Кога проговаря детето и как да му помогнем?
72
11 минути
четене
Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички и да се научи да назовава какво иска и какво го притеснява. Когато малкото бебе плаче и не знаем, от какво е провокиран този плач неминуемо си мислим: „Кога ще пораснеш и ще започнеш да си казваш какво те мъчи?”. Това е въпрос, на който за съжаление няма точен отговор, защото всяко дете се развива индивидуално и произнасянето на първите думички може да започне още на 8 месечна възраст при някои малчугани, докато други упорито мълчат до две – три годишна възраст.
Защо децата проговарят все по-късно?
През последните години се наблюдава тенденция на късно проговаряне сред децата и докато нашите родители си спомнят как на една годинка ние сме боравели умело с няколко думички, а на годинка и половина вече сме образували словосъчетания от думи, то нашите наследници на година – година и половина упорито мълчат. Причините за това явление може да са много, но най-очевидната причина е огромното море от информация, която ежеминутно залива все още незрялата нервна система на бебето. Преди 50 години бебетата са живеели в скучен и монотонен свят, без шарени, пеещи и движещи се играчки, без пъстри картинки и без някой да им обръща специално внимание. Новите стимули за тези деца са били изключително малко и речта като стимул не е било нужно да си съперничи с множество други стимули в съзнанието на детето.
Днес децата ни живеят в свят на изобилие от стимули – образи, форми, цветове, материи, движения – всички тези нови стимули ежедневно бомбардират все още незрялата нервна система на малчуганите и от тях се изисква да обработват бързо и непрекъснато огромната нова информация, която достига до тях от заобикалящата ги среда. Нормално е при толкова много стимули и натоварване на нервните клетки детето да не успява да обработи цялата постъпваща информация и някои стимули да са с приоритет пред други. Доста родители споделят притеснени, че детето им още не говори, но като ги попиташ знае ли това неговорещо дете от къде се включва телевизора или аудио уредбата – почти всички казват „Да, разбира се. Не само, че бебето може да си включи телевизора или да пусне музика, но дори знае как да превключва каналите!” – За това говорим – светът, в който живеем се променя. Променяме се и ние. Децата ни се научават за добро или зло да боравят с техниката преди да се научат да говорят.
Тази тенденция се наблюдава и в по-късна детска възрастта. Моят син например дълго и упорито отказваше да наизустява стихчета и песнички, но от малък беше цар на игрите, изискващи стратегия и логическо мислене. Явно средата, в която живее, беше развила логиката му и способността му да взема стратегически решения до изключително високо ниво. Беше направо удивително как едно четири годишно дете играе сложни стратегически игри, които биха затруднили и възрастен човек, но същото това дете упорито отказва да научи наизуст едно просто четиристишие. Няма нищо учудващо обаче в този факт – живеем в ерата на информацията. Информацията е навсякъде около нас и ако се опитваме да я наизустяваме мозъчните ни процесори бързо ще си запълнят капацитета и ще гръмнат. Защо да помним наизуст днес, когато само с едно кликване на мишката Гугъл ще ни каже всичко, което ни е нужно да знаем? Не помненето на информация, а умението да намираме нужната информация, да я сортираме и преценяваме, да разсъждаваме логически и да си вадим нужните изводи е ценно в днешния ден. На децата ни е нужно да се научат къде да намерят това, което им трябва и как да го ползват, а не им е нужно да го помнят наизуст. Съвсем инстинктивно те се ориентират в ситуацията по-добре от нас възрастните. Децата винаги са по-устойчиви и по-адаптивни от нас възрастните и вместо да се опитваме да ги прекрояваме по наш образ и подобие, може би не е зле да се вглеждаме и вслушваме малко повече в тях – те имат на какво да ни научат.
Безсловестното общуване
Да се върнем обаче на етапа на проговарянето. Ако имате дете на възраст около годинка със сигурност ви е направило впечатление как умело общува мъничето без думи. Сякаш думите въобще не са му нужни, за да изразява чувствата и настроенията си. Ако се вгледате внимателно в общуването между майка и нейното дете ще усетите, че между тях протича активна комуникация, често без никой от тях да пророни дори едничка дума – удивителна хармония на едно по-дълбоко ниво, отвъд думите и ограниченията, които те поставят. Наслаждавайте се на този етап преди да отлети, защото в момента, в който думите вземат превес в общуването ни с другите, всички наши чувства, усещания и представи спират да бъдат голи и неподправени – вече са облечени в думи и ограничени от значението на тези думи. Представете си миг на пълно щастие, който сте изживели с близък човек – обикновено такива мигове са лишени от думи – миг, в който се вглеждате с големите, учудени очи на малкото си детенце, миг в който сте притиснали до сърцето си любим човек – може ли да се опише с думи един такъв миг? Не може. Обикновено думите не стигат, когато става въпрос за силни чувства и емоции. Така общува вашето бебе – истински и неподправено – далеч от клишето и двузначното тълкуване на думите. Наслаждавайте се на това искрено детско общуване, защото скоро то вече няма да го има.
Средни норми на проговаряне
Ако все пак държите да научите някои приблизителни граници на детското проговаряне, педиатрите считат, че около година и половина детето трябва да може да произнася 2-3 смислени думи в словосъчетание. Малко след като навърши две години речникът му трябва да включва 50 смислени думи и то да може да си служи с тях. Около третия си рожден ден детето вече трябва да може да говори и да общува нормално с околните, както и да се опитва да обогатява речника си. Пак казвам обаче, че все повече деца изостават от тези норми, поради описаните по-горе причини и това не бива да ви тревожи. Ако всичко в здравословното състояние на детето е нормално, няма видими признаци на неориентираност, чува добре и издава звуци, значи е въпрос на време кога ще започне да говори.
Как да помогнем на детето да проговори?
За да помогнете на детето да проговори по-бързо и правилно е важно да го правите съпричастно към разговорите си и да поддържате добра комуникация с него. Избягвайте бебешкото говорене и измислените думички, които звучат сладко, защото така затруднявате правилното проговаряне на детето. Четенето на книжки, песничките и детските филми също помагат на мъника в проговарянето, защото концентрират вниманието му и той се опитва да ги копира.
Помагайте на детето си да назовава заобикалящите го неща, като му показвате картинка на предмет или човек и назовавате ясно името му.
Четете на детето. То обича да слуша стихчета в малки дози, а още повече обича детските песнички. Тъй като на тази възраст децата имат склонност да изучават книжките като късат страниците им, купувайте книжки от плат или дебел картон. Не предлагайте на детето книжки с много текст и малко картинки за предучилищна възраст, тъй като рискувате да го отегчите и настроите негативно към четенето. Важно е книжките да бъдат съобразени с възрастта – големи прости илюстрации, придружени от няколко думички текст ще накарат детето ви с удоволствие да участва в процеса на четенето. Най-напред покажете на детето картинката и произнесете ясно думата. След като направите това няколко пъти, можете да играете на играта „Намери кучето, топката, пожарникаря и т.н.”. След детето се научи да показва назованите от вас предмети, следващата стъпка е вие да покажете картинката и да го попитате „Какво е това?”, така че то да се опита с думичка да назове нарисуваното.
Тази интересна за децата и в същото време много полезна игра не бива да се ограничава до книжките. Детето не бива да помисли, че думите са само в книжките. Напротив, думите са навсякъде около нас. Докато играете с детето карайте го да посочва назованите от вас предмети и като следваща стъпка то да произнася имената на предметите, които вие посочвате. Можете да практикувате това докато готвите в кухнята, като сочите и назовавате продуктите, които готвите (например картоф, морков, боб, мляко), а и всички предмети, които ви заобикалят (стол, маса, чиния, чаша, лъжица). Можете да го правите по време на разходка навън или докато пътувате в колата, като показвате на детето и произнасяте отчетливо например кола, къща, камион, магазин. За детето ви ще бъде изключително приятно, стига да не прекалявате и да не го притискате постоянно да показва и произнася думи – притиснете ли го, бързо ще спре да участва в играта. За това наблюдавайте кога се изморява или му омръзва и спирайте навреме.
Етапи на развитието на речта у децата
Развитието на езика у детето преминава през два основни етапа – пасивен (когато детето разбира какво му казвате, но самото то още не говори) и активен (когато детето вече говори).
На възрастта между 1 и 2 годинки преобладава пасивната фаза. Нужни са сериозни усилия от страна на детето, за да разбере човешката реч и значението на отделните думи. То първо се учи да разбира и чак след това започва самото то да си служи с думите. Има деца, които са склонни да имитират и повтарят чутото и те по-рано започват паралелно с опитите да разбират казаното да го повтарят и да произнасят самите те думи. Другите деца, обаче не са склонни да повтарят папагалски и те първо се концентрират върху разбирането на думите и чак след това започват самите те да говорят. И двата подхода са еднакво правилни и добри – въпрос на индивидуалност на детето по какъв начин ще проговори.
Малкото дете започва да развива говора си като гука. По-късно бебето започва да говори на свой собствен език, който обаче много наподобява звуците и ритмиката на езика на възрастните. Не се колебайте да откликнете на жаргона му, бърборейки като него, все едно че двамата си приказвате истински. Така не само го забавлявате, но и му помагате да развие и усета си към езика.
Едновременно с бебешкото бърборене се появяват и първите „фрази”, състоящи се от една единствена дума. Бебето казва: „Бисквита!” – и това означава цялостно изречение: „Искам една бисквита.” Или „Гуш!”, което означава „Искам да ме гушнеш”, или „Вън!” = „Искам да ходим навън.” Този тип вербално общуване, състоящо се от една единствена дума изречение се появява обикновено на възраст между 1 година и година и половина, макар че има доста деца, които остават мълчаливи и до по-късна възраст. Ако детето ви на тази възраст все още не бърбори по бебешки и не произнася никакви думички, това не означава, че не ги разбира. Периодично изпробвайте езиковите му познания като му поставяте прости задачки и по изпълнението им проверете до колко детето ви разбира. Моята дъщеря до приблизително 2 годинки упорито мълчеше и не говореше дори на свой бебешки език, но когато и казвах: „Лили пипни с пръстче нослето.” – тя докосваше с показалеца си върха на носа си. Играехме тази игра за всички части на тялото и тя се справяше перфектно. Поставях й и доста по-сложни задачи като: „Лили, отиди в кухнята и ми донеси блузата.” – Детето отиваше в кухнята, намираше блузата и ми я носеше :). Очевидно прекрасно разбираше човешката реч, просто още не беше дошъл моментът да проговори.
На възраст между година и половина и две години и половина детето започва да замества бебешкото бърборене с все повече истински думи. Говоренето се превръща от игра в социално общуване. Речникът му на тази възраст съдържа от 3 -4 до 100 истински думи и детето започва да образува спонтанно фрази от по две думи като „Дай бисквита!” или „Ходи вън!”
От този момент нататък с бърза скорост детето започва да включва ежедневно в речта си все повече думи и изрази и да образува все по-дълги и сложни изречения. На възраст около 3 години повечето деца вече, макар и да произнасят доста думи все още неправилно, си служат със сложни изречения и могат да се изразвяват свободно с думи и да разказват. Децата, които проговарят по-късно на 3 години може и да са все още на етапа на назоваването с една дума или да ползват все още прости словосъчетания, но до навършване на 4 годинки речевото ниво на почти всички деца се изравнява независимо дали са проговорили рано или късно.
Ако на 4 годишна възраст детето ви предпочита да общува с вас без думи и няма никакви здравословни проблеми, които да възпрепятстват неговото говорене, за да го насърчите да говори можете да опитате да бойкотирате безсловесното общуване като всеки път, когато детето ви иска да ви каже нещо без думи и вие чудесно го разбирате, не показвайте, че сте разбрали посланието му, а кажете кротко: „Кажи ми го с думички, не те разбирам така.” или „Не разбирам какво искаш да ми кажеш, кажи ми го с думички.” Ако сте настоятелни този метод работи. Аз обаче не съм сигурна до колко правилно е да се подхожда така. Да, ще накарате детето си да говори и какво от това? Може би по-важно е детето да усеща, че има специална връзка с родителите си и че те винаги го разбират. Откритото повтаряне, че не разбираме детето би нарушило доверието му в нас, което мисля е по-вредно от неговоренето. Всяко здраво дете рано или късно проговаря и може би е по-уместно с разбиране да изчакаме този момент да дойде естествено.
За повече информация и практическа подготовка по темата посетете тук.
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
04/04/2012 @ 20:44
Moq sin e na 2 godinki a ima mnogo malko dymi v re4nika si moga da kaja 5 6 pove4eto se izrazqva s emociq ili iska ne6to kato mi xvane rukata i pokaje predmeta… pritesnqvame fakta i 4e ne jiveem v Bg i drugiq ezik koito sa6to 4yva,za6toto xodim na y4ili6te zaedno my pre4i da podxodi pravilno da progovori purvoo na mai4iniq si ezik!
09/04/2012 @ 09:55
При двуезичните деца често проговарянето идва по-късно. Напълно естествено е, когато в средата, в която живее детето се говори на два езика, то да попива думите и изразите и от двата езика и мозъкът да се затормозява повече и да му е нужно повече време, за да се почувства овладяло езика дотолкова, че да се изразява на него. На 2 год. и половина и без да растат в двуезична среда доста голяма част от децата все още не са проговорили убедително, така че няма нищо притеснително. Наблюдавайте дали детето разбира речта (и на двата езика) като му давате ясни команди и следите дали то ги изпълнява правилно като напр. ” Отиди в кухнята и ми донеси салфетка от масата.” – ако детето го направи значи добре осъзнава думите кухня, салфетка, маса, донеси… и е въпрос на време да започне да ползва самото то тези думи в общуването си. Говорете му повече и когато то с жестове изразява какво иска вие изговаряйте думите и го насърчавайте да повтори след вас, ако иска. Някои деца отказват да повтарят, докато други с охота го правят и това им помага по-бързо да проговорят. Когато детето ви посочи да му дадете вода, вие кажете: “Искаш да ми кажеш “Мамо, дай вода”, нали”, след което кажете: “Искаш ли заедно да го кажем: “Мамо дай вода!”. Ей такива упражнения можете да си правите, но ако детето отказва да участва, не настоявайте прекалено, защото ефектът от принудата най-вероятно ще е обратен и е вероятно, ако детето се чувства насилено да говори, умишлено да не го прави, просто “на пук” да показва, че няма да прави нещо насила. Относно вашето опасение дали ще проговори първо на майчиния си език мога да Ви посъветвам да говорите на детето САМО на майчиния Ви език. Ако детето слуша майка си да ползва два езика, то за него няма да е ясно кой е основният и език. Ако обаче говорите на детето единствено на бълг. ез. то колкото и други езици да се говорят в средата, в която живее детето, то недвусмислено ще знае кой е езикът на мама и този език ще бъде и неговия майчин език, дори и да проговори първите си думи на друг език.
30/04/2012 @ 15:10
здравей имам син на 1 г. и 8 месеца и все още не е проговорил нищо смислено нито мама, нито тати нищичко, говори си само на негов език, но иначе разбира всичко и команди извършва. Свекърва ми е рускиня и тя му говори на руски ние на български това има ли някъкво значение и ако не проговори кога трябва да потърся помощ? благодаря предварително!
02/05/2012 @ 10:28
След като детето разбира езика и изпълнява команди, значи знае езика вече. След като говори на собствен си език, значи няма проблем и с говоренето. Въпрос на време е да проговори. Това, че баба му говори на руски, а вие на български ще му помогне да научи два езика още в ранна възраст и е прекрасно, но вероятно в момента забавя процеса на проговарянето. Просто имайте търпение. Има деца, които проговарят на 3, че дори и на 4 години. Насърчавайте детето да говори, но не го упреквайте и не го карайте да го прави. То само ще реши, кога е моментът.
02/05/2012 @ 09:58
И аз съм със същият проблем, само където освен български и английски, родителите на мъжа ми му говорят и на френски. Той е на 2г3м и казва 5-6 думички на английски, мляко на бг и това е… И аз съм се отчаяла… 🙁
02/05/2012 @ 10:31
Ани, търпение и общуване с детето. Нищо друго не е нужно. Един ден ще си имате полиглот, но сега не припирайте да говори. Нужно е време 🙂
21/05/2012 @ 16:31
Детенцето ми е на 3г. и 10м. Казва отделни думи, изречения също свързва, но не може да ми разказва неща от ежедневието. Когато се приберем от градина винаги питам какво са правили, какво са имали за обяд, а тя все едно и също ми говори всеки ден. Когато някой я попита нещо не отговаря, трябва аз да и кажа да отговори и тя пак с “да” или “не”, или ако аз я питам нещо трябва да и се скарам да се направя на сърдита и пак с една дума. Виждам, че всички деца на нейната възраст говорят много добре, даже и по-малки от нея. Много пъти съм си говорила като с големи хора с другите деца, а с нея немога.
30/05/2012 @ 15:11
Рали, не всички хора обичат да говорят. При децата е точно както при възрастните – има по-разговорливи, има и по-мълчаливи. Щом детето може да образува изречения и разбира, когато ти му говориш, значи няма проблеми с езика, просто не обича да говори най-вероятно. Не я насилвай и не се сърди. Задавай й въпроси, но като видиш, че не й се говори, не настоявай. Вместо да я разпитваш какво са правили в градината или какво е яла, ако не иска да ти отговаря, гушни я и си помълчете двете гушнати или пък ти й разкажи как е минал твоя ден. Покажи на детето, че го приемаш и уважаваш такова, каквото е и ще видиш как с времето малката мълчаливка ще започне все повече да ти говори 🙂
28/07/2012 @ 14:05
Zdravei Rali.Az imam podoben problem s moqta da6teri4ka,tq e na 4 god.i vse o6te neiska da govori,mnogo se pritesqvam ve4e i dori mislq da se obarna kam psiholog,no se strahuvam da ne q stresiram po-tozi na4in.Neznam kakvo da pravq.6te se radvam ako mi pi6e6.emaila mi e tombraider@abv.bg
30/07/2012 @ 10:15
Натали, след като дъщеричката Ви е вече на 4 и още не говори, наистина е добре да се обърнете към детски психолог. Не мисля, че това би стресирало детето по какъвто и да било начин. Посещението при детски психолог протича като посещение в детски кът – детето се чувства като на игра или на купон, а не като на преглед. Кабинетът е пълен с игри и грачки, а прегледът протича под формата на игра. Ако Вие сте притеснена, естествено ще пренесете това притеснение и върху детето, но ако подходите спокойно, всичко ще бъде наред. Внимавайте обаче към какъв психолог ще се насочите. Мнозина психиатри са си лепнали табела “детски психолог”, но единственото, което правят е да изписват лекарства. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ДАВАЙТЕ НА ДЕТЕТО ЛЕКАРСТВА!!! Консултирайте се с детски психотерапевт, а не психиатър, а аз бих ви препоръчала да заведете детето при КЛАСИЧЕСКИ ХОМЕОПАТ. За да отказва да говори до толкова късна възраст означава, че някъде има блокажи. Класическият хомеопат или детски психотерапевт ще Ви помогнат да отключите блокажите.
04/11/2012 @ 20:06
Здравейте, моят син е вече на 4 год. и от около година си е измислил някакъв негов си език и не спира да бърбори на него, но никой не го разбира.Казва думи като – икам, нейкам, айде, мамо, тате, баба и не не няма най-правилно го казва, понякога включва и нови думи който чувам, но никога не ги повтаря след това, когато му кажа думата да я повтори, той ми казва ДА и не желае да я каже, вече се чудя дали има проблем , и дали трябва да го водя при специалист и какъв да е той.
Иначе когато му поставиш задачка да я изпълни го прави, да си прибере дрехата, да донесе нещо от стаята и други такива.Посъветвайте ме какво да направя.Пишете ми на viktorova_olia@abv.bg
06/11/2012 @ 15:52
Бих Ви посъветвала да заведете детето при класически хомеопат. Добрият хомеопат (задължително класически, а не от боаронската школа) ще може да прецени дали детето има някакъв проблем, че не говори още добре и ще знае какви действия е уместно да се предприемат.
30/11/2012 @ 13:55
Sina mie na 2 godini i 3 meseca kazva dumi no posle ne iska da gi povtarq samo “mu4i” a ina4e znae vsi4ko vodime do kuhnqta podava mi 6i6eto i mi pokazva tubata s vodata da mu naleq kogato se pravq 4e ne razbiram. ako kaje dai tova e bilo 1 pat na 2 meseca ina4e mama i tata vsi4ko ostanalo e PAPA . daite mi savet
01/12/2012 @ 10:59
Не настоявайте да повтаря думи. Повечето деца се дразнят като ги карат да повтарят и се заинатяват и нарочно не говорят. Ако знаете, че може да се изрази и с думи, а той предпочита да сочи и издава нечленоразделни думи, то може спокойно да му кажете, че не разбирате какво иска и да ви го каже с думички, за да разберете. Дори и една думичка да каже, кажете му браво и му подайте, каквото иска. Ако не иска да го каже с дума, а само сочи, правете се, че не го разбирате (ако сте сигурни, че знае думата, а нарочно не я казва, ако не знае думата, тогава естествено не настоявайте да говори). Така ще разбере, че е в негов интерес да говори, защото без думи не го разбират и не получава, каквото иска. Важното е, ако прилагате този подход да сте постоянни, а не веднъж да се правите, че не разбирате без думи, друг път да отстъпвате, защото ще объркате детето. Важното е детето да разбере посланието: хората ползваме думи, за да се разбираме и без думи ни е по-трудно да общуваме.
20/01/2013 @ 01:01
vnucheto mi e na 3 god i vse oshte ne govori .kazva po edna srichka ot duma naprimer maistora kazva ma , pravi -pa, vlaka-aka…vsichki sme mnogo pritesneni praviha mu audiograma niama problemvodili sme go predi 6m na logoped kazvat che niama problem shte progovori no kakvo e tova po edna srichka ot duma.molia vi pishete mi kakvo triabva da pravim.iskrenno sam vi blagodarna i shte ochakvam otgovora vi s netarpenie
29/01/2013 @ 11:42
След като сте го водили при специалисти и твърдят, че няма проблем, ви препоръчвам да не бързате, а да изчакате детето спокойно да проговори със своето си темпо. Някои деца проговарят късно и колкото повече изисквате от детето да говори, колкото повече го карате да повтаря и да изрича думи, толкова по-вероятно е то да се затормози и да се откаже да говори – така процеса само се забавя. Не го карайте да говори или да повтаря. Оставете го да изрича каквто може, а това, което бих ви препоръчала е като ви каже вместо майсто “ма”, то след него спокойно да кажете “искаш да кажеш майстор?” – без да карате детето да повтаря след вас, просто вие изричайте думите спокойно и без упред и не коментирайте въпроса пред него. Ако в негово присъствие обсъждате как сте притеснени от това, че не говори, това може да го затормози и да забави процеса. Ако детето е спокойно и усеща, че не го насилвате да говори и не се тревожите за неговия говор, то ще проговори по-бързо. Всичко е наред. Имайте само малко търпение и приемете, че всеки си има силни и слаби страни. Вашето внуче проговаря бавно, но пък има други дарби, които с времето ще покаже.
06/02/2015 @ 14:21
Здравейте!При нас проблема е същия.Моя син е на 3г и 2м.Казва думите на половина.Най-често последната сричка.Постоянно му повтарям думите бавно,дори на срички.Той се мъчи да ги повтаря след мен,но не може да повтори цялата дума и накрая пак я казва само с една сричка.Не може да изговаря всички звуци и затова много от думите ги назовава с една и съща сричка.Казва вместо:мляко-…ако;сок-..ок;вода-..ода;айрян-ян;Калоян-отново казва само -..ян.мама и тати ги казва,казва-папи,вместо-бати,Не може да казва шептящите звукове-з,с,ж,ч,ш,щ.Не може -р,л,ф,ц.
Отскоро казва-тук и там.Казва-имам,икам.Разбира всичко,което говорим.Изпълнява команди.Може да играе на всякакви игри на таблет и телефон,знае как да влиза в интернет,тегли,инсталира всичко сам.знае кой номер е на татко му,баба му,батко му,моя.звъни от телефона и ми казва примерно-тати.обажда се и иска аз да говоря-той казва само-да,да.Много иска да общува,но не може.Почна отскоро да говори по 2-3-4 думи последователно,но са измислени думи,които не означават нищо.Искам,ако е възможно да се свържа с жената,която е публикувала тук с аналогичен проблем.
===============================================
vasilka nikolova казва:
20/01/2013 в 01:01
===============================================
Интересува ме какво е развитието при тях.
Извинявам се за дългия пост.
Надявам се да ми отговорите.
Email: vese77@abv.bg
06/02/2015 @ 14:39
Здравейте, ако все още не сте се консултирали с логопед, добре е да го направите, предвид ситуацията, която описвате. Надявам се, че майката, с която искате да се свържете следи темата и ще пише на имейла, който оставяте за връзка, за да обмените опит. Успех!
29/01/2013 @ 01:39
zdraveyte az sashto imam sas sina si tozi problem na 4 godinki i 5 meseca e no az go vodq na psiholog ot 1 godina nqma zdravni nikakvi problemi izpalnqva vsichko bez greshka jiveem vav francia i na gradina hodi tam sashto razbira vsichko dobre ,problema e takiv che toy kazva dumi no za mnogo dalgo vreme spira no barbori si mnogo toy daje ne spira da si barbori no tova si e negov ezik ,ne iska i neiska da progovori kazvashe dumichki i na frenski sega i tqh ne iska da kaje ,psihologa kaza mi che se e zatvoril v sebe si ,sega shte go vodim na po golqm medesinski sentar no kato vsqka mayka zashto li ne govori detenceto mi ,zashto ?…..
29/01/2013 @ 11:33
Бих ви препоръчала да се консултирате с класически хомеопат, той може да ви помогне в случая.
11/07/2013 @ 15:12
Здравейте,
Моята дъщеря наскоро навърши 4 годинки.Живо и будно дете е .Има богат речников запас, познава цифрите, цветовете, животните и ги назовава, но много рядко образува изречения.Когато я питам как е минал денят в детската градина или какво е правила, или не ми отговаря или казва само не.Повечето от децата на нейната възраст разговарят свободно, но не и тя.От едно известно време забелязах че когато й задам въпрос тя го повтаря дословно , но не ще да ми отговори
12/07/2013 @ 11:43
Здравейте,
всяко дете се развива със свои темпове и по свой уникален начин. Има обаче и вероятност външни фактори да предизвикат блокажи, които пречат на развитието на детето. Такива външни фактори могат да бъдат преживени травми, страхове, някои фактори от средата, в която живее детето. Има силно чувствителни деца, които могат да си създадат блокажи от на пръв поглед съвсем безобидни външни фактори, които за нас изглеждат съвсем нормално, но за чувствителното малко дете могат да предизвикат страх, срам, тревога. За това бих Ви посъветвала да направите консултация със специалист, който да види детето и да прецени дали всичко е наред и е нужно просто време, за да проговори детето с изречения или има блокаж, който пречи на детето да говори и има нужда от помощ. Такъв специалист е детски психолог или класически хомеопат. Тъй като детето е още много малко, аз бих Ви посъветвала да го заведете при класически хомеопат, тъй като хомеопатията е особено успешна при работата с малки деца и ако има нужда от намеса, класическият хомеопат има повече възмжности да помогне от психолога.
26/07/2013 @ 11:44
Здравейте.Имам дъщеря на 18 месеца.Играе,смее се,сочи с пръстче-но не говори нищо.Чувала съм отскоро и много рядко там,тати,дай.Водих я на логопед-уж няма нищо.Но ме интересува-нормално ли е на тази възраст и мама да не казват?То че не е нормално-не е,но среща ли се и при здрави деца.Мерси.
06/08/2013 @ 12:36
Здравейте,
среща се при здрави деца, при това не рядко. Не карайте детето да говори – колкото повече настоявате, толколва повече бариери си изгражда то. Говорете му, играйте, четете книжки, наблюдавайте дали разбира това, което Ви казвате и изчакайте търпеливо. След като личният Ви лекар и логопед не виждат проблем, то значи няма такъв.
25/08/2013 @ 16:18
Здравейте, детето ми е на 3 г и 2 месеца и не говори. Повтаря след мен думи, когато му кажа, но сам не казва. От скоро започна да казва “пия”, когато му се пие вода. Като цяло пее си песнички, приказва, но на език, които не разбираме.
28/08/2013 @ 12:47
Здрвейте Дарина,
ако детето разбира, когато му говорите – например, ако му кажете “Донеси ми топката” и то отиде и я донесе -тоест разбира какво му казвате и фактът, че не мълчи, а повтаря и използва макар и една думичка на място “пия” означава, че няма проблем. Нужно му е повече време и ще започне да говори не на негов си език, а на вашия. За да му помогнете в проговарянето измисяйте игри, в които то да повтаря и след това го хвалете, като казва думичките на място, но в никакъв случай не го карайте да говори и не коментирайте в негово присъствие, че се тревожите от това, че не говори или че трябва да говори или нещо подобно. Това би довело до психологическо затормозяване, което ще забави проговарянето.
16/10/2013 @ 22:49
Здравейте,
Синът ми навърши 18 месеца и не само не говори, но и не разбира. Живея в Испания и според детския му лекър двуезичието го затруднява. Много е жизнен и не спира да говори на неговия си език, но изглежда, че не разбира най-прости думи. Много съм притеснена.
P.S. Няма проблем със слуха. Танцува на всички песни 🙂
17/10/2013 @ 14:32
Двуезичните деца проговарят по-късно. След като педиатърът Ви смята, че детето няма проблеми, предполагам, че всичко е наред.
04/12/2013 @ 19:55
Здравейте,моя син е на 1година и 8 месеца и не говори нищо.Преди да навърши 1 годинка казваше тата,мама,баба,айде,да някъде към 9,10 месеца когато беше.След като навърши 1годинка спря да ги казва.Разбира всичко когато му говоря,говори си на неговият език от време на време си говори негови думички не разбираеми..Не знам какво да правя..?Купихме много книжки,но не ги гледа,а ги хапе.Бута всичко в устата си,хапе всичко,което намери..Това нормално ли е?Забравих да допълня ние живеем в чужбина и говорим на двата езика..С него аз говоря на български,но като излизам и се виждам с др.майки на италиански..На ясла не ходи,защото не го приеха таз година.Дайте ми съвет какво да правя..Благодаря предварително
05/12/2013 @ 13:23
Важно е на тази възраст детето да разбира речта – като му кажете “пипни си носа” – да разбере какво сте му казали и да може да си пипне носа например. Ако не разбира речта и не се ориентира като му говорите, консултирайте се с лекар, най-добре хомеопат. Ако разбира речта Ви, но самия той не говори – няма проблем. Нормално е като живее в двуезична среда детето да прояви забавяне в проговарянето. Това, че рано е проговорил, но после е спрял означава, че нещо свръзано с говоренето го е уплашило или объркало. Няма значение каква е точно причината. Просто бъдете търпеливи, говорете му, но НЕ го карайте да говори. Той като е готов, ще започне да приказва, но ако правите неговото неговорене в голям проблем, ще му създадете блокаж и ще му е по-трудно да проговори.
08/01/2014 @ 13:43
Здравейте! Нашето дете, момче е на 2 годинки и 5 месеца. Не говори изречения или словосъчетания, а само няколко думи като: мама, тятя,куку баба, дай, не, и да. Най често повтаря думата да,,Изрича тези думички исключително рядко и при необходимост. Но сам включва телевизор, компютър също приоритет копчета,,пералня копчета, Забелязах че много бързо му омръзват играчки,,стига му до няколко минути максимум. Притеснява ме че обича да пищи,, дори като му се караме, пак пищи, Децата на площадка повечето от неговата възраст говорят или се изразяват с думички. Нашият син много се смее, гони дечица, гони също и големите хора,,без да се притеснява- общителен като гледаме но без думи. В къщи говорим за сега един език, повтарям много пъти едно и същото понякога, но отразява само за секунди, омръзва му и се насочва на другите неща. Книги за малки деца само гризе и гледа само за секунда, после отхвърля, Това като цяло проблем ли е? Посъветвайте как да се държим с детето ни и какво да предприемаме?!
Благодаря
08/01/2014 @ 14:20
Като начало не правете поведението на детето на проблем, поне не в негово присъствие – всякакви коментари по изречени в негово присъствие, относно вашите притеснения за неговото неговорене, пищене и т.н. само ще задълбочат нещата. Детето е изключително чувствително и има нужда от приемане, нежност и добро отношение, а не от критикуване на това, което е. С времето, ако сте приемащи и любящи без да изисквате детето да се промени, то ще израсте това си поведение и ще стане по-приказливо и способно да се концентрира. Ще помогне, ако го заведете при класически хомеопат. Класическата хомеопатя е много добър метод в ранна възраст, когато искаме да коригираме поведенчески трудности. Успех!
20/07/2014 @ 14:46
Здравейте,моят син вчера стана на 4 години,притеснява ме това че не може да разказва нещата от ежедневието.Иначе казва,когато иска нещо,когато е гладен,кога му се спи,кога иска на разходка,но не говори нормално като нас още смесва бебешки език и българския и половината разбираемо половината не.Водили сме го на психиатър и нямя нищо нередно.Моля ви изяснете ми,това че говори и бебешки още нормално ли е на тази възраст? и кога ще говори ясно като връстниците си?
22/07/2014 @ 12:03
Здравейте, всяко дете се развива индивидуално. Имайте търпение. Стимулирайте детето да Ви разказва, но не го насилвайте, ако не може или не иска. Задавайте му въпроси и давайте личне пример, като вие самите му разказвате приказки, случки от ежедневието, след което го помолете то да ви разкаже какво му се е случило, да ви разкаже приказка и т.н, насърчете го да го направи както може, дори да не разбирате всичко, което приказва на полубебешки, изслушвайте с интерес. Постепенно детето ще се научи да разказва. Ако пък не иска да разказва, не го карайте, помолете и ако не иска, разкажете Вие, детето ще започне да разказва, когато е готово. Обърнете внимание дали не говори, защото не може или защото не иска – има хора, които просто по характер не са разговорливи и не обичат много да приказват, може и това да оказва ефект. Давайте личен пример като разказвате на детето всеки ден и с времето и то ще се отпусне и ще заразказва.
08/08/2014 @ 09:09
Здравейте.
Имам син на 2г. и 10 м.
Проблема ми е като на повечето майки които са писали. Ние също не говорим, но разбираме .Когато му кажа ела да се къпем или хайде да ядем идва или други подобни .Не знам дали има значение това ,че слуша три езика. Сам без да го уча научи някои думи на английски, знае как е бяло , синьо, зелено, жълто, червено и други. Когато му посоча определен цвят той ми го казва на английски. Говоря му постоянно не като на дете , а като на възрастен.
08/08/2014 @ 17:06
След като детето разбира, всичко е наред. Наблюдавайте как се справя с фината моторика – дали е сръчен според характерното за възрастта – как се катери, как борави с големи и малки предмети, ако всичко е нормално, то е нужно просто да изчакате, докато детето е готово да си служи с езика.Също така наблюдавайте детето спокойно и весело ли е или нещо го тормози, дали не преживява нещо – най-лесно можем да познаем, че децата ги мъчи нещо по това, че спират да играят. Едно здраво дете на тази възраст би следвало да може само да се заиграва, а не да седи обърлушено или да нервничи постоянно. Ако играе и след като разбира, когато му говорите, то всичко е наред. Не го насилвайте или подканяйте да говори. Говорете му, а той, когато е готов, ще започне и той да говори. Успех!
09/09/2014 @ 09:38
zdraveite distery mi e ne 3godinki i vse oste nemoje da govori kakto trybva nie govorim na dva ezika i vjera trigna na gradina i razbira kakvo i kazvam nosi mi kato i kaja donesimi jasata ili naprimer svetni kruskite mamo i vsijko razbira a na maijiniya ezik si prikazva razbira se kakvo kazva predi meses zapojna da prikazva i maijiniya ezik do tpredi meses nemojese da kaje dumijki sigorno ima nujda ot vreme zastoto vjera kato ya vodih na gradina drugite desa prikazvat a nie sisto taka na yasla ne sme ya puskali a napravo na gradina blagodary vi predvaritelno za otgovora
11/09/2014 @ 15:50
Това, че е търгнала на градина, вероятно ще ускори процеса на проговаряне. Нуждата да общува с децата ще я тласне по-бързо да започне да говори, за да може да се разбира с тях. Това, че детето расте в двуезична среда забавя проговарянето, но след като разбира езика, място за притеснение няма. Дайте й повече време и не я карайте да говори, нито й натяквайте и не коментирайте пред нея притесненяита си относно забавеното й проговаряне. Децата всичко разбират и ако тя разбере, че се тревожите от това, че не говори, това може да създаде травма в детето и да забави още повече проговарянето. Наблюдавайте я как общува с хора – с деца и с възрастни – дали е плаха, притеснителна, необщителна – ако е така, помогнете й постепенно да се отпусне и да се научи да общува с хора като първоначално й помагате в този процес. Ако тя е плаха и освен това не говори и не може да осъществи контакт с другите деца на площадката, то хванете я за ръчичка, отидете заедно при децата, запознайте ги вие, предложете съвместна игра и помогнете на детето си да се включи в нея. Ако детето не иска не настоявайте и не го карайте насила – всяко нещо с времето си – бавно и постепенно, ако я насърчавате и я подкрепяте, тя ще започне да общува. Ако няма проблем с общуването, а само това, че не говори – всичко е наред! Ще проговори, просто трябва да изчакате.
09/09/2014 @ 09:39
zdraveite distery mi e ne 3godinki i vse oste nemoje da govori kakto trybva nie govorim na dva ezika i vjera trigna na gradina i razbira kakvo i kazvam nosi mi kato i kaja donesimi jasata ili naprimer svetni kruskite mamo i vsijko razbira a na maijiniya ezik si prikazva razbira se kakvo kazva predi meses zapojna da prikazva i maijiniya ezik do tpredi meses nemojese da kaje dumijki sigorno ima nujda ot vreme zastoto vjera kato ya vodih na gradina drugite desa prikazvat a nie sisto taka na yasla ne sme ya puskali a napravo na gradina blagodary vi predvaritelno za otgovora
07/11/2014 @ 20:34
Zdraveite i ot men
Sinat mi e na 19 meseza i jiveem v America (govorim na Bulgarski, no mu kazvame dumi i na angliiski, i te siakash sa mu po-lesni za izgovariane). Toi kazva mejdu 25 i 30 edinichni dumi, i ne gi suchetava v dve frazi. Po cial den govori na bebeshki, polzva vsichki ranni zvuzi “p,b,m,n,d,h,l,w,g ik”. Razbira niakoi prosti komandi na angliiski, i drugi na bulgarski, no ne razbira slojni komandi ot dve deistvia ( otidi v kuhniata, i mi donesi chashata”
Tuka go podlagaha na edin kup testove, dali e zabaven s rechta, dali ima opasnost za socialno raztroistvo, dali e hiperaktiven…v obshti linii, v America testove i izsledvania da iskash. Ne sa otkrili problem za sega, no kazvat, che povecheto deza na 19 meseza znaeli pone 50 dumi i gi suchetavat vuv frazi.
Kakvo e vasheto mnenie? Omruzna mi ot testove…
10/11/2014 @ 11:00
Напълно нормално е на година и половина детето все още да не съчетава думите във фрази. Много деца на тази възраст отказват все още да ползват и отделни думи и съвсем не говорят. Най-добре е да спрете да подлагате детето на тестове, още повече, че до момента тестовете не откриват проблем. Нормално е на тази възраст все още да не разбира сложни команди, важното е, че разбира прости фрази – тоест разбира езика, който ползвате, а и самият той си служи с отделни думи по предназначение, така че явно е, че няма проблем с езиковото възприятие. Освен това двуезичните деца обикновено имат леко забавяне в проговарянето, докато се ориентират в двата езика, които се гооврят в обкръжението им. Оставете детето само да проговори по-активно, когато е готово за това.
10/11/2014 @ 18:07
Mnogo Vi blagodaria!!! Napulno logichno…izglejda, che tuk ima mnogo resursi i specialisti alarmisti, a i dezata sa ot nai-razlichni kraishta sveta…taka che za men beshe mnogo vajno da chuia Bulgarsko mnenie
07/01/2015 @ 11:26
Здравейте,
Моите притеснения са свързани с това, че момиченцето ми, което е на 2 г. и 5 м. не отговаря на въпроси, не говори самостоятелно с изречения и не отговаря с да и не. Когато иска нещо го казва с по една дума или ми показва, или ме води където иска. Въпросът е, че разбира прекрасно, знае много думи и може да приказва, нещо, в което съм сигурна, защото допреди около4 месеца, преди да тръгне на ясла казваше и знаеше много повече неща, отколкото сега – можеше да си казва името, на колко години е, как се казват мама, тати, останалите роднини, всички животни, цветове, форми, не само ги показваше, но и ги назоваваше, а сега просто стои, гледа ме и мълчи, като я питам нещо. Прави ми впечатление, че се прояви ехолалия, т.е. вместо да ми отговори на въпрос като я питам или, когато тиска нещо вместо да ми каже, тя повтаря въпроса, който й се задава. Иначе е страшно паметлива знае наистина много песнички и стихчета, целите и ги изговаря сравнително много правилно и с цели думи от край до край, като в последния месец спря и да пее, прави го доста рядко в сравнение с преди. Общо взето сега само си играе мълчаливо, гледа песнички и клипчета на таблета. Още нещо според сестрите в яслата тя не изпълнява команди, след разговор с директорката и изследване от нейна страна установихме, че не е така, т.е. изпълнява команди, но когато сама реши. Според директорката е претрупана с информация, за която не е узряла на нервно-психично ниво. Честно казано се чуствам изгубена и наистина не знам как точно да постъпя и как да действам (давам и капки на Бах, след консултация, но специално върху говоренето ефект няма, по-скоро ефект). Благодаря предварително!
10/01/2015 @ 08:35
Здравейте,
от това, което споделяте мисля, че вариантите за поведението на дъщеря Ви са два: или е преживяла някакво стресово събитие (например тръгване на ясла, тръгване на мама на работа, нещо друго, което е довело до промяна в живота на детето и е предизвикало стрес и нужда от адаптация) и реакцията на този стрес е временно вглъбяване в себе си, което се изразява с ограничаване на речта. Ако детето Ви е говорело при това, както описвате много и е спряло да говори така свободно след тръгване на ясла или друго събитие, то вероятно му е трудно да се адаптира към това ново събитие в живота и неговоренето е проявление на труднстите, които детето преживява. Неслучайно цитирам тръгването на ясла, защото именно това събитие кара много дечица, които вече са проговорили изведнъж да ограничат използването на реч. Друг вариант е детето да е преживяло катастрофа или да е било уплашено от нещо или да е станало свидетел на семейни кавги, които са довели до стрес в малката му душичка – въобще причината може да е всичко, предизвикващо стрес и не забравяйте, че за децата стресово може да е нещо, което за нас възрастните изглежда съвсем нормално. Не е нужно нещо изключително сериозно да се е случило. Наглед обикновени събития могат да предизвикат стрес в едно малко дете. Ако случаят е такъв, с времето, когато детето се адаптира към новото събитие и изживее стреса, който то е причинило, постепенно ще започне да говори, както преди. Това, което се иска от вас е да не го насилвате да говори (всяко каране и натякване води до обратен ефект). Насърчавайте детето да говори като му задавате въпроси, предлагате му да пеете заедно песнички и да казвате заедно стихчета. МОжете дори да ползвате хитринки и да се престорите, че сте забравили някое стихче или името на нещо и молите детето да ви припомни (това може да го подтикне да говори), НО ако детето не желае да ви отговаря, не желае да пее и рецитира стихчета с вас, НЕ НАСТОЯВАЙТЕ! Напротив, покажете му, че вие питате, но и да не отговори е ОК и не се сърдите и обичате и харесвате детето си независимо дали говори или не – това ще помогне на детето да се успокои, а успокояването ще помогне да възобнови говоренето, така че не настоявайте и не го ръчкайте постоянно в тази посока, а му показвайте колко много го обичате и че сте до него и го подкрепяте и винаги ще е така.
Вторият вариант детето да спре да говори свободно, в случай, че няма събитие, предизвикало стрес, е именно това, което ви е казала директорката – може детето да е претрупано с информация, за която още не е психически узряло и неговоренето да се е появило като защитен механизъм на мозъка срещу пренатоварване. От това, което описвате предполагам, че причината може и да е тази, тъй като е изключителна рядкост дете на 2 и половна да познава цветовете, да знае много стихчета и песнички и т.н. Безспорно има деца, които се развиват по-рано и демонстрират умения, които останалите деца придобиват на по-късен етап в развитието си, но такова преждевременно развитие може да доведе до пренатоварване и нужда от пауза – която пауза детето може да си даде като спре временно да говори така свободно, както преди. В този случай съветът ми е да внимавате да не тласкате детето към придобиването на много нова информация за кратко време. Естествено, ако детето се учи само, не можете да го спрете, но поне не го насърчавайте като му показвате нови и нови неща и го учите да ги запомня. По-добре познанието да става по-бавно – така е по-здравословно и полезно за детето.
Независимо кой от двата варианта е довел до регреса в говора, не превръщайте това в голяма драма и не се фокусирайте в това постоянно да пробвате детето да проговори както преди. Напротив, успокойте топката, гушкайте детето, играйте си с него, показвайте му любовта си и то постепенно ще преодолее причината довела до неговоренето и ще започне да си служи с речта както преди. Успех! Ако ситуацията не се разреши до няколко месеца, пишете отново и можем да напарвим консултация, но вярвам, че за няколко месеца детето само ще се справи.
19/01/2015 @ 12:27
Благодаря Ви много за отговора, наистина ме успокоихте доста. Опитвам се да правя това, което и вие сте ме посъветвали, дано да успявам. Ще споделя отново как са нещата.
22/01/2015 @ 11:21
Успех!