Възпитание на детето и дисциплина при деца на 1 годинка
15
16 минути
четене
Още от поредицата
- Възпитанието на детето (част 1): Значението на първите 5 години
- Възпитание на детето през първата година
- Стимулиране на интелектуалното развитие на бебето през първата година
- Подходяща среда и играчки след прохождането
- Възпитание на детето и дисциплина при деца на 1 годинка
На всички ни се иска бебето да стои мирно, да не пипа нещата, които не са за него, да не ходи на опасни места, за да не се налага непрекъснато да тичаме след него, но за съжаление, както казахме и в предходната статия посветена на периода на първите стъпки (Вижте „Възпитанието на детето (част 4): Периодът на първите стъпки – подходяща среда и играчки”), след като проходи бебето навлиза в периода на откривателството, когато негова основна задача е да опознава заобикалящата го среда като ходи навсякъде, отваря всички достъпни шкафове, катери се до където може да стигне и задължително слага в устата си всичко, до което се докопа, независимо дали на нас това ни харесва или не. Безспорно най-важното в този период е да опазим малкият откривател да не пострада в своите експериметаторски походи, но също толкова важно е да му дадем свободата да открива света по своя си начин, за да добива нови знания и умения и което е особено важно, за да добива увереност в собствените си сили и възможности. Ако спираме всеки устрем на детето с викове от наша страна „Не!”, „Това не може!”, „Не пипай това!”, „Не ходи там!”, постепенно ще създадем у детето си нагласата, че в този свят трябва да бъде пасивно и да чака другите да определят неговите действия. Дете, проучено към пасивност в детска възраст и по-късно като възрастен индивид няма да е способно да взема самостоятелни решения и да ги отстоява и да постига целите си. Със сигурност никой родител не иска това за детето си. Как обаче хем да дадем достатъчна свобода на все още неспособния да се пази сам малък човек, хем да го опазим от предстоящи беди и бели? Задачата определено е с повишена трудност и това е може би първото сериозно изпитание по отношение на възпитанието, с което се сблъсква всеки родител.
Успешни методи за възпитание и дисплина за деца на 1 година:
1) Забрани – единствено за малък брой жизнено важни неща
Отсейте важното от маловажното и използвайте забрани ЕДИНСТВЕНО за наистина важните неща!
Ясно е, че колкото и голяма свобода да искаме да дадем на детето си, за да опознава света и собствените си способности, то без забрани не можем да минем. Тези забрани обаче трябва да се ограничат единствено до истински опасните неща, които не сме в състояние да отстраним от обкръжението на детето.
Обмислете внимателно кои са най-големите опасности, които грозят детето ви в средата, в която го отглеждате и формулирайте няколко основни забрани (не повече от 5), които безпрекословно и последователно ще настоявате детето да спазва. Не измисляйте прекалено много забрани, а само няколко наистина жизненоважни, защото от многото забрани детето ще се обърка и ефектът ще бъде нулев. За да стане по-ясно ще дам пример: Категорична забрана трябва да има по отношение излизане на уличното платно (защото детето може да бъде сгазено от автомобил), по отношение пипане на включен котлон или камина (защото може да се изгори), бъркане в контакта и т.н. Казано по-общо забраните трябва да касаят само неща, които могат сериозно да навредят на здравето на детето и са от първостепенно значение за сигурността! Всичко останало като например действия, които могат да доведат до изцапване, повреждане на вещи и т.н. – по-маловажни неща, трябва да се опитаме да предотвратим чрез други методи, но не и чрез забрана.
Как да формулираме забраните?
Важно е забраните да не бъдат от типа: „Не!” „Престани!” и „Не пипай!”, а да се опитваме да обясним на детето защо трябва да престане и защо не трябва да пипа. Обяснявайте на колкото може по-достъпен за бебето език и със спокоен, а не заповеден тон като замените краткото „Не!” с например: „Не, по улицата не се ходи, защото там има коли и те ще те ударят.”, или „Печката ще направи ох на ръчичката, пази си бързо ръчичката от там!”. Така бебето ще разбере, че конкретният предмет (в случая улица с автомобили или печка) е опасен и ще го нарани. Като не обяснявате на бебето, какво поражда забраните ви, то не може да осъзнае от къде всъщност идва опасността и му внушавате безпокойство от всичко наоколо. Ако постоянно в отговор на действията си бебето чува „Не!”, у него ще се създаде чувството, че светът е опасен и единственото спасение е да не прави нищо. Не се чудете, че такова дете по-късно в училищна възраст няма да бъде сред инициативните и отличните ученици, а сред тези, които по-скоро се скатават и гледат да минат в страни от нещата, а като зрял индивид не очаквайте такова дете да бъде дейно и самостоятелно.
2) Отвличане на вниманието
Това е един от най-ефикасните методи за справяне с нежелано поведение в ранна възраст. Бебето все още не може осъзнае добре причинно следствената връзка между нещата и понякога колкото и да му обясняваме, то не може да схване аргументите ни. Затова първия метод, към който трябва да прибегнете, особено що се касае за по-маловажни неща е не забраната, а разсейване на бебето, така че то да забрави нежеланото поведение и да го насочим към друго по-подходящо. Вместо да размахваме строго пръст и да държим назидателни, но неразбираеми за детето речи, по-добре е когато то прави нещо нередно е да му покажем нещо друго, което да привлече вниманието му и така да го отклоним от нежеланото поведение. Децата на тази възраст лесно се разсейват и този метод може да прилагате в повечето случаи с лекота. Естествено, когато детето е изцяло погълнато от правенето на някаква беля, не винаги ще съумеете лесно да го разсеете. За целта ще трябва да измислите нещо, което да е поне толкова интересно, колкото забраненото действие, за да ви обърне внимание детето. В противен случай, то ще игнорира опитите ви за отвличане на вниманието и ще продължи своето си занимание. Всеки родител познава добре детето си и знае какво харесва то. Когато синът ми правеше беля, аз бързо го виках да види през прозореца един голям камион – той се въодушевяваше много от подобни возила – естествено докато стигнем до прозореца камиона беше отминал (ако нямахме късмет точно в този момент да минава камион по улицата), но важното е, че белята беше вече забравена.
Не си мислете, че отвличането на вниманието не е възпитателно. Напротив! Вие имате свои принципи и искате да възпитате тези принципи у децата си. Вътрешният ви глас казва, че разсейването на бебето е псевдо възпитание, което си служи с измама и няма никакви сериозни възпитателни функции. Ако говорехме за 4 годишно дете, щях напълно да се съглася с вас. В случая обаче говорим за дете на 1 година, което макар вече да ходи и да се опитва да говори, е все още бебе и е несериозно да очаквате от едно бебе да разбира винаги логиката ви на възрастен.
3) Наказания, пляскане по дупето или през ръцете
Боят НЕ е възпитателен метод! Единствената му роля е да помогне на родителя да изпусне малко парата, след като детето много го е ядосало, но за децата няма никакви възпитателни последици, напротив – показва им нашето безсилие. Опитайте се да не удряте детето си, още повече в толкова ранна възраст. Не мислете, че като го плеснете леко по дупето или през ръчичката ще разбере по-добре това, което се опитвате да му кажете. Ако не можете да се въздържате и пляскате детето си макар и леко по дупето, може би се нуждаете от терапия по въпроса, защото ако в тази ранна възраст не можете да сдържате нервите си какво ще се случи занапред, когато детето навлезе във възрастта на ранния пубертет и инатенето и демонстративното непослушание се превърнат в ежедневие? Намерете начин да се разтоварвате от стреса и нервите и да общувате спокойно с детето, дори когато поведението му ви ядосва.
Наказанията също не са добър възпитателен метод, защото пораждат единствено негативен ефект без да възпитатват. Особено на възраст 1 годинка, детето не е в състояние да осъзнае защо е наказано и да си извади поуки. Вместо това то изпитва единствено безсилие и гняв, когато бъде поставено в ъгъла или затворено в стаята си. Вместо това:
Съвети:
- За наистина важни неща, от които зависи живота и здравето на детето – формулирайте 5те основни забрани и се опитвайте да му обясните защо конкретното поведение е опасно и нежелано, а ако детето отказва да разбере и се инати прибегнете към отвличане на вниманието. Винаги обаче опитвайте и с обяснения – ако чрез разсейване отдалечите детето от печката, това ще ви свърши работа в конкретния случай, но рискувате след малко детето отново да е до печката и да се изгори, преди да успеете да предотвратите инцидента. Детето трябва да знае, че има няколко забрани (направете ги не повече от 5), които наистина очаквате от него да спазва и нека те са свързани с наистина опасни неща, които застрашават живота и здравето на детето и които не можете да отстраните от неговото обкръжение. Всичко, което можете да отстраните от обкръжението на детето – скрийте го далче (например лекарства, почистващи препарати, ножове и т.н.), а недейте да държите подобни опасни неща близо до детето и да разчитате на забрани то да стои далеч от тях. Забраните са единствено за нещата, които не можем да отстраним от живота на детето!
- За маловажни неща – като например поведение, което може да доведе до изцапване на дрехите, повреждане на вещ (не много скъпа разбира се), чупене на играчки и т.н. – не използвайте категорични забрани! Забраните са само за жизненоважни неща, в противен случай детето ще се обърка и няма да знае кое е истинска опасност и кое не. Ако детето се изцапа – голяма работа – дрехите се перат; ако се намокри – преоблечете го, ако си счупи играчките – ще играе със счупени играчки; ако пипа скъпа вещ – приберете я на недостъпно място, далеч от досега на детето, но не му се карайте. Що се касае до не толкова важните неща може да приложите успешно един друг метод, който може в периода на първите стъпки да не даде винаги отличен резултат, но в последствие при деца над година и половина има почти вълшебен ефект:
4) Ефекта на естествените последици
Много лесен за прилагане метод по отношение на някои форми на нежелано поведение, който има чудесен възпитателен ефект по отношение на нежелано поведение без застрашаващи последици. Този метод се състои в това спокойно да обясните на детето, че това, което прави е лошо, защото може да доведе до такива и такива последици, след което ако детето не ви послуша да го оставите да продължи с нежеланото поведение и когато лошите последици са вече факт да го оставите да ги изпита, без да му помагате като му кажете най-спокойно: „Нали ти казах, че ако продължиш това ще се случи. Оправяй се сам сега!”. Например:
Детето се мокри и цапа
Детето ви си играе в локвите и има опасност да се намокри. Предупредете го, че ще се намокри, ако продължава така, но ако не ви послуша оставете го и когато дойде да ви се оплаква, че е мокро не бързайте да го преоблечете, а го оставете да постои така – мокро и мръсно (разбира се, ако времето не е много студено и няма опасност от бързо настиване). За да подсилите ефекта даже може да направите самодоволни коментари от сорта: „Виж мама като не ходи в локвите колко суха и чиста е и ми е хубаво така, а ти джапаш в локвите и сега си мокър и мръсен и ти пречат тези мокри дрехи.” Детето ще мрънка и ще настоява да го преоблечете, но вие изчакайте малко време – за да може да изпита неприятните последици от своето поведение и започне да се разкайва и чак тогава го преоблечете.
Детето е злоядо и отказва да яде
Този метод може да се прилага и при злояди деца, които отказват да се хранят – не настоявайте детето да яде насила, а му обяснете спокойно, че ако откаже да си изяде обяда, ще стои гладно чак до вечеря и бъдете непреклонни. Нека наистина изпита глад и само да моли за храна – дори това да стане преди вечерята, не му давайте нищо – обяснете, че сте предупредила, че който не яде на обяд, стои гладен до вечеря. Ако на вечеря отново отказва да яде – повторете процедурата и го оставете гладно до закуска. Бъдете сигурни, че няколко пъти, ако изпита какво наистина е глад, детето ще започне да се храни добре, когато му сервирате храната. Насърчавайте детето на тази възраст да се храни само. То ще се цапа много, но ще му е интересно и ще се чувства много гордо, когато успее да донесе лъжицата до устата си без да я разлее. Сложете голям лигавник на детето и мушама наоколо, така че лесно да почистите поразиите след хранене и насърчете детето си в една от най-важните стъпки на този етап от развитието му – да се нахрани само – ако му позволите да се научи да прави това, ще му помогнете да изпита огромна гордост и увереност в себе си, които ще оставят отпечатък в него за цял живот, а и проблемите със злоядството най-вероятно ще спрат.
Детето не пази своите играчки и хвърля и чупи всичко, което му попадне
Ако детето ви прави така, то не мислете, че има някакъв скрит умисъл в постъпките му. То не го прави, за да ви ядоса или защото е лошо дете, напротив – то е добро, но много любопитно дете, което иска да види какво има вътре в играчката и за това я прави на парчета. Ако отглеждате в къщата си такова тазманийксо дяволче приберете всички скъпи предмети далече от досега на детето (ако не сте го направили не му се сърдете, че ги е повредило – грешката си е ваша!) и когато наблизо няма ценни предмети го оставете да прави каквото иска със своите си вещи. Ще си счупи всички играчки – ами добре, да заповяда. Използвайте метода на естествените последици. Обяснете му кротко, че като хвърля така играчката ще се счупи и после няма да може вече да играе с нея. Ако не ви послуша, нека я счупи. Като счупи няколко играчки и дойде да ви се жалва, че вече не работят, усмихнете се и със спокоен тон му кажете, че така ще стане и с другите играчки, ако не ги пази. Шансът да промени поведението си е огромен, ако детето е на възраст наближаваща две години и повече. Ако детето е съвсем малко по-скоро заложете на метода на отвличане на вниманието, когато детето започне да чупи играчки, защото най-вероятно няма да разбере поуката от последствията на действията си. Ако детето ви изпада в истерия и хвърля играчки и крещи и отвличане на вниманието не помага, обърнете се към класически хомеопат или детски психолог, защото най-вероятно има нещо, което тормози мъничето и предизвиква това агресивно поведение.
Детето удря и хапе другите деца и им взема играчките
Ако детето ви проявява агресия към другарчетата си, трябва да наблюдавате внимателно поведението му и да се опитате да разберете какво го мъчи. Агресията, както и отчуждението (което е скрита форма на агресия, насочена към самия себе си) винаги е индикатор, че нещо в психоемоционалния свят на детето не е наред. Нещо го тревожи и вие трябва да разберете какво е то. Понякога това става лесно чрез игра. Вместо да питате детето какво го тормози – то няма да може или няма да иска да каже – играйте заедно и наблюдавайте какви игри измисля – те може да ви насочат – в игрите си децата дават израз на своите емоции. Ако не можете сами да разтълкувате къде се крие проблема, заведете детето при класически хомеопат или споделете с детски психолог – те имат опит и ще помогнат на детенцето да стане спокойно и уравновесено. В никакъв случай не прилагайте върху детето си медикаменти, колкото и безвредни да ви убеждават, че са! Преди да започнете да се тревожите и да се обръщате към специалисти, опитайте се да се справите сами с агресията на детето си чрез следните методи:
При малко бебе може да опитате с метода на разсейването като отвличате вниманието му към други неща, когато проявява агресивно поведение или при малко по-голямо детенце може да прилагате метода на естествените последици при форми на агресия, като предупредите детето, че ако се държи така с другите деца ще трябва да играе само, защото на тях не им е приятно да ги бие и няма да искат да играят с него. След като обясните това на детето внимателно, ако видите агресивно поведение, веднага го разделете от другите деца и го приберете вкъщи. Ако това се повтори няколко пъти и детето види, че всеки път, когато бие децата накрая остава самичко вкъщи, то е много вероятно да промени поведението си, за да може да бъде навън на площадката, където е интересно, а не да скучае вкъщи. Пак казвам, че методът на естествените последици работи при малко по-големи деца, които наближават двегодишна възраст или над две и при бебе на една годинка може и да не проработи, защото то все още не разбира причинно-следствените връзки между нещата и няма да разбере връзката между това, че бие децата и факта, че след това си стои самичко вкъщи – то няма да може да си извади нужната поука, затова се задоволете да отвличате вниманието му всеки път, когато проявява агресия и така да преодтвратявате инцидентите и ако детето проявява агрсивно поведение прекалено често се обърнете задължително към класически хомеопат или детски психолог.
И последно, но много важно – каквито и проблеми с възпитанието и дисциплината да срещате, каквито и методи да изберете да прилагате, БЪДЕТЕ ВИНАГИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ! Няма нищо по-объркващо за детето от това едно нещо веднъж да е забранено, веднъж да е разрешено. Много често се караме на детето за нещо, а друг път когато то прави същото това нещо не реагираме и детето не успява да разбере всъщност добро или не е подобно поведение. То не може да осъзнае, че когато мама е нервна не търпи то да скача по леглото, а като е спокойна и щастлива няма нищо против това му поведение. Бъдете последователни!
И още – нека детето ви от малко разбере, че е човешко да се греши. Изкуственото издигане на авторитета на мама и татко на пиедестал е не само ненужно, но и вредно. Всички сме хора и допускаме грешки. Случва се понякога да избухнем, защото сме нервни и после да се разкайваме. Желателно е разбира се да не се случва, но понякога не можем да сдържим нервите си. След такива моменти прегърнете детето и му се извинете. То няма да ви сметне за слаби и да разколебаете вярата му във вас – напротив. Това ще засили още повече връзката и доверието между вас. В един подобен момент със сина ми, когато му се накарах и след това осъзнах, че не е толкова виновен, колкото го изкарах и отидох и се извиних и му обясних, че мама е много уморена и ядосана и той не е виновен за това и много съжалявам, за това, което казах – детето ме прегърна, притисна ме силно до себе си и каза “Благодаря ти мамо! Много те обичам!”
Не се стремете да бъдетет идеални родители – стремете се да бъдете близо до децата си – те оценяват това, дори и във възрастта, в която още не могат да го изрекат с думи.
Очаквайте следващите статии от поредицата за Възпитанието на детето, в които ще говорим за характерните особености на следващите етапи, през които преминава детето, какво трябва да бъде нашето възпитание през тези етапи, как да решаваме проблемите на дисциплината и как да развиваме потенциала на детето си през всеки период от неговото израстване.
В статията са използвани материали от книгата на д-р Фицхю Додсън „Изкуството да бъдеш родител”.
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
02/08/2012 @ 13:53
Привет! 🙂
Имате прекрасен сайт с много полезни статии, чела съм повечето и много ми допадат, от известно време се каня да пиша за съвет, който се надявам да дадете, тъй като вярвам а и виждам по статиите, че имате доста информация и опит.
Та направо, интересно ми е какво мислите за държанието на малките дечица над една годинка когато ползват играчка и друго дете на горед долу същата възраст между годинка, две иска да я вземе. Т.е когато започнат да се дърпат и да се карат за играчката, независимо на кой е играчката. Майките трябва ли да реагират, да се намесят в случая и ако играчакта е на едното дете, дали майката на другото детете трябва да настоява да му бъде върната и дали майката с детето чийто играча е пък трябва да настоява нейното дете да я сподели с другарчето? Малко заплетено , но се надявам да ме разберете. Другото е до колко едногодишните могат да разбират от обяснения, говорим за едногодишно, не на 14, 18 и 20 месеца, и дали си струва да се обяснява надълго и широко да не удрят другите деца, да не им взимат примерно камиончетата докато другите ги ползват? И ако някое по-голямо дететенце на почти 2 годинки дойде и вземе на по-малкото играчката и то почне да се дърпа и да плаче как да реагира майката на по-малкото детенце?
Добре ще спра до тука, че стана малко дъгло и объркано, но ако има нужда от повече подробности ще пиша. Надявам се да ми отговорите и благодаря за което предварително. Прекрасен ден и успехи много 🙂
02/08/2012 @ 15:34
Когато две малки деца се скарат за играчка първоначално е добре майките да не се намесват, а да видят как ще протече спора – ако едното дете дойде и започне да дърпа играчка от ръцете на другото (независимо кой е собственика на играчката), то може да се опита да издърпа играчката и като види, че не може, да се фокусира върху нещо друго и да отиде с друго да се занимава или пък може да успее да измъкне играчката и детенцето, което до този момент я е държало може да не се разстрои особено, а бързо да се заиграе с нещо друго – за това е добре да не се намесвате веднага, а да изчакате – може конфликтът да завърши без особени драми. Ако се наложи все пак да се намесите, опитайте се намесата да е минимална – напр. да насочите едното от децата към друга играчка напр. “Ела да видиш пък аз на теб какво хубаво нещо ще ти дам, остави го него.” Ако обаче децата се сбият и никой не отстъпва или едното от дечицата понесе тежко ситуацията и се разплаче неудържимо, то намесата на майката е задължителна. На тази възраст е твърде рано да очаквате детето да се справя само в тежки за него ситуации. То има нужда от вашата подкрепа, когато страда – в такива ситуации е добре да го утешите и да се опитате да го разсеете – това е методът, който на 1 год. върши най-добра работа. Детето все още не разбира много от обясненията Ви и най-полезно ще е в ситуация, в която иска чужда играчка или някой е взел неговата бързо да му намерите ново занимание и нова игра, която да го залиса и да забрави какво е искало. Това не означава да не обяснявате – напротив, обяснявайте на детето, че играчките са за всички, че другото детенце ще я пази и ще я върне и т.н., но детето няма да Ви разбере – на тази възраст това, което е в ръцете му, то счита за свое и ако някой вземе нещо от ръцете му, той мисли, че никога няма да си го върне обратно. За това децата не искат да си дават играчките – защото в тяхното съзнание, това е завинаги. Обясненията Ви ще помогнат на детето да се успокои, макар и да не ви разбира напълно – по спокойния Ви тон, то ще разбере, че всичко е наред, а и полека лека с времето ще започне да свиква да предостъпва играчки. На първо място обаче е отвличането на вниманието с друга играчка или дори с лакомство за похапване или смешка, а обясненията са второстепенни в тази възраст. На 1 год. няма значение чия е играчката – действате еднакво неазисимо дали детето държи своя или чужда играчка, която друго дете иска – за него на тази възраст както казах всичко, което държи в ръце е негово, а онова, което държи чуждото дете е на чуждото дете – то не разбира собственичеството както ние възрастните. Дано съм била полезна 🙂 Ситуациите, които описвате са типични за всяко дете и най-важното е да не очакваме детето да се държи като възрастен, а да проявим разбиране – да то ще се тръшка и ще плаче силно за играчки и няма да ги пуска и е добре да го оставяме само да се справя с такива ситуации, доколкото ситуацията е по-спокойна и да го утешаваме и отвличаме вниманието, когато ситуацията е напечена. Успех!
21/07/2014 @ 14:54
Перфектно написана статия, много полезни съвети и според мен – изключително правилни подходи! Много ми хареса, вдъхнахте ми увереност и надежда, че мога да бъда още по-добър родител, благодаря! Докоснахте ме с Вашия опит: “В един подобен момент със сина ми, когато му се накарах и след това осъзнах, че не е толкова виновен, колкото го изкарах и отидох и се извиних и му обясних, че мама е много уморена и ядосана и той не е виновен за това и много съжалявам, за това, което казах – детето ме прегърна, притисна ме силно до себе си и каза „Благодаря ти мамо! Много те обичам!“”
22/07/2014 @ 12:05
Радвам се, че намирате полезност. Успех по пътя на родителството!
11/06/2016 @ 15:43
Здравейте чудесен сайт и много добри съвети! Искам да попитам как да подход я с дете на 1год.И 3мес. Още е в процес на прохождане,когато сме в парка го водя с колан за прохождане ,но винаги ме дърпа към нечисти места по поляните, за да скубе треви. Притеснява ме понеже животни ,минават водят ги на тоалетна по там.
И като не му позволявам започва да реве да се тръшка,като гледам други деца стоят си мирно и кротко, а нашето нервничи инати се вече незнам как да подходя с него,а не живее в дом в който има конфликти. Напротив отглеждаме го с голяма любов!
15/06/2016 @ 08:53
На тази възраст детенцето Ви все още не разбира защо не му позволявате да ходи по нечисти места и е нормално да се опитва да получи своето. Най-удачно в такива моменти да отклоните вниманието му с нещо интересно, което да събуди интереса му и да му помогне да се откаже от това, което не позволявате. Децата много обичат като ги вдигнем във въздуха и започнем да ги разнасяме все едно, че са самолет и летят. Можете да кажете: “Искаш ли да станеш самолет, я виж как летиш!”, да гушнете детето и като самолет да го отнесете настрани, където няма проблем да играе. Важно е обаче да не ограничавате твърде игрите на детето, защото това ще го направи неспокойно и нервно. Малките деца имат нужда да опознават света и ако се почувстват като затворени в клетка, няма как да са спокойни и доволни. Ако на определено място виждате, че кучетата ходят на тоалетна, резонно е да отклоните детето си точно от тази част на тревата, но не бива да му забранявате изобщо да ходи по треви и да къса треви – все пак естественото място на детето е в тревата, а не сред бетона. Може би затова детето Ви нервничи, за да се опита да си отвоюва естесвтена среда за игра и развитие. Разбираеми са опасанията Ви, че е мръсно навън, но децата имат нужда да пипат камъчета, да късат треви, да играя сред природа, а после Вие ще измиете грижливо ръчичките и дори може по време на игра да ги избърсвате с мокри кърпички, ако детето пипа мръсни неща.
29/06/2016 @ 20:03
Здравейте,
Детето ми е на година и четири месеца. Така се получава, че когато играем на площадката с децата, който са по големи от детето ми т.е. на над две годинки, винаги когато се заиграе с някаква играчка, някое друго дете отива и й я дърма от ръцете й. Тя започва да пищи и реве. Намери си друга играчка, пак дойде друго дете и й я дръчне от ръцете. Получава се вече, че понякога ако някое дете тръгне да се доближи до нея и тя се страхува да не й вземат играчката с която тъкмо се е заиграка. Иначе е много контактно дете и обича да играе с децата. Моля ви за съвет как да постъпвам в такива ситоации тъй като имам чувството че детето ми вече има параноя.
12/07/2016 @ 10:14
На тази възраст това е често срещано. Ако детето само намери начин да се справи със ситуацията – например като стиска и не пуска играчката си, така че да не могат да му я вземат би било най-добре. Ако обаче детето не може да се справя само и другите постоянно му вземат играчката, а единственото, което може да направи то е да се разплаче, то добре е да му помогнете като за целта можете да носите повече играчки и когато някой посегне към играчката, с която детето Ви си играе, да предложите на другото дете друга играчка, така че да остави детето ви на мира. Ако на площадката има дете, което постоянно дърпа играчките на другите деца и майката на това дете се прави че не вижда и не се намесва, удачно е да поговорите с тази майка и да я помолите да се погрижи детето й да не изтръгва постоянно от ръцете на Вашето дете това, с което играе. Пак казвам, да си дърпат играчките е нормално за малките деца и е добре възрастните да не се намесват и да оставят децата да се учат да се справят, когато нещата не са прекалени. Ако от време на време някой дръпне играчка от ръцете на детето, с това не се свършва светът – дори детето да се разстрои, винаги може да му предложите да поиграе с нещо друго интересно и то мигновено ще забрави драмата. Ако обаче нещата са прекалени и там, където играете има деца, които непрекъснато дърпат играчките от ръцете на детето Ви и то е по-малко и не успява да се справи само, то намесете се като както казах носите повече играчки, за да предложите и на другите деца и като помолите родителите им да се намесят адекватно.
21/08/2016 @ 16:06
Здравейте! Имам син на година и половина и от известно време наблюдавам агресивно поведение от него към други деца без да бъде предизвикан. Например в парка се затичва към други деца било то возещи се в колички или вървейки сами и ги удря по ръцете. Обяснявам му че не трябва така, но след малко отново се повтаря същото, а до скоро много обичаше да си играе с други деца. Моля за съвет как да реагирам и да променя поведението му.
26/08/2016 @ 16:14
Причините може да са много и различни и ако това поведение продължава във времето е добре да направите индивидуална консултация с мен или друг колега, за да видите в какво се корени проблемът и съответно как ад го разрешите. На първо време това, което може да направите е да наблюдавате детето и себе си – какво се случва, когато то е с други деца – да не би децата около него често да посягат да му дърпат играчки от ръцете или да го бутат, както това често се случва в тази възраст и детето да е започнало да бута и то и да удря през ръцете като защитна реакция? Или може с поведението си детето да изразява недоволството от отношенията си с възрастните – ако то е във фазата, в която всичко иска да пипа и често чува от възрастните “Не!”, “Не може”, “Недей!” – интелигентните деца осъзнават, че не могат да мерят сили с възрастния и няма смисълт да му се опълчват, защото не могат да надделеят над него и често вместо да отвърнат на възрастния за постоянните ограничения и каране, те си го изкарват на някой друг, който е от тяхната категория – това е като процеса при възрастните, когато човек се ядосва на шефа си, но се чувства безсилен да се разправя с него и си премълчава и после като се прибере у дома си го изкарва на партньора и децата – често, когато нещо ни напряга, ние си го изкарваме не на самото нещо, а там, където можем – може детето да няма проблем с другите деца, а да има проблем с възрастните, но да не му стиска да удря мама и татко, а много по-лесно е да удари друго малко като него дете. Наблюдавайте и сами може да усетите откъде тръгват нещата и ако с времето не отшуми, то направете индивидуална консултация.
28/08/2016 @ 23:11
Здравейте, много ми харесва вашият подход към децата, давате полезни съвети особено на родителите които за първи път се сблъскат с проблемите при възпитанието на детето си. Именно, затова бих искала да ми дадете съвет. Дъщеря ми е на годинка и два месеца и от скоро стана агресивна, като удря човека до нея или дори себе си по главата в знак на недоволство. Когато например я вдигна от дивана, за да я преоблека или трябва да я измия, за неща които са част от ежедневието и по- принцип никога не е харесвала, но преди само примънкваше. Това и поведение ме притеснява и си мисля, че проблема може да е нещо съществено, за което трябва да взема мерки сега.
30/08/2016 @ 12:59
Поведението на детето Ви е нормално за възрастта. Детенцето е още малко и не може с думи да изкаже недоволството и нежеланието си и затова го прави с действия – в случая като замахва да удари. С това иска да каже ‘Не искам!”, “Не съм съгласна”, “Не ми харесва”. Преди казвате, че само е мрънкала, когато недоволства, но сега вече се чувства по-голяма и по-силна и съответно изразява недоволството си по-явно, а не плахо, както преди. Това, че реакцията на детето е нормална за възрастта не означава обаче да го оставите да удря, когато нещо не му харесва. В тези моменти не бива да се сърдите на детето, защото то не удря злонамерено, просто е малко и не може да се изрази по друг начин, но не бива и да го оставяте да удря, сякаш е добро дело. Хванете ръчичката, която замахва да удари и се опитайте да предотвратите удара още в крачка и й кажете, че разбирате, че не е доволна, но като не сме доволни можем да се намръщим или да тропнем с краче, но не удряме хората. Намръщете се и тропнете леко с крак самата Вие, за да й покажете. Всеки път, когато посяга да удря, не й позволявайте и напомняйте отново, че разбирате, че е недоволна, но когато сме недоволни можем да се намръщим, можем да тропнем с краче, но не удряме хората, защото ги боли. Напомняйте всеки път и бъдете безкомпромисна. Ако веднъж направите забележка, а друг път подминете, детето няма да се научи. Ако всеки път й напомняте, ще свикне. Не я укорявайте, просто няпомняйте и не позволявайте да удря. Със сериозен тон й казвайте, че не позволявате да удря. Боят е нещо лошо и не го правим.
31/08/2016 @ 20:23
Благодаря, Ви за изчерпателния отговор!!!
04/07/2018 @ 02:34
Здравейте от няколко дни моето дете е много нервно. Когато не му дам нещо което иска започва страшен рев и извиване на зад. Опитвам се с различни методи и говорене но докато не му дам това което иск не спира да реве и едвм го успокоявам . Не иск да ходи по улицата сам ,, когато го смъкна от количката пак се тръшка .. Има си братче на 9месеца мисля че ревнува и затова се държи така с мен … Не иска да яде , когато сме в парка не отива с децата да играе а тръгва на савсем деуга посока на която няма деца .. Моля помогнете ми чуствам се ужасно много разтроена че някъде греша ,,,
09/07/2018 @ 13:58
Здравейте,
Като първа стъпка обърнете внимание има ли достатъчно занимания през деня, в които детето да не се налага да се съобразява, а да има правото да прави, каквото иска. Ако се опитвате за всичко вие да налагате правила, нормално е на детето да му дойде в повече и да започне бойкот с рев и опит да се налага то. Да не забравяме, че децата копират възрастните в поведението си. Ако нон стоп възрастните се опитват да се налагат и за нищо не отстъпват, то и децата започват да се опитват нон стоп да се налагат и за нищо да не отстъпват. Здравословният модел изисква детето да има неща, за които никой не му се бърка и го оставя да прави на воля и да има и други неща, за които възрастният изисква детето да се съобразява с правилата. Например – оставяме детето докато е навън да вика и тича и скача и да играе на каквото иска, а после изискваме от него като се прибере да си измие ръдете и да не скача по леглата вкъщи. Ако и навън и вкъщи изискваме детето постоянно с нещо да се съобразява и все му се налагаме без свободно пространство за него, то също ще започне да се налага. Много възможно е като пишете, че имате по-малко дете на 9 месеца, неволно постоянно да карате по-голямото си дете да се съобразява – да не вдига шум докато играе, да тича свободно, а да стои до вас, защото не можете да го гоините с количката и т.н. Замислете се дали ако нямахте по-малко дете, нямаше по-голямото ви дете да расте по-свободно без да се налага да се съобразява с толкова много неща? Давам сами идеи за размисъл. Без да се познаваме няма как да знам, при вас може и ситуацията да е друга. Първата стъпка винаги обаче е тази – да обърнете внимание и ако е нужно да коригирате ежедневието си, така че детето да има своята свобода за детски волности в подходящи за това моменти и ако има тази свобода ще му е по-лесно в останалите моменти да се съобразява с вашите правила и изисквания. Ако не смятате, че проблемът при вас е този, то ще е нужно да направим консултация, за да видим какви са причините при вас за това поведение на детето и да намерим подход за разрешаването им.