Пътят към порастването и успеха

Всеки човек има неща, към които се стреми, които са важни за него и въпреки че са му важни и въпреки постоянните си опити да ги достигне, все се проваля и не успява да ги осъществи и изживее. Кое е това, което ни пречи да бъдем тези, които искаме да бъдем и как да го преодолеем? Ако искаме неща, които никой друг не е постигал, значи искаме нещо нереално, живеем във фантазии и би било добре да слезем на земята. В повечето случаи обаче човек иска напълно постижими неща, неща, които други хора са постигнали, но въпреки че тези неща са реално постижими, малцина ги имат и изживяват в живота си. За да “пораснем достатъчно” и да можем да постигнем и изживеем това, за което копнеем е нужно да разширим своята перспектива, да прогледнем и да видим нови аспекти на живота, които до сега не сме забелязвали, да действаме по нов начин, защото “за да имаш нещо, което до момента не си имал е нужно да направиш нещо, което до момента не си правил”, защото като правиш това, което до сега си правил, резултатите ще са си все същите – онези, които не те удовлетворяват. И няма сила отвън (лекар, учител, водач, Господ), който да има силата да промени твоя живот, ако ти не съдействаш на тази промяна, ами със зъби и с нокти си се вкопчил в старото, в това, което уж не искаш и не харесваш, но продължаваш да правиш в живота си. Това е твоят живот и как ще живееш можеш да избираш само ти, понякога с чужда помощ, ако не можеш сам, но все пак водещ в процеса си ти, независимо кой още участва.

След като постиженията ни зависят от нашите действия, то кое е това нещо, което направлява действията ни и ни помага да постигаме един резултати и ни пречи да постигнем други, колкото и да ги желаем?

Можем да го наречем с много имена – убеждения, лични споразумения, житейска парадигма, начин на мислене. Не е важно как ще го кръстим, важното е да осъзнаем, че това, което носим в главата си ни карат да постъпваме по един или друг начин и от това как постъпваме зависи какво ще осъществяваме в живота си и как ще живеем. Ако в главата си носим разбирането, че светът е едно опасно място, в което винаги трябва да си нащрек и, че опасности дебнат отвсякъде, то ясно е, че няма как да се чувстваме спокойни, няма да подхождаме с доверие към хората и събитията около нас, няма да се отпуснем и да се радваме на живота, а постоянно ще сме нащрек и ще очакваме от всеки ъгъл да изскочи опасност, ще подхождаме мнително към хората и трудно ще се свързваме истински с тях. Ако вярваме, че усех се постига само с цената на много жертви, цял живот ще жертваме и ще страдаме в очакване на успех и ще се чудим защо той не идва при нас – как да се чувства успешен човек, който се жертва?! Обратното, ако вярваме, че светът е прекрасен и спасение дебне навсякъде, то ще подхожаме с лекота към житейските ситуации и смело ще преодоляваме препятствията, ще си сътрудничим с хората около нас и ще се чувстваме спокойни, уверени и далеч по-щастливи. Примери можем още много да дадем, но по-важното е всеки сам за себе си да се огледа и да си даде сметка какви убеждения и вярвания носи в главата си и как те се отразяват на живота му. Ако това, което носите в главата си не ви пречи да живеете така, както би Ви се искало, време е да преразгледате начина си на мислене и да направите някои промени.

Ако ви е трудно да осъзнаете и осмислите мисловните си модели, ето няколко насоки, в които човек може да поекспериментира, ако търси промяна в разбиранията си и от там в действията и в живота си. 27те насоки, изброени от Ерхарт Тол, дават дават доста хляб за размисъл и за промяна в поведението и от там в резултатите, които постигаме:

1. Настоящия момент е най-ценното нещо, което съществува.

“Хората не осъзнават, че сега е всичко, което съществува; Няма минало или бъдеще, освен като спомен или очакване в ума.”

“… миналото ви дава самоличност, а бъдещето обещание за спасение, на изпълнение независимо под каква форма. И двете са илюзии.”

“Времето не е ценно изобщо, защото това е една илюзия. Това, което вие възприемате като скъпоценно не е времето, но една точка, която е вън от времето: Сега. Това е наистина ценно . Колкото повече сте фокусирани върху време – минало и бъдеще – толкова повече ще пропускате сега, най-ценното нещо, което съществува.”

“Не позволявайте на един луд свят, да ви каже, че успехът е нещо друго освен настоящият момент.”

“Повечето хора никога не са напълно присъстващи в сега, защото подсъзнателно те вярват, че следващия момент трябва да е по-важен от сегашния. Но така вие пропускате целия си живот, който никога не е сега.”

“Веднага след като почетете настоящия момент, всички нещастия и борби се разтварят, и животът започва да тече с радост и лекота. Когато действате от осъзнатостта на сегашния момент, каквото и да правите става пропито с чувство за качество, грижа и любов – дори и най-простите действия”.

2. Където и да сте, бъдете там напълно.

“Където и да сте, бъдете там напълно. Ако намерите вашето тук и сега нетърпимо и ви кара да сте нещастни, имате три възможности: премахнете себе си от ситуацията, променете я, или я приемете напълно. Ако искате да поемете отговорност за живота си, трябва да изберете един от тези три варианта, и трябва да изберете сега. Тогава приемете последствията”.

3. Винаги казвайте “да” на настоящия момент.

“Приемането прилича на пасивно състояние, но в действителност то носи нещо съвсем ново в този свят. Този мир, тази фина енергийна вибрация е съзнателна”.

“Приемете – тогава действайте. Каквото съдържа сегашният момент, го приемете като че ли сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него”.

“Винаги казвайте ” да ” на настоящия момент. Какво би могло да бъде по-безсмислено, по-лудо, от това да се създава вътрешна съпротива към това, което вече е? Какво би могло да бъде по-лудо, от това да се противопоставите на самия живот, който е сега и винаги е в сега? Предайте се на това, което е. Кажете “да” на живота – и вижте как животът изведнъж започва да работи за вас, а не срещу вас”.

4. Животът ще ви даде какъвто опит е най-полезен за развитието на вашето съзнание.

“Животът ще ви даде какъвто опит е най-полезен за развитието на вашето съзнание. Откъде знаеш, че това е опитът, който ни е необходим? Тъй като това е опита, който имате в момента”.

5. Не приемайте живота толкова насериозно.

“Животът не е толкова сериозен, колкото ума го прави да бъде”.

6. Любовта не се намира извън вас.

“Любовта е състояние на Битието. Любовта не е отвън; тя е дълбоко вътре във вас. Вие никога не можете да я загубите, и тя не може да си тръгне”.

7. Колкото повече се спирате на негативизма, толкова по-обсебен от негативни неща ви става ума.

“Хората са склонни да живеят повече върху негативните неща, отколкото върху добрите неща. Така ума става обсебен с негативни неща, с осъждане, вина и тревожност, произведени от мисли за бъдещето и така нататък”.

8. Когато се оплаквате, правите себе си жертва.

“Оплакванията винаги са в несъответствие с това, което е. Те винаги носят несъзнателен отрицателен заряд. Когато се оплаквате, вие превръщате себе си в жертва. Когато говорите, вие сте в силата си. Така че променете ситуацията чрез предприемане на действия или чрез говорене, ако е необходимо или възможно; напуснете ситуацията или я приемете. Всичко останало е лудост”.

9. Има един фин баланс между почитане на миналото и изгубването в него.

“Има един фин баланс между почитането на миналото и това да се загубите в него. Например, можете да приемате и да се учите от грешките, които сте направили, и след това преминете и се съсредоточете върху настоящето. Това се нарича да си простите”.

10. Освобождаването изисква сила и много кураж.

“Понякога оставянето на нещата да вървят е акт на далеч по-голяма власт, отколкото да се защитавате или да зависите”.

“Някои промени изглеждат отрицателни на повърхността, но скоро ще осъзнаете, че пространството се създава в живота ви за нещо ново, да се появи.”

11. Вие сте Човешко Същество, а не това, което човек прави.

“В днешното бързане всички ние мислим прекалено много, търсим твърде много, искаме прекалено много и забравяме за радостта от това просто да бъдем”.

12. Откажете се от определянето на себе си и другите.

“Определяне на себе си чрез мисълта ви ограничава”.

13. Вие сте повече от ума си.

“На по-дълбоко ниво, вие сте вече завършени. Когато осъзнаете това, има радостна енергия зад това, което правите”.

“Да се идентифицирате с ума си е като да сте хванати в капана на времето: принудени да живеете почти изцяло чрез спомени и очакване”.

“Да познаете себе си като Същество под мислителя, тишината под менталния шум, любовта и радостта под болката, е свобода, спасение, просветление”.

“Скуката, гнева, тъгата, или страха не са “ваши”, не лични. Те са състояния на човешкия ум. Те идват и си отиват. Нищо, което идва и си отива, не сте вие”.

“Началото на свободата е осъзнаването, че не сте “мислителя”. В момента, в който започнете да наблюдавте мислителя, по-високо ниво на съзнание се активира. Тогава започвате да разбиртате, че има огромна сфера на интелигентност отвъд мисълта, че мисълта е само един малък аспект на тази интелигентност. Вие също така осъзнавате, че всички неща, които наистина са значими – красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешния мир – произтичат от отвъд ума. Вие започвате да се пробуждате”.

14. Където има истинска любов, няма его.

“Истински отношения са тази, които не са доминирани от егото. В една истинска връзка, има външен поток на откритост, внимание към друго лице, без да се иска каквото и да било”.

15. С каквото се борите, вие го подсилвате, и това, на което се съпротивлявате, продължава да съществува.

“Да не се съпротивлявате на живота е да бъдете в състояние на благодат, удобство и лекота. Това състояние след това вече не зависи от неща, които са по определен начин, добри или лоши. Изглежда почти парадоксално, но когато вашата вътрешна зависимост от форма си отиде, общите условия на живота ви, външните форми, са склонни да се подобрят значително. Нещата, хората или условията, които сте си мислели, че са необходими за вашето щастие сега идват при вас без борба или усилие от ваша страна, и вие сте свободни да им насладите и да ги оцените – докато траят. Всички тези неща, разбира се, все още ще отминават, циклите ще идват и ще си отиват, но след като зависимостта си е отишла, вече няма страх от загуба. Животът си тече с лекота”.

“Това, на което реагирате в другите, вие затвърждавате в себе си”.

“Всичко, по което вие негодувате, и на което силно реагирате в другите, също е и във вас.”

16. Власт над другите е слабост, преоблечена като сила.

“Властта над другите е слабост, преоблечена като Сила. Истинската сила е вътре, и е достъпна за вас сега”.

17. Всяко пристрастяване започва с болка и завършва с болка.

“Всяко пристрастяване възниква от несъзнателния отказ да се изправите пред и да преминете през вашата собствена болка. Всяко пристрастяване започва с болка и завършва с болка. Каквато и да е веществото, към което сте пристрастени – алкохол, храна, законни или незаконни наркотици, или към лице – вие използвате нещо или някой, който да прикрие болката ви “.

18. Изключителността не е любовта на Бога, а “любовта” на егото.

“Любовта не е селективна, точно както светлината на слънцето, не е селективна. Тя не прави един човек специален. Тя не е изключителна. Изключителността не е любовта на Бога, но “любовта” на егото. Въпреки това, интензитетът, с който истинската любов се усеща, може да варира. Възможно е да има един човек, който отразява вашата любов обратно към вас по-ясно и по-силно, отколкото други, и ако този човек чувства същото към вас, може да се каже, че сте в една любовна връзка с него или нея. Връзката, която ви свързва с този човек е същата връзка, която ви свързва с човека, който седи до вас в автобуса, или с птица, дърво, цвете. Само степента на интензивност, с която се усеща я различава”.

19. Стемете се да живеете автентично.

“Автентичните човешки взаимодействия стават невъзможни, когато се изгубиш в ролята.”

“Да живеете с изображението, което имате за себе си, или което други хора имат за вас е неистински живот.”

20. Ние не “виждаме” Бог, такъв какъвто Той е, ние виждаме Бога такъв, какъвто сме.

“Човекът прави Бог по Свой образ …”

21. Търсенето е антитеза на щастието.

“Не търси Щастието. Ако го търсите, няма да го намерите, защото търсенето е антитеза на щастието”.

“Има ли разлика между щастие и вътрешен мир? Да. Щастието зависи от условия, възприети като положителни; вътрешния мир, не.”

22. Каквото давате, това получавате.

“Това, което правиш на другите, го правиш на себе си.”

23. Всяко действие е често по-добре, отколкото липсата на действие.

“Всяко действие, често е по-добре, отколкото липсата на такова, особено ако сте останали в една нещастна ситуация за дълго време. Ако това е грешка, поне можете да научите нещо, в такъв случай това вече не е грешка. Ако останете заседнали, не научавате нищо”.

24. Ако направите фонтана чист, всичко ще бъде чисто.

“Ако получите правото вътре, външното ще си дойде на мястото. Основната реалност е вътре; вторичната реалност е отвън”.

25. Умът е великолепен инструмент, ако се използва правилно.

“Умът е великолепен инструмент, ако се използва правилно. Използва ли се неправилно обаче, той става много разрушителен. Да го кажем по-точно, не е толкова, че използвате ума си погрешно – обикновено не го използвате изобщо. Той ви използва. Това е болестта. Вие вярвате, че сте вашия ум. Това е заблуда. Инструментът ви превзе”.

26. Притеснението е загуба на време.

“Притеснението се преструва, че е необходимо, но не служи на никаква полезна цел.”

27. Ако структурите на човешкия ум останат непроменени, ние винаги ще завършваме с повторно създаване на един и същ свят.

“Човечеството сега е изправено пред рязък избор: да Еволюира или умре. … Ако структурите на човешкия ум останат непроменени, ние винаги ще завършваме с повторно създаване на един и същ свят, същите злини, същата дисфункция.”

Източник

Повече по темата можете да научите в Спомнилище за родители.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!