Вредно е детето да получава всичко (Грижата за твоето вътрешно дете)

Искаме децата ни да имат това, което на нас някога (а и сега) ни е липсвало. Всеки родител иска най-доброто за детето си. Искаме децата ни да получават всичко, което поискат. Винаги да са доволни. Нормално е да искаме това. Важно е обаче да си даваме сметка, че да получават всичко, което поискат НЕ е вредно за децата.

Първата година

Когато детето е не дете, а бебе, то все още няма желания. Няма изграден Аз, няма психична осъзнатост относно що е то желание или прищявка. Бебето действа на ниво инстинкти. Бебето няма желания, а потребности. Потребностите са базови нужди, важни за оцеляването.

Базови потребности: храна, близост, сигурност, топлина, избавяне от болка. Докато имаме бебе у дома, няма как да го разглезим или да прекалим с угаждането. Напротив, правилото при отглеждане на бебе е да откликваме на всичките му нужди, защото те не са прищевки и капризи, а базови потребности. Ако бебето плаче, то е защото се чувства застрашено самичко и има нужда от близост или защото е гладно, топло/студено му е или нещо го боли/изпитва дискомфорт.

След първата година

Когато обаче бебето започне да се превръща в дете – проходи, общува и разбира повече, психиката съзрява достатъчно и се формира Аза и заедно с него първите желания, претенции, прищевки. Вече това, което иска детето не винаги е базова потребност, а мжое да бъде потребност, но може да бъде и каприз, желание.

Тук идва майсторството в родителството – да се научим да отличаваме базовите потребности от желанията. Защото базовите потребности е нужно да удовлетворяваме, а за желанията е нужно да преценяваме – здравословно ли е това желание за детето или не. Тоест – нужно ли е да удовлетворяваме това желание или е по-добре за детето да не го удовлетворим.

И е ясно, че детето ще страда, когато откажем да удовлетворим желанието му. Ясно е, че ще плаче, ще настоява, ще се тръшка, може дори в истерия да изпадне. И това не означава, че само и само мир да е и само и само детето да е доволно е нужно да удовлетворяваме всяко негово желание и прищявка.

Например детето решава да обядва шоколад – ще го оставим ли? Здравословно ли е за него? Или детето решава, че няма да играе самичко и иска постоянно някой да стои до него и да го занимава – здравословно ли е за него да бъде зависимо от другите и да не развива умения да се забавлява и самостоятелно? (Тук не визирам винаги да играе само, ясно е, че детето има нужда да общува с мама и татко и общуването в ранна възраст е най-пълноценно през игра. Тук става въпрос за това в част от времето детето да играе с близките си, но да може в друга част от времето да играе и самичко.)

Защо за родителите е трудно да възпитават?

Знаем на теория, че детето е малко и не разбира не може само да преценява как да бъде отгледано. Има нужда от опитни зрели възрастни, които да вземат решения, а не да се подчиняват на всяка детска прищявка. На теория всички знаем това. Но защо не го прилагаме на практика?

Вие сте възрастни и знаете кое е полезно за детето и кое не. Знаете, че ваша задача е да помогнете на детето си да стане самостоятелен и емоционално стабилен възрастен, а не зависим човек, който постоянно очаква някой да го обгрижва и се разстройва от най-малкото нещо, което не стане по вкуса му. Знаете прекрасно това, нали?

Защо тогава е толкова трудно да приложите всичко това, което знаете прекрасно в практиката?

Нуждите на вътрешното ни дете

Вътре в теб живее едно страдащо необгрижено вътрешно дете. Това е детето, което някога си бил. Детето, на което може би са казвали: “Когато говориш с мен, ще мълчиш.”. Детето, което може би никой не е утешавал, когато страда, а са му казвали да не се “лигави” и “да се стегне”. Или детето, от което са очаквали да се държи като умален възрастен – да не вдига шум, да не разхвърля, да не се цапа, да не греши… Детето, което не е имало с кого да сподели нуждите и желанията си, защото родителите са били заети “с по-важни неща”. Или детето, което не е получавало играчките или дрешките, за които копнее, защото мама и татко не са имали пари. Детето, което все още живее вътре в теб и копнее неистово да получи това, което болезнено е липсвало, докато си бил малък и си растял.

Твоето вътрешно дете като черна дупка те повлича да се държиш ирационално със собственото си дете и да му даваш неща, което знаеш, че не са полезни за него, но на теб някога неистово са ти липсвали и сега чрез детето си се опитваш без дори да го съзнаваш да запълниш собствените си липси… Това, което правиш не е грижа за детето ти, а опит да се погрижиш за самия себе си. Важно е да осъзнаеш обаче, че всичко това е във вреда на твоето дете. Обгрижваш себе си и вредиш на детето си по този начин! Детето ти има нужда да пораства, да се учи да се справя с живота, а не да чака някой постоянно да го обгрижва, успокоява и задоволява всеки негов каприз.

Златната среда

Истината както винаги е в златната среда. Да бъдеш добър родител означава да намериш баланса между това да обгрижваш детето и да му даваш присъствие, подкрепа, играчки, внимание и това да го оставяш в част от времето да се учи да играе самичко, да се справя самичко с теми, подходящи за възрастта му, дори да са му трудни в началото (как ще се научи, ако не го оставяш да тренира). Златната среда е да купуваш играчки, лакомства, да обргижваш и утешаваш, но да не позволяваш всичко и в някои моменти да отказваш играчки, лакомства, обгрижване, когато за детето е по-здравословно да не ги получи.

Златната среда е да показваш на детето си, че за теб то е най-специалното и прекрасно дете на света, но не е цар и господар на околните и не може да командва (включително и теб) и че ти също си човек със своите нужди и желания и е нужно да се учите на взаимно разбирателство, спазване на правила и емоционален самоконтрол.

Да бъдеш добър родител означава да се научиш да разграничаваш кога детето има истинска нужда, на която е важно да откликнеш и кога е нездравословен каприз, който е по-добре да откажеш.

Нужно е да се научиш да се грижиш за вътрешното си дете не чрез нездравословна грижа за твоето дете. Намери по-добър начин. Прави неща, които те радват. Давай грижа и внимание на себе си, не само на детето си. Да се превърнеш в роб на детето си и да създадеш в него разбирането, че е крал и всичко в живота ще става, както той/тя иска, е мечешка услуга. Животът не работи така и ти прекрасно го знаеш.

Ако имаш нужда от насоки и работещи техники относно грижата за вътрешното дете и възпитанието на твоето дете, насреща съм за консултация и подкрепа в процеса.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!