Как да останем спокойни, когато детето ни „изкарва от кожата“?
0
12 минути
четене
Да си родител е най-прекрасното нещо на света, особено, когато мъничето сгуши малката си главица на рамото ти или те погледне с огромните си изпълнени с чиста любов очи и ти каже „Ти си най-добрата мама/татко на света!“, но има и ситуации, които поставят нервите и търпението ни на сериозни изпитания. Някои родители изпитват своята издръжливост и умението си да управляват емоциите си още през първите месеци с бебето, когато в дома им се оказва, че живее не сладко кротко бебенце, а вечно ревящо зверче, което въпреки голямото им старание, сякаш прави всичко възможно, за да изцеди силите на тези, които го обгрижват. Други родители губят търпение, когато току що проходилият Любопитко започне да пипа навсякъде, да си пъха пръстчетата в контакта и нищо и никой не е в състояние да му обясни, че има неща, които са опасни и не бива да се пипат и лапат. Трети родители пък успяват да преминат спокойно и уверено през колики, кърмачески проблеми, прохождане и любознателно изследване на света, но се чувстват безсилни и наистна „излезли от кожата си“, в периода на бебешкия пубертет, когато до вчера спокойното и сговорчиво бебе, изведнъж започва да пищи истерично, да се мята по пода, отказва да се облича и настоява да ходи навън по бельо, отказва да излезе от магазина, докато не получи играчката, която желае и нищо и никой не е в състояние да го вразуми.
Независимо колко големи деца имаме, трябва да признаем, че като родители, има ситуации, в които нервите ни сякаш отказват да поемат повече и въпреки желанието си да запазим спокойствие и ние сме хора, и ние изпитваме фрустрации, и ние имаме нужда от малко тишина и спокойствие, особено след тежък и натоварен ден.
Какво правим в тeзи ситуации?
Не приемайте лично!
Първото, което е нужно да си вкараме в главите е, че децата не се държат по този начин, за да ни дразнят или за да ходят на пук. Държат се по начин, който ни гневи или разстройва не защото искат да ни ядосват или им е приятно да гледат как се изнервяме, нито пък искат да покажат, че не ги интересуваме, напротив! Детето като всеки жив човек има желания, нужди, стремежи, но понеже е още малко, все още не може да управлява импулсите си и не познава по-адекватен начин от плача, тъшкането и ината и за това ползва тях, за да покаже какво иска или от какво се нуждае.
Когато спрем да приемаме лично, тогава спираме и да се обиждаме, разстройваме и гневим на детското поведение. Та нима пеленачето има нещо против нас, като плаче непрестанно или иска да ни покаже, че не сме му симпатични и за това ни разиграва да го носим по цял ден на ръце?! – Естествено, че не. Малкото бебе се буди нощем и плаче, защото изпитва болка, причинена от колики или рефлукс, защото е гладно или защото се страхува само и има нужда от сигурност и закрила. Да, някои деца се чувстват добре самички и не търсят постоянно някой да ги гушка, но нима Вашето бебе е виновно за това, че се е родило изпълнено със страхове и несигурност? – Разбира се, че не. Ако дарите бебето с Вашата топла прегръдка, то ще събере нужната му увереност и чувство за сигурност и постепенно ще привикне към самостоятелност.
Същото важи и за малкият прохождащ откривател, който воден от огромното си любопитство иска да пипне котлона, да бръкне в контакта и да изсипе кошчето за боклук, за да разгледа всички “богатства”скрити в него – със сигурност бебето не постъпва така, за да Ви ядосва. То просто преминава през етап от живота си, в който всичко за него е ново и интересно. Трябва да сме благодарни на това любопитство, защото ако то не тласкаше детето да се развива, детето никога нямаше да проходи, да проговори, щеше да си лежи и да чака да се грижите за него цял живот. Знам колко е трудно в този период да тичаш постоянно след детето, защото то пипа навсякъде, а нищо не разбира, но тази ситуация няма да трае вечно!
В периода на бебешкия пуберетет, когато бебето се опитва да направи психологическия преход от бебе към дете и да се научи да разпознава и следва своите желания, определено целта на тръшкането и нервните изблици не е да ни извади от кожата. На детето не му е по-лесно, отколкото на нас. Ако му беше лесно в тази ситуация, щеше да се смее и да се радва, нямаше да пищи в истерия, да рони сълзи и да се мята по пода. Всеки преходен период е труден. Не е лесно вчерашното бебе, да се превърне в дете в предучилищна възраст. Порастването в някои моменти е болезнен процес. Детето не иска да ни разстройва. То самото е разстроено и не знае какво се случва с него и не може да овладява емоциите си в този период. Нужна му е нашата помощ.
Да запазим самообладание!
Всички знаем, че когато детето е разстроено, независимо от възрастта му и независимо какво е направило, най-доброто, което можем да направим е да го гушнем и успокоим и след като се успокои да поговорим с него и да потърсим решение на ситуацията. Всички знаем, че не бива да крещим или удряме детето, както и не бива да го обиждаме и унижаваме. Всички знаем, че ако искаме да изградим с детето си отношения на любов и доверие е нужно да покажем безусловната си любов на детето, каквото и да е направило. Когато близък човек е разстроен, първото важно нещо е да му окажем морална подкрепа и чак след това можем да поговорим за това къде е сбъркал и какво е нужно да коригира в държанието си. Всички знаем, че наказанията, боят и обидите възпитават в детето агресия и желание то също да обижда, да наказва и да бие, защото децата копират нашето собствено поведение. Всички знаем, че ние хората имаме защитен механизъм да не слушаме, когато ни крещят и колкото и да взпитаваме детето, ако го правим с крясъци, то няма да чуе и думичка от нашите тиради. За да ни чуе и да вникне в думите ни е нужно тези думи да бъдат изречени със спокойствие, увереност и любов, а не с гняв и нападки. На теория всички знаем какво се прави в подобни ситуации. На практика обаче, ние родителите също сме хора и също имаме емоции и трудни моменти. Колкото и добре да сме подготвени на теория, на практика има дни, в които сме уморени, в които нервите ни са опънати като струна и колкото и интелигентни и теоретично подготвени да сме, просто не успяваме да запазим спокойствие и да действаме адекватно. С поведението си детето сякаш опъва все повече и без това опънатите ни нерви и повече от всичко друго на света се нуждаем в този момент, детето да се укроти. Важно е обаче да сме наясно, че детето няма да се успокои, ако ние самите не сме спокойни.
Как да се успокоим?
За да излезете по-бързо от подобна ситуация е нужно първо Вие да се научите да се овладявате и успокоявате, за да се научите и детето да се овладява и успокоява. Няма как то лесно да се научи да владее емоциите си, ако Вие не му дадете пример.
Има много начини да изпуснем парата и да сменим емоционалната си нагласа. Можете да ползвате всякакви начини, които вършат работа при Вас. Ако обаче не сте открили до сега ефикасен метод, който да Ви помага да се успокоите бързо, когато отвътре кръвта Ви кипи пробвайте този, работи безтоказно, стига да се прилага правилно:
1. Махнете се от това, което Ви ядосва – в случая излезте от стаята, в която се намира ревящото или инатящо се дете
Ако има друг възрастен наблизо, помолете го да погледа за малко детето и излезте от стаята. Ако сте сами и няма, на кого да поверите детето,оставете го на безопасно място – ако е малко го оставете в кошарата му, а ако е по-голямо го оставете в стая, в която няма опасни предмети, с които да се нарани и излезте от стаята. Ако сте навън и не можете да овладеете ситуацията и емоциите си, най-добре се приберете у дома, за да имате възможността да се справите с проблема. Ако сте на гости при близки приятели или роднини, обяснете им, че имате нужда да погледат за няколко минути малкият сърдит човек и излезте от стаята.
2. Отидете в банята и наплискайте лицето си със студена вода
Тази проста техника помага бързо да свалите градуса на напрежение.
3. Дишайте дълбоко
Останете в банята и дишайте дълбоко като бавно вдишвате през носа и след това бавно и шумно издишвате през устата. Тази техника за дишане води до бързо отпускане на тялото и успокояване на емоциите и ума. Вдишвайте бавно и издишвайте бавно и шумно, като мислено си представите, че с всяко вдишване в тялото Ви влиза баланс и спокойствие и с всяко издишване напрежението и негативните емоции напускат тялото Ви. Не мислете за нищо друго в този момент! Концентрирайте се изцяло в дишането, докато усетите, че вече сте спокойни.
Детето в другата стая може да пищи, да тропа, да хвърля предмети – няма значение това сега. Преди да излезете от стаята, Вие сте оставили детето на безопасно място, така че нищо лошо няма да му се случи през тези няколко минути, в които Вашата задача е да се погрижите за собствените си емоции, за да бъдете способни след това да се погрижите и за емоциите на детето си. Мислете си за шумовете, които то вдига като за нещо далечно, което не Ви касае в този момент. Ще се заемете с детето чак когато сте спокойни. Докато не се успокоите, мислете си за детето, като за нещо далечно и не излизайте от банята! Ако докато сте в банята мислите за това, което детето прави или се впрягае на шума, който вдига няма да успеете да се успокоите и няма да сте в състояние да успокоите и детето си. За това мислено се отделете от случващото се в другата стая. Представете си, че сте в далечно, защитено място и нищо и никой не може да Ви ядоса тук и дишайте дълбоко.
4. Представете си позитивни моменти с детето
След като се почувствате спокойни, мислено си представете хубави ситуации с детето – моменти, в които Ви е било хубаво заедно, в които сте се чувствали щаслтиви и благодарни, че точно това е Вашето дете! Тези спомени ще Ви заредят положително и ще Ви помогнат да овладеете негативната ситуация, в която се намирате в момента.
За дишането и позитивните спомени ще са Ви нужни само няколко минути. Ако изпробвате тази техника, ще се удивите колко малко време е нужно, за да се успокоим и да сложим емоциите си на място, а ние вместо това прекарваме многократно повече време в караници!
5. След като вече сте спокойни отидете при детето и го гушнете
След като се почувствате спокойни и позитивно настроени, отидете при детето и го гушнете. Погалете го и го приласкайте нежно. После ще му обяснявате как е добре и как не е добре да се държи. Първата стъпка е да успокоите себе си и втората стъпка е да успокоите детето. Чак след това идва моментът с възпитанието. Ако в стаята има други хора, които също са ядосани от поведението на детето, най-добре ги помолете да изязат или самите Вие излезте с детето в друга стая, където няма никой да Ви смущава. Ако детето е още бебе, просто го гушкайте и то ще усети Вашето спокойствие и спокойствието ще се предаде и на него. Знаете, че бебетата безпогрешно долавят емоциите на майка си и реагират на тях. Ако сте спокойна и бебето Ви ще се успокои като го люлеете нежно в обятията си. Ако детето е по-голямо и в този момент не иска да го гушнете и приласкаете, защото е сърдито и ядосано, не го гушкайте насила, а изчакай търпеливо, докато Ви допусне до себе си без да правите нищо. Просто стойте спокойно до него и му кажете, че го обичате и сте тук до него, за да му помогнете в тази трудна ситуация. Когато детето се поуспокои и се гушне във Вас, първо нежно се погушкайте без да си казвате каквото и да било и едва след това:
6. Поговорете нежно и с любов за проблемната ситуация
Ако детето е още малко бебе, комуникацията ни с него е главно невербална – достатъчно е да го гушнем и да усети нашето спокойствие, обич и подкрепа, за да се успокои постепенно и то. Ако обаче детето е над 1годинка, колкото и малко да ни се струва и колкото и да си мислим, че не може да разбере какво му говорим, след като го гушнем и успокоим е нужно да поговорим! Ако спрем само с гушкането, утре детето пак ще се държи неприемливо и ние пак ще се ядосаме силно и ситуацията ще се повтори отново. Важно е не само да се успокоим в конкретната ситуация, но и да научим себе си и детето как да не се стига до подобни ситуации, как да се държим по уважителен и зачитащ начин един към друг. За да не превърнем този разговор в нравоучителни назидания или “четене на конско”, както го наричахме ние като деца, не влизайте в капана да обяснявате на детето кой прав и кой крив и как трябва да се прави и как не трябва – от това полза няма!
Вместо това признайте на детето спокойно как се изнервяте и гневите и как тези неща много ви натоварват и е нужно и и Вие и детето да се научите да подхождате по-спокойно в подобни моменти. Кажете на детето, че го обичате и ще направите най-доброто от себе си, за да се успокоявате в такива ситуации и да успокоявате и него. Обещайте му, че ще сте до него и ще му помогнете да се научи да се успокоява и спокойно да заявява какво иска без сцени и истерии. Много е важно човек да не потиска нуждите и желанията си. Не бива да учите детето да си мълчи и да не споделя нещата, които са важни за него. Напротив! Нека споделя, но да се научи да го прави спокойно – да го научите е Ваша задача! Както ние се чувстваме виновни, когато крещим и се изнервяме, така се чувства и детето – и на него му е тежко и то има нужда да се научи да се успокоява и Вие ще го научите, след като научите себе си. Може да му споделите, че ходите в банята и си плискате лицето и дишате дълбоко и така Ви става добре и да му предложите да го правите заедно – да идва с Вас и заедно да се учите да управлявате емоциите си. Може да му предложите да идва и да Ви казва, когато се чувства зле и да се гушва във Вас, за да го успокоите, вместо да започва направо да пищи. Няма да стане от първи път, но това е пътят. Нужно е постоянство и желание и ще се справите! Ако Вие успеете да извървите своята част от пътя и да се научите да се справяте със собствените си емоции в моментите, в които детето излиза от контрол, след това детето много бързо ще се научи и то да се справя със собствените си емоции и ще спре да излиза от контрол. Нужно е да дадем личен пример на децата си!
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
