Какво се крие зад думите ни и как ги разбират децата

Поуката от една известна приказка гласи: “Сторена рана заздравява, речена дума не се забравя.” Думите могат да погалят, приласкаят, стоплят. Или да порежат, наранят и обидят. А децата възприемат всичко толкова буквално и всяка наша дума влиза директно в душата им. Умението да комуникираме така, че да бъдем разбрани правилно и думите ни да не нанасят вреди е едно от най-трудните, но и най-важните умения.

Ако искате това, което казвате на децата си наистина да е за добро, отделете още няколко секунци и обяснте на детето точно какво имате предвид, подробно и ясно, като му кажете колко го обичате и колко много искате да му е добре. Само така думите Ви ще имат ефекта, който искате да имат.

Ето няколко примера, които често срещаме в ежедневието си. Вижте, когато не обясняваме ясно какво имаме предвид, какво изричаме ние и какво разбират децата ни и какви са дългосрочните последици от думите ни:

Какво казваме: „Престани да плачеш, няма да те гушна пак, няма причина да плачеш, лигавиш се“
Какво си мислим: “ Ще те разглезя, искам да си самостоятелен и да те науча да се справяш сам“
Какво си мисли детето: “ Не ме обичаш. Не те е грижа за мен. Мама е добра, така че нещо с мен не е наред. Не заслужавам да съм обичан.“
Какво се случва няколко години по-късно : “ Какво, по дяволите виждаш в това момче? Как може да му позволи да се отнасят с теб така? Не мислиш ли че заслужаваш нещо по-добро от това? “
…….

Какво казваме: „Ето виж кави играчки сме ти купили, играй си играчките,виж колко са хубави остави ме за малко!“
Какво си мислим: „Ще си вечно залепен. И ние имаме право на личен живот, купуваме ти най-хубавите неща, защото искаме да се чувстваш добре и да имаш всичко.“
Какво си мисли детето: „Имам нужда от конакт, да играя с някого, някой да ме чуе. Предполагам, че играчките са по-важни от хората.“
Какво се случва няколко години по-късно : “ Какво значение има какви телефони имат другите? Кога стана такъв материалист?“
…….

Какво казваме: „Не можеш да удряш, ако още веднъж го направиш ще отнесеш такъв бой че чак ушите ще ти пращят…“
Какво си мислим: “ Трябва веднъж завинаги да разбере, че да се удря не е правилно.“
Какво си мисли детето: „Бях толкова разстроен и го ударих . Сега татко е толкова разстроен и ще ме удари. Предполагам, че е нормално възрастни да удрят, но не и децата.Чудя се какво да правя, когато съм ядосан? Е, добре, един ден и аз ще бъда възрастен и силен и тогава ще е правилно да бия.“
Какво се случва няколко години по-късно: „Сбил си се? Възрастните не удрят хора, само защото са ядосани. Никога не сме те учили да прибягваш до насилие!“
…….

Какво казваме: „Не, не се прави така.. толкова си непохватен, дай аз да го направя!“
Какво си мислим: „Знам, че трябва да съм по търпелива, но така може да продължи цял ден, нямам време.“
Какво си мисли детето: „Не ставам за нищо, сам не мога да направя нищо.“
Какво се случва няколко години по-късно : „Как така не можеш да се справиш сам, за какво учи толкова години?
…….

Какво казваме: „Ще слушаш това което АЗ казвам. Аз съм възрастният и аз взимам решенията!“
Какво си мислим: „Аз съм възрастният, детето трябва да ме уважава, знам много повече от него и не е нужно да прави грешки, аз мога да го науча и да го предпазя.“
Какво си мисли детето: “ Моето мнение не е важно, аз не мога да взема решение, важните хора за мен взимат решения вместо мен.“
Какво се случва няколко години по-късно : „Защо се водиш по приятелите ти.. ами утре ще ти кажат да откраднете нещо или да.. защо се водиш по тяхното мнение, нямаш ли собствено?“
…….

Какво казваме:“ Трябва да учиш така както пише в учубника, не е важно да ти е интересно, ходиш на училище за да научиш каквото трябва . Учителите казват, че не обръщаш внимание на уроците . Как въобще ще научиш нещо важно? “
Какво си мислим: „Ако детето ми не се справя в училище, ще съм се провалил като родител.“
Какво си мисли детето: „Аз не се интересувам от точно тези неща, но предполагам, че вие знаете най-добре. Нещата които ме интересуват, сигурно не са толкова важни.“
Какво се случва няколко години по-късно : „Ти си на 28 години и все още не знаеш какво искаш да правиш с живота си? Не се ли интересуваш от нищо! “
…….

Какво казваме:“ „Моля те, излез, имаме да обсъждаме нещо лично. “
Какво си мислим: „Тези неща, които си говорим не са за деца. Не искаме да те товарим.“
Какво си мисли детето: „Аз наистина не съм част от това семейство.“
Какво се случва няколко години по-късно : „Какво? Защо не ни каза, че имаш проблеми? Не знаеш ли, че в това семейство няма тайни?“

Източник: smisul.org

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!