Алергии в бебешка възраст (част 1)

Всяко четвърто бебе под една годинка у нас страда от атопичен дерматит, който е една от най-често срещаните прояви на алергия в ранна възраст. Все по-голям е и броят на деца с дихателни смущения, в следствие на алергични реакции на организма. Какво причинява тази сравнително нова и много популярна напоследък болест и какви са начините да я предотвратим?

Терминът „алергия” означава имунна реакция на организма към определени дразнители от околната среда (най-често храни, домашен прах, животни, растения), придружена с определена клинична картина. Симптомите могат да бъдат разнородни: храносмилателни (болки в корема, повръщане, разстройство),  дихателни (хрема, спазми в бронхите), кожни (сърбеж, уртикария, оток или възпаление), които може да възникнат незабавно след въздействието на алергена или малко по-късно.

В нормалният случай имунната система реагира при навлизане в организма на вредители от околната среда  – например вируси и бактерии. Тя започва да се бори с тях и това е нормално. Алергията обаче е ненормално състояние, в което имунната система реагира срещу напълно безвредни съставки от околната среда, вземайки ги за опасни. Например имунната система на алергично дете възприема моркова като опасна отрова, с която трябва незабавно да се бори.

От 60-те години на 20-ти век до днес алергичните заболявания по света се увеличават непрекъснато  в геометрична прогресия. Учените смятат, че ако това продължи и за напред, ще се получи популация на хора с неправилна реакция на организма към обичайни фактори от околната среда.

Кое причинява алергиите?

Изпълнената с химикали среда на живот

Едно от обясненията на тази новопоявила се болест се позовава на променените фактори от околната среда. Твърди се, че замърсеният въздух, който дишаме, пълната с химикали храна, с която се храним, лекарствата, които приемаме все по-често, изкуствените материали, които ползваме в бита си (например пластмаси, много от които с неизследвано влияние върху човека) са довели до тази свръхреакция на имунната ни система. Безспорно нездравата среда на живот има пръст в това заболяване, но колкото и да е странно, според направените проучвания алергичните деца в екологично чисти райони не са по-малко, отколкото в промишлено замърсени райони. Така че, обичайните позовавания на „лошата екология” тоест на замърсената природна среда като причина за алергиите, не са задължително верни. При все това, обаче, децата, в чието ежедневие химичните продукти (под формата на лекарства, козметика, измиващи и изпиращи продукти, облекло и предмети от бита) са заменени от естествени такива, страдат по-малко от алергии и често алергични деца след като спрат да приемат традиционни лекарства, козметика и т.н.  и ги заменят с натурални продукти, успяват да възвърнат здравето си.

Стерилната среда, лишена от истински имуно-дразнители

Друга теория, която звучи доста смислено твърди, че алергиите са възникнали в следствие на прекалено стерилния ни начин на живот от средата на 20-ти век насам. Преди това, когато човек се е раждал, той е попадал в среда с огромно количество нови фактори – различни микроби, въздействие на топлина, студ. При контакта си с различните фактори имунната му система се е тренирала: приема, идентифицира, отговаря. Сега обаче, когато бебето се роди, то попада в стерилна среда с оптимална температура. Дразнителите, нужни на имунната система, за да работи адекватно ги няма  и тя остава без работа. Предполага се, че резултатът от това може да е алергията – неправилен твърде активен имунен отговор на обичайни фактори от външната среда. Като няма срещу какво да се бори, имунната система си измисля „въображаем враг”. Изследвания, проведени в подкрепа на тази теория показват, че децата, които от ранна възраст посещават детски ясли страдат по-рядко от алергия, в сравнение с децата, гледани в домашна среда. Изводите на специалистите, провели изследването са насочени към това, че малките децата в детските ясли, въпреки опита на персонала да поддържа безупречна хигиена са изложени на много по-голям брой истински дразнители за имунната система като различни вируси и бактерии, които децата си предават чрез контакта по между си (като общуват активно с голям кръг от връстници, лапат си взаимно играчките, обменят си бибероните, лапат предмети от пода и т.н.), в сравнение с детето гледано у дома, което контактува с много по-малко хора, живее в далеч по-стерилна среда и следователно е изложено да многократно по-малко вируси, бактерии и други реални дразнители. Спомням си изказване на една лекарка по повод обрив на сина ми, когато беше бебе:

Много го пазите това бебе, не смеете да го докоснете до нещо от страх, да не е мръсно. За това има и обрив. Циганче с дерматит виждали ли сте?

Друга подкрепа на тази теория е и фактът, че алергични деца, дори с тежки форми на астма, уртикария, екземи се излекуват при това трайно и напълно  чрез терапия със студ (ледени бани). Разбира се подобни небезопасни методи, особено при малки деца не бива да се прилагат произволно, без предписание и проследяване от лекар, но е факт, че изложеното на студ тяло си намира много по-важен враг, с който да се бори за оцеляването си – в лицето на студа – и спира с борбата с „въображаеми врагове”. Алергията е излекувана.

Това, което можем да направим по въпроса е да забравим прекалената стерилност след като бебето стане на 2 – 3 седмици и да осъзнаем, че трябва да му помогнем да се адаптира към нашия свят такъв, какъвто е и колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Не правим услуга на детето, като го отглеждаме в „саксия”, точно обратното! Опознаване от рано на предметите от бита без да бъдат предварително стерилизирани, свикване с нормалната околна температура (а не отглеждане в допълнително загрята стая), извеждане навън, дори в по-хладно и ветровито време, ще помогнат на детето да се адаптира към света, такъв какъвто е, да срещне реалните дразнители от околната среда, а не да се налага да си измисля „въображаеми” дразнители, срещу които организмът да се бори.  Всичко разбира се трябва да става постепенно и с мярка без да стигаме до обратната крайност. Водещият ни принцип би трябвало да бъде: „Детето трябва да живее в условията, в които живеят родителите му”. Тоест стаята му трябва да е толкова затоплена, колкото стаята на родителите, да е облечено толкова дебело, колкото родителите, а не с два слоя в повече дрехи; когато започне да проявява желание да пълзи да бъде оставено да пълзи по пода без излишни опасения, че там е мръсно и опасно и т.н.

Наследствена обремененост от алергии

Друго  много често обяснение е, че алергиите се предават по наследство. Лекарите говорят за така наречената „фамилна обремененост” от алергии, което означава, че ако единият от родителите има някаква алергия, вероятността детето му да е алергично (не задължително към същото нещо) е 50%. Ако и двамата родители са алергични, вероятността детето им да прояви алергии стига до 80%. Тази теория макар, доказана от практиката не е докрай вярна, защото от една страна все по-често в семейства, в които никога преди това не е имало алергии се раждат алергични деца, както и семейства, в които и двамата родители са алергични успяват да предотвратят появата на алергии при децата си, чрез изключително кърмене през първите шест месеца, късно и много внимателно захранване, използване на измиващи и изпиращи препарати на основата на естествени съставки, лекуване на децата със здравословни методи на лечение вместо с лекарства и др. Моето семейство е пример за това. Очевидно дори фамилно предразположените към алергии, могат да бъдат опазени от алергични прояви чрез здравословен живот, без излишен стрес, лекарства и други химикали.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!