Истината за хомеопатията (част 2): Принципи на хомеопатичното лечение

Хомеопатията е метод за лечение, който насочва въздействието си НЕ върху болестите и техните симптоми, а върху жизнената сила на човека, помагайки му да стане по-балансиран и по-способен да се справя с болести и да поддържа трайно здравето си на всички нива – физическо, емоционално и умствено, като активира естествените оздравителни сили на организма. По този начин човек не просто се излекува от конкретната болест, от която страда, но и започва все по-рядко да боледува, защото собствените му защитни сили работят все по-добре и го предпазват от всякакви заболявания (физически и емоционални и умствени). “Лекувайки се” със стандартната медицина човек често се разболява от едни и същи болести (тоест не се излекува трайно) и често болестите се хронифицират и се задълбочават с времето. Повече подробности относно подходът на лечение на класическата хомеопатия и разликите между нея и стандартната западна медицина можете да видите в “Истината за хомеопатията (част 1): С какво хомеопатията се различава от стандартната медицина?“

За да се случи това, за което говорим по-горе – жизнената сила на човека да укрепне и да стане способна сама да защитава човека от болести и да го поддържа в състояние на физическо, емоционално и умствено здраве е нужно човек не просто да пие хомеопатични лекарства, но и тези лекарства да бъдат приемани в съгласие с приницпите на лечение на хомеопатията, а те са:

1. Подобното лекува подобно

Това означава, че за да се излекува човек трябва да приема такова хомеопатично лекарство, което ако бъде приемано от здрав човек, ще предизвика симптомите, от които страда болният. Признавам си, когато преди години за първи път прочетох този принцип дълго не можех да го схвана и да си го обясня. Ако и за вас той звучи непонятно, ще дам прост пример от ежедневния ни живот, в който този принцип  властва, защото принципът на подобнието е водещ не само в хомеопатията, а и във всички сфери на живота, напр: Когато си търсим компания (приятел, партньор, колега, съмишленик и т.н.) съзнателно или несъзнателно прилагаме принципа на подобието – търсим някой, подобен на нас, защото той най-добре би ни разбирал и може най-много да ни помогне в трудни моменти, защото от личен опит е наясно с трудностите ни, с болката ни, с предизвикателствата, пред които се изправяме. Подобното лекува подобно означава точно това – само този, който е подобен на теб, може трайно да ти помогне да се излекуваш, защото само той познава болката ти. Без да познаваш добре болката, няма как да я излекуваш. Само подобното познава добре нашата болка и може да я излекува. Стандартната западна медицина прилага обратния принцип – принципа на противоположното и прилага лекарства противоположни на болестта. Тези лекарства само временно успяват да премахнат симпомите, защото противоположното потиска, не лекува.

Иднивидуален подход

За да приложи принципа на подобието, хомеопатът трябва да опознае пациента в неговата цялост на физическо, емоционално и умствено ниво. Няма как да предпишем подобно лекарство, ако преди това не знаем какъв е човекът, за когото търсим лекарство – какви са неговите физически особености, симптоми и заболявания; какъв е неговият емоционален свят, какви са мислите му, убежденията му, начинът, по който гледа на света. Хомеопатията не лекува симптоми и болести, тя лекува човека и за да излекува човека, истинският хомеопат не се интересува от диагнозата на пациента си, а от това как пациентът преживява своята диагноза – какво усеща, кака се чувства, за какво си мисли, какви желания и страхове има, какво сънува, как възприема себе си, случващото и света, в който живее, към какво се стреми. Няма двама души с еднаква диагноза, които да проявяват еднакви усещания, чувства, мисли и възприятия. Всеки човек е различен и за да се постигне трайно излекуване е нужно хомеопатът да влезе във вътрешния свят на човека, да го опознае и да подбере лекарство, максимално подобно на пациента си. Ако пациентът не е склонен да отвори себе си за лечение, ако не е готов да разкрие какъв всъщност е, то той не може да бъде лекуван. Също така ако хомеопатът се интересува само от физическите симптоми на пациента, както би направил лекар практикуващ стандартната западна медицина, този човек е псевдохомеопат и не бива да очаквате от него да Ви излекува. Да разглеждаме отделните симптоми, от които страда човек независимо един от друг или да разглеждаме болестта независимо от човека, при който идва тази болест е все едно да отделим от цяла мелодия една единствена нота и да търсим значението й, независимо от цялостната мелодия. За да разберете дали хомеопатът, при който се лекувате следва индивидуалният принцип на предписание и търси причината за разстройването на жизнената Ви сила, обърнете внимание дали Ви задава въпроси от сорта на: ” Нещо по-особено случи ли се, преди да изпиташ симптомите, от които страдаш за първи път? Свързваш ли заболяването си с някакви събития от своя живот? Нещо случи ли се напоследък, различно от обичайните неща? Как се чувстваш? Какви мисли ти се въртят в главата? Разкажи ми за живота си, за работата си, за семейството си, за взаимоотношенията с близките си?  Кое в живота ти е най-важно за теб? Имаш ли някакви страхове? и т.н., Истинският хомеопат ще Ви разпита за симптомите, от които страдате, но в никакъв случай няма да се ограничи само с тях.

2. Едно единствено лекарство

Независимо колко симптома проявяа човек, когато се разболее и колко разнородни са тези симптоми (проявяват се в различни органи и системи от човека, на различни нива – физическо, емоционално, умствено), всички тези разнородни симптоми показват едно нещо – къде, как и колко разстоена е жизнената сила на човека и от какво се нуждае, за да възвърне своето здраве. Както вече изяснихме, хомеопатията не лекува болестите, а лекува човека в неговата цялост и понеже човек е един и има една жизнена сила, която отговаря за здравето му, затова и хомеопатичният принцип повелява прилагане на едно единствено лекарство, независимо от колко болести и симптоми страда човека. Ако това единствено лекарство бъде правилно подбрано, така че да бъде подобно на жизнената сила на човека, ще доведе до нейното укрепване и балансиране в резултат, на което тя ще изпълнява без пречки своята роля – ще доведе човека до трайно състояние на здраве на всички нива (физическо, емоционално и умствено).  Казано с други думи, от колкото и болести или симптоми да страда човек, първопричината за страданието му е една и ако я открием и излекуваме, човекът ще възвърне своето здраве.

За да стане по-ясно нека си представим следният пример: Едно дете проявява следните симптоми: липса на апетит, висока температура, отпуснатост, болки в стомаха, хрема. Ако заведем това дете при личния лекар, той ще предпише за всеки симптом различно лекарство и детето ще приема множество лекарства, които вероятно ще доведат до временно “излекуване” на част от симптомите, но някои симптоми може и да останат хронично и със сигурност детето не след дълго ще повтори и останалите симптоми, от които уж се е излекувало или ще ги задълбочи. След лечение, предписано от личния лекар това дете най-вероятно ще свали високата температура, ще спре да има хрема, но най-вероятно липсата на апетит ще остане хронична във времето и на детето ще бъде лепнат етикет “злоядо”. Със сигурност не след дълго това дете отново ще има хрема, температура и ще му бъде лепнат още един етикет “често боледуващо”. Невероятно е, че някои хора наричат това лечение! За да излекуваме наистина детето е нужно да разберем каква е причината, поради която това дете вдига температура, отказва да се храни, няма енергия и има хрема. Често причина за подобни симптоми може да е усещане за липса на любов или усещане за грубо отношение към детето. Може никой реално да не се държи грубо и необичащо към детето, но ако това е силно чувствително дете, което има нужда от много ласки и близост, фактът, че мама работи и през деня е далеч от детето и фактът, че госпожата в детската градина не проявява любящо отношение и повишава тон може да доведе до всички тези симптоми, които описахме или до други симптоми, чрез които жизнената сила на детето се опитва да ни покаже, че нещо не е наред. Ако променим средата, в която живее това дете, вероятно то ще се излкува и ще спре да боледува често, но в живота не винаги имаме възможност да променяме средата, в която живеем. Ако майката от примера ни няма възможност да спре работа, за да бъде неотлъчно до чувствителното си нежно дете и госпожата в градината няма възможност да играе ролята на любяща майка за всичките 30 деца, за които отговаря, адекватно хомеопатично лечение би помогнало на това дете да придобие нужната му адаптивност и увереност да се справя през деня далеч от мама без това да  го разболява. Когато лекуваме това дете с помощта на хомеопатия, ние не даваме капки за носа, панадол за температура, витамини за усилване на апетита, ние даваме САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО, насочено към първопричината за болестта, защото нали се сещате, че колкото и сиропи, капки и панадол да даваме на това дете, то постоянно ще си боледува, защото изброените лекарства не лекуват болестта “много съм чувствителен и се чувствам самотен и беззащитен без мама и ми е трудно да се адаптирам в нова среда” – за тази диагноза все още стандартната медицина е безсилна да приложи лечение.  Същото важи и за възрастните – човек с високо кръвно, наднормено тегло, болки в ставите, главоболия, напрежение и хронична преумора ще се излекува не като приема множество лекарства, насочени към отделните симптоми и заболявания, а само с едно лекарство, адресирано към жизнената сила на този човек, така че тя да постигне баланс и да доведе до баланса на този човек на всички нива. Само така се постига трайно излекуване.

Тук е уместно да припомним отново индивидуалният подход при избора на лекарство – не за всеки човек, който проявява описаните в примерите симптоми, първопричината за симптомите е една и съща. В примера детето проявява симптоми поради едни прични, друг човек обаче, може да получи същите симптоми поради съвсем различни причини. За това и лечението на втория човек ще е съвсем различно от това на първия, нищо, че на пръв поглед са болни от едно и също, защото симптомите и са сходни. За това и при лечението с хомеопатия е абсолютно неуместно и много вредно да предприемаме лечение, което е помогнало на друг, страдащ от симптомите, от които страдате Вие, както и самолекуването е абсолютно недопустимо! При лечението с хомеопатия предписваме лекарство не за симптома, а за първопричината и един може да вдигне температура в следствие на преумора и претоварване, друг може да вдигне темература от разочарование и гняв, трети от тревожно очакване, четвърти от слънчасване… за това в никакъв случай не предприемайте лечение по съвети от форуми или списания, където някой Ви съветва какво хомеопатично лекарство да се взема за повръщане и какво за бебешки колики например. Същото важи и за комбинираните хомеопатични препарати, които масово в момента личните лекари предписват, без да имат и грам понятие от хомеопатия и от това как въздействат съставките на въпросните комбинирани хомеопатични лекарства – всяко едно хомеопатично лекарство в състава на тези комбинирани препарати насочва жизнената сила на човека в различна посока, отслабвайки нейния баланс и намалявайки в дългосрочен план способността й да се грижи за здравето на човека.  Хомеопатичното лечение е здравословно ЕДИНСТВЕНО, когато болният приема едно единствено динамично лекарство, предписано в минимална доза на принципа на подобието. На първо време може симптомите, от които страдате да се облекчат, но с течение на времето след злоупотреба с хомеопатия човек ще започве да страда от нови непознати за него симтоми, от които не е страдал преди. Като не разбира, човек не знае от къде му е дошло и си мисли, че явно е неизбежно, но това всъщност са последиците от приемането на множество хомеопатични лекарства едновременно или на едно хомеопатично лекарство, което обаче не съответства на принципа на подобието и минималната доза и не лекува, а разстройва допълнително и без това разстроената жизнена сила на човека. Неадекватното лечение с хомеопатия е по-вредно от лечението с антибиотици например, защото хомеопатиятя въздейства върху жизнената сила на човека на всички нива и при неадекватно предисано лечение, човек може сериозно да навреди на здравето си в дългосрочен план.

Потискане на симптомите

Когато приемаме лекарства, насочени към симптомите ни, а не към причината за разстройството на жизнената ни сила, ние не се лекуваме, а потискаме своите симптоми. Като ги потиснем, те изчезват и ни се струва, че сме излекувани, но за разлика от истинското излекуване, не след дълго симптомите се връщат отново. Ако отново и отново ги потиснем, те ще започнат да се връщат не същите, а по-силни и по-трудно лечими. Така с времето човек вместо да се излекува, става все по-болен и ако продължава да потиска симптомите си в опита да се “лекува”, в един миг “ненадейно” се разболява от тежка и нелечима болест и обикнвено се чуди “от къде му е дошло”. Нищо обаче не идва ей така случайно. Преди човек да заболее сериозно, много преди това, той е боледувал по-леко и безобидно и не се е лекувал, а само е потискал симптомите си. В прородата обаче нищо не се губи. Всяко потиснато нещо, остава вътре в нас и се трупа, докато не намери канал да се изрази. Затова колкото и да ни блазни бързото потискане на симптомите и панацеи от сорта на “глътвам едно хапче или една лъжица сироп и край на кашлицата/температурата/ болката/напрежението, какво толкова ще му мисля!”, преди да махнем с лека ръка симптома си струва да помислим малко по-дългосрочно и да се опитаме да открием коя е причината точно аз и точно в този момент да страдам от този симптом. Какво иска да ми каже моята жизнена сила с този симптом, защото симптомите са зов за помощ от страна на нашата жизнена сила, опитваща се намери баланс. Запитайте се: Защо точно аз и защо точно от тази болест се разболявам? Защо сега? Къде съм загубил баланса си? Какво ми липсва, за да съм здрав и балансиран? От какво в живота се лишавам или какво си позволявам в прекалено големи нездравословни дози? Потискането на симптома е като лепенка, която лепваме на устата на викащия за помощ, който се опитва да обясни, че не живее по начина, за който е създаден, а начинът му на живот е саморазрушителен, тласкайки го към болести, че се претоварва или че се лишава, че има нужда от промяна. Да си запушим ушите за този зов за помощ не е решение!

 3. Минимална доза

След като открием кое хомеопатично лекарство е в най-голяма степен подобно на разстройството на жизнената сила у човека (това лекарство се нарича similimum), хомеопатичният принцип повелява това лекарство да бъде предписано в най-малката възможна доза, която би помогнала на жизнената сила на човека да възвърне своя баланс. Целта на хомеопатията е не да лекува човека, а да помогне на човека сам да поддържа здравето си, затова принципът за минимална доза е много важен. Не бива да помагаме повече от необходимото, защото всяка прекомерна помощ води до вреда. Важно е хомеопатът първо да опознае човека в неговата цялост и да намери най-подобното лекарство на този човек, но е също толкова важно и хомеопатът да е в състояние да прецени коя е минималната доза от това лекарство, която хем ще е в състояние да помогне, хем няма да навреди. Хомеопатията е сложна наука и за правилното й прилагане е необходимо дългогодишно теоретично и практическо обучение. Няколко месечните курсове, през които стана модерно лекарите да преминават, не ги прави хомепати – иска се много знания и умения за правилното предписание и лечение, което би довело до истинско трайно излекуване.

Хомеопатичните лекарства не са безвредни, както много хора мислят, поради липсата на осъзнатост по отношение на тяхната природа и въздействие. Когато се прилага неправомерно и в завишени дози, дори подходящо подбраното лекарство ще навреди на здравето, вместо да го подпомогне. Балансът е крехко нещо – трудно се постига и лесно може да се разруши, а постигането на баланс на една сложна система, каквато е човекът е задача с повишена трудност. За да се постигне банас е важно е хомеопатът да бъде професионалист и пациентът да бъде максимално открит, отворен за лечение и отговорен за здравето си.

Динамично лекарство

Хомеопатичните лекарства са динамични лекарства. За да лекува, лекарството трябва да бъде максимално подобно на разстройството на жизнената сила на човека. Човек постоянно се променя, дори и промяната да е неусетна, ние непрекъснато се променяме – днес не сме тези, които сме били вчера и утре няма да бъдем тези, които сме днес. Дори промяната да е минимална, тя е факт. За да поддържа принципа на подобие лекарството също е нужно постоянно да се променя. Затова материалните дози (предлагани най-често под формата на малки захарни топченца) не лекуват съборазно хомеопатичния принцип и приемането на лекарството в материални дози няма да доведе до трайно излекуване. Материална доза може да бъде приемана при първи прием на лекарството само в определени случаи, но всеки следващ прием е нужно да бъде в течна форма, която може да бъде потенцирана и да се променя динамично с всеки прием. Именно затова лекарствата, предлагани под формата на захарни гранулки следва да бъдат разтваряни във вода и разтворът да бъде разбъркван и по този начин динамизиран преди всеки прием. Течните лекарства следва също да бъдат динамизирани като лекарството се разклаща силно с потупване в твърда повърхност. В колко вода и как да бъде разбърквано и как да бъде динамизирано лекарството ще Ви обясни хомеопатът, съобразно индивидуалните нужди на Вашето лечение. Важно е обаче да стане ясно, че често прилаганата в България практика на предписване на лекарства в материални дози под формата на захарни гранулки за смучене по определена схема не съответства на хомеопатичния принцип на лечение. В резултат въпреки, че се предписва хомеопатично лекарство, то няма да доведе до трайно излекуване и “излекуваните” симптоми скоро пак ще се завърнат, хронифицират или утежнят. За да се излекувате трайно всеки прием от лекарството трябва да отговаря на принципа на подобието – няма как да ден след ден да приемате едно и също лекарство, в една и съща доза под една и съща форма – все пак Вие с времето търпите промяма и за да се запази подобието, лекарството също следва да търпи промяна. Ако лекарството остане непроменено, възможно е в момента на предписване да е било в максимално подобие с жизнена сила на пациента, но с всеки следващ прием, пациентът се променя и ако приема непроменено лекарството, то вече не е в подобие и не лекува.

4. Метод на излекуването – Закон на Херинг

Оздравяването понякога става бързо с излекуване на всички симптоми, от които страда човек и бързо постигане на здраве – това е характерно главно за острите болести, които възникват бързо и бързо отшумяват при прилагане на адекватно лечение. Когато обаче става въпрос за хронични и бавно развиващи се във времето заболявания и състояния, излекуването също в повечето случаи става с преминаване през различни състояния, докато се стигне до състояние на трайно здраве. Често пациентите споделят, че симптомите, от които са се оплаквали вече ги няма, но на тяхно място са се появили други симптоми и се питат дали това е нормално и дали е знак за излекуване или за влошаване на болестта.

Ходът на развитие на болестите и ходът на тяхното лечение е известен като Закон на Херинг и той гласи:

Здравето се възстановява:

• отгоре надолу,
• отвътре навън,
• от по-важни органи и системи към по-маловажни и
• в ред обратен на появата на симптомите.

Tова означава, че ако пациентът е имал обрив в областта на главата и този обрив изчезне, но се появи обрив по ръцете или краката – това е част от процеса на излекуване и следва да продължим лечението, докато обривът изчезне и от крайниците (това съответства на принципа “здравето се възстановява отгоре надолу”). Обратното обаче (обрив на ръцете изчезва, но се появява обрив на главата) би било сигнал, че лечението следва да се преразгледа. Това, че обривът се е преместил от ръцете към главата е влошаване, защото противоречи на принципа “здравето се възстановява отгоре надолу”.

Също така, ако пациент с атопичен дерматит например в хода на “лечението” излекува своя атопичен дерматит, но се появи ново заболяване – астма, това също не е лечение, защото, болестта не е преминала отвътре- навън, а обратното  отвън – навътре – от кожа към бял дроб и това е знак за влошаване, не за лечение. При лечение със стандартната западна медицина, където човекът не се разглежда в своята цялост, а се гледа “на парче”, много често, след псевдолечение на атопичен дерматит със кортикостероиди например, човекът “се излекува” от своята болест, но пък се разболява от нова, по-тежка болест, засягаща вътрешни органи. Като разглеждат човеак на парче, лекарите, а и самият пациент си мислят, че човекът се е излекувал от атопичния дерматит, но разбираш ли, случайно някак след това се е разболял от астма. Човекът обаче не купчина от отделни парчета, а единна цялост, всички части от която действат взаимосвързано. Ако лекарят има това разбиране, би разбрал, че атопичният дерматит в този случай не е излекуван, а се е влошил до астма в резултат от неадкватно псевдолечение.

Ако в хода на лечение пациентът се излекува от симптоми, от които е страдал, но на тяхно място се появят нови симптоми следва да се запитаме дали тези нови симптоми са знак за излекуване или за влошаване. Ако новите симптоми са на по-маловажни органи – например имали сме астма (засяга белия дроб), която вече е излекувана, но се появява възпаление на сливиците (“отвътре навън” и “от по-важни органи към по-маловажни”) и ако тези симптоми са връщащи се стари симптоми, които пациентът в миналото е имал (“в обратен ред на появата на симптомите”) – това означава, че сме подбрали правилното лечение, което постепенно ще доведе човека до трайно здраве. Ако обаче става въпрос за нови симптоми, които пациентът не е имал преди това означава, че предписаното лекарство не най-подходящото (най-подобното) на болния и затова частично лекува, но и частично разболява – създава нови симптоми. Ако вземем примера с астмата, която преминава във възпаление на сливиците – това би било част от процеса на лекуване, ако човекът всъщност е правил възпаления на сливиците, които не са били лекувани адекватно и са прогресирали с времето в астма. Сега в хода на излекуване първо човек излекува най-пресните симптоми. След тяхното отстраняване се появявт по-стари симптом, които не са били излекувани адекватно преди време и са прераснали в по-тежки. Като излекуваме и тях може да се появят още по-стари симптоми и така до пълното излекуване – сваляме пласт след пласт потискани и нелекувани състояния, за да възстановим трайно здравето на всички нива.

Често човек не може сам да осмисли дали една болест върви към своето излекуване или се задълбочава и затова в хода на лечението е важно хомеопатът да бъде информиран от пациента за всяка промяна в състоянието му. Под промяна в състоянието нямам предвид само промяна на физическо ниво. Човекът следва да бъде разглеждан в своята цялост на физическо, емоционално и умстевно ниво и всяка промяна на някое от тези нива е знак в хода на лечението и следва да се вземе под внимание. Затова докато се лекувате с хомеопатия обръщайте внимание не само на клиничните си симптоми, но и на това как се чувствате, какви емоци изипитвате и характерни ли са за вас тези емоции или са нови, какви мисли имате, настъпва ли промяна в начина, по който гледате на света, в начина, по който се държите, в сънищата,  които сънувате, в желанията, в страховете Ви.. въобще във всичко, що е свързано с Вас. Когато лекуваме малко детенце с хомеопатия то не е в състояние да ни каже как се чувства, но децата много ясно изразяват себе си и в поведението на детето ще открием всичко, което е важно да знаем – спокойно ли е или раздразнително, храни ли се добре, как спи, заиграва ли се и на какви игри играе, тревожно ли е или весело и т.н. С други думи независимо от възрастта на пациента, цялостната му картина и динамика са видни, стига да имаме желание да ги видим и проследим. Когато говорим с хомеопата си следва да го информираме за всички тези детайли и той самият следва да ни разпита внимателно, преди да назначи/промени/спре лечението ни. Ако не го направи, ако не се интересува от цялостната картина, а само от основнотно ни оплакване, то значин не е истински хомеопат и не бива да очакваме от лечението, което ни прилага трайно излекуване.

Важно е да имаме яснота относно динамиката (промяната) на симптомите си, защото често хората отиват на лекар с дадени симптоми и когато тези симптоми бъдат отстранени, хората си мислят, че са излекувани. В повечето случаи хората изобщо не си дават сметка, че след време се появяват нови, по-сериозни симптоми, които нямаше да ги има, ако първоначалните леки симптоми бяха излекувани наистина, а не просто потиснати.

За разликата между предписване на хомеопатични лекарства и хомеопатично лечение

Много хора си мислят, че като пият хомеопатични лекарства се лекуват с хомеопатя, но надявам се вече разбрахте, че пиенето на хомеопатични лекарства не е еквивален на прилагане на хомеопатичния принцип на лечение и не винаги като пием хомеопатични лекарства се лекуваме. Много лекари предписват хомеопатични лекарства чисто симптоматично и по този начин не помагат на човека да се излекува трайно, защото насочват лечението към симптомите на принципа на стандартната западна медицина, в резултат на което симптомите биват отстранявани чрез потискане. Трайното излекуване може да стане само отвътре навън, само ако насочим лечението НЕ към болестта,която е външен фактор за човека, а към жизнената сила в човека, която е неговия вътрешен гарант за здраве. Тази цел постигаме следвайки хомеопатичните принципи на лечение: приемането на едно единственото лекарство, което да е в максимално подобие на жизнената сила на човека и да бъде приемано в минимална доза и динамична форма – това е хомеопатично лечение. Лекуващите по този начин се наричат класически хомеопати. Целта на класическия хомеопат е да опознае цялостната личност на пациента си и да подпомогне този пациент да балансира своята жизнена сила и по този начин да придобие трайно здраве на всички нива – физическо, емоционално, умствено.

Има лекари, които предписват хомеопатични лекарства без да следват принципите на хомеопатичното лечение, а прилагайки принципите на стандартната западна медицина за отстраняване на симптимите независимо един от друг, без оглед на динамиката на цялостната личност на пациента и без оглед на дългосрочното здрвословно състояние на пациента. Пример за този подход е клиничната хомеопатия, известна сред хората като боаронска хомеопатия. Боаронският лекар цели отстраняване на симптома като разглежда всеки симптом поотделно, все едно че отделните ноти в мелодията нямат нищо общо помежду си. Затова боаронският лекар ще Ви предпише едно хомеопатично лекарство за липса на апетит, друго за висока темепература, трето за хронична умора, четвърто за ставни проблеми, като ще Ви каже да приемате едното сутрин по еди-колко си гранулки, другото на обяд по еди-колко си гранулки, третото веднъж седмично по еди колко си гранулки… Боаронският хомеопат ще Ви предпише лекарствата в материални дози, без да се вълнува изобщо от принципа на подобието, защото този лекар всъщност не се вънува от динамиката на Вашата цялостна личност, а от остраняването на симптимите, заради които сте дошли при него. След подобно “лечение” естествено след време симптомите, от които страдате или ще се появят отново или ще се появят нови различни симптоми, в резултат от потискането на първоначалните симптоми и безотговорното приемане на множенство хомеопатични лекарства едновременно, които дават разнопосочни и объркващи сигнали на Вашата жизнена сила. Ако не сте наясно с принципите на лечение, Вие дори няма да направите връзката между старите симптоми и новите (тъй като новите може да са много различни от предходните и да се проявяват на други нива). И понеже боаронският хомеопат е успял да отстрани предходните Ви симптоми и Вие не сте били в състояние да направите взаимовръзката между старите уж излекувани симптоми и новите симптоми, от които страдате сега и не отчитате, че това, което сте възприели като лечение е всъщност потискане, водещо до влошаване, вероятно пак ще отидете при същия лекар, да Ви “излекува” отново, защото предния път сте останали доволни. Този метод на “лечение” обаче, не само, че не разглежда човека в неговата цялост и следователно не го лекува, не само че води до потискане на симптоми, но и води до все по-голямо разстройване на жизнената сила на човека, давайки й разнопосочни сигнали за действие чрез различните хомеопатични лекарства, които човек приема. Да не забравяме, че Боарон е фармацефтична компания, чиято основна цел е не постигане на трайно здраве на хората, а реализиране на печалба от произвежданите от тях хомеопатични лекарства. Ако хората стават все по-здрави, компанията ще фалира, а те не искат това. Лекарите, предписващи подобен род псевдолечение искрено вярват, че потискането на симптомите е единственото възможно нещо, което могат да направят за пациента, тъй като на кратките боаронски курсове по хомеопатия, друго не научават. Никой не им преподава принципите на хомеопатичното лечение и тъй като стандартната медицина също не лекува, а потиска, тези “лекари” дори не могат да си представят, че има начин, човек трайно да се излекува. Целта им е оплакванията на пациента да бъдат отстранени, така че той да спре временно да страда и скоро като разстроената му  и отслабена жизнена сила пак започне да проявява симтпоми, този пациент пак да дойде при лекаря и пак да пие боаронски лекарства и пак временно ще се облекчи. С подобен род псевдолечение обаче с времето ситуацията все повече ще се задълбочава, докато постепенно симптомите не обхванат важни въртешни органи и системи, превръщайки човека в хронично болен и постоянен абонат на аптеката.

Хомеопатичните лекарства са само средството за лечение и за да бъдат използвани те за лечение, следва да бъдат прилагани съобразно принципите на лечение, не на потискане. Здравето не идва отвън. Всеки от нас го носи в себе си и може да го прояви, ако постигне баланс и осъзнатост да живее в хармония със себе си.

Защо при някои пациенти хомеопатичния подход сякаш не действа, какво е поддържаща причина на заболяването и каква е ролята на пациента и ролята на хомеопата по време на лечението ще разгледаме в следващата част от статията, която ще подготвя съвсем скоро.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!