, да знаеш, че всеки миг оставяш отпечатък в детето си в какво да вярва, към какво да се стреми, как да постъпва, какви решения да взема и как да ги реализира.

С всяко дейстие, което предприемаме или не предприемаме, ние обуславяме как ще живеят децата ни. Когато се уплашим и решим да не действаме, детето колкото и да е малко взема пример от нас и утре и то ще се страхува и няма да действа. Когато се гневим и оставяме емоциите да ни водят по лош път, утре и детето така ще прави. Когато се трудим и постоянстваме, утре и детето ще се труди и ще постоянства. Когато се обичаме, учим и детето да обича. Когато си позволяваме да се забавляваме и да се радваме на живота, утре детето също ще се радва на живота и ще го живее с удоволствие. Когато страдаме и се оплакваме и не правим нищо, за да променим нещата, правим така, че утре и детето ни да затъва в нещастни ситуации и да не прави нищо, за да излезе от тях…

Така работи животът. Ние сме програмирани от нашите родители и на свой ред програмираме децата си с всяко малко наше действие, мисъл, реакция, постъпка.

Това не означава, че децата ще повторят точно това, което правят родителите. Напротив. Много често децата се стремят да направят точно противоположното на своите родители, в опита си да избегнат техните грешки, но всички крайности са еднакво вредни и след време откриваме, че не е достатъчно да правим обратното. Нужно е да осъзнаем къде е златната среда, кои са работещите модели и как да бъдем щастливи в този свят на безброй възможности и в същото време толкова забързан и изтощаващ на моменти ритъм.

За да имаш щастливо дете, постарай се ти да си щастлив човек.

Историята разбира се познава и обратния пример – успешни хора, идващи от проблемни семейства, но да надскочат средата си успяват само единици много силни характери. Не разчитай, ти да вървиш по лош път, а детето ти да прояви след това стоически характер, за да преодолее лошия пример, с който е закърмено. Единици успяват да направят това. Повечето хора, независимо дали си го признават или не, повтарят моделите на родителите си, дори да не ги харесват и дори да си мислят, че правят нещо различно. Иска се много воля, смелост и вътрешна сила, за да счупиш матрицата, върху която е изграден целия ти живот.

Тази воля и постоянство нека проявим ние възрстните, за да излезем от моделите, които спъват живота ни, за да не се налага утре децата ни да затъват в нашите модели.

Децата ни са често нашият най-голям двигател към развитие и промяна. Затова често казвам, че не е ясно кой на кого дава повече – ние на децата си с това, че посвещаваме толкова много енергия на това да ги отгледаме или те на нас – за стимула за промяна, който ни дават, за решимостта да излезем от зоната си на комфорт и да променим негативите, които спъват живота ни, за устрема към едно по-добро бъдеще.

Ако имаш нужда от помощ, насоки и реаботещи практики за това как да изградиш за себе си и децата си по-щастлив живот, на разположение съм за подкрепа в процеса.