Всяко четвърто дете под една годинка у нас страда от хранителна алергия според официалната статистика. Причините за непрекъснатото зачестяване на алергиите през последните две десетилетия можем да търсим, както в химикалите в храната и околната среда като цяло, ГМО, така и в неправилното захранване на децата в най-ранна възраст и стресовият начин на живот като цяло.
Кои са рисковите фактори за развитие на алергична реакция към храни?
Наследствен фактор – тъй като алергиите са наследствено обусловени, ако някой от родителите страда от алергии, независимо какви, децата му също са предразположени да развият алергии – същите, като тези, от които страда родителят или различни, в зависимост от средата, в която детето живее. Наследствената предразположеност към алергии не означава, че детето задължително ще развие алергия, а показва само, че детето е предразположено към алергии. Дори при силно алергични родители детето може да не развие никакви алергии, ако живее и се равива в здравословна среда – ако бъде захранено и се храни по здравословен начин, живее в спокойна среда без силен стрес и без химически продукти в храна, лекарства, козметика и т.н. Създайте на детето си среда на живот, в която то се чувства спокойно, разбрано и обичано, защото основният отключващ фактор за заболяванията е стресът.Вместо химически продукти търсете естествени алтернативи – биохрани, биокозметика, хомеопатични лекарства и т.н., така че да минимизирате досегът на детския организъм със синтетични продукти и химикали.
Прекалено ранно захранване – много от алергиите към дадени храни възникват от твърде ранното им въвеждане. Според препоръките на Световната здравна организация бебето не бива да приема други храни/течности оствен кърма (адаптирано мляко) преди навършени 4 месеца, като е желателно захранването да започне около 6тия месец. Важно е да се информирате кои храни са леки и щадящи и да предложите първо тях в периода на захранването, а тежките и и алеригизиращи храни да оставите за по-нататък, а също и да не насилвате детето да яде храни, които то отказва. Препоръчително е и да не въвеждате по няколко нови храни наведнъж, а да предлагате нови храни през интервали от няколко дни.
Хранене с адаптирано мляко – децата, които вместо кърма през първите месеци от живота си са хранени с адаптирано мляко страдат по-често от алергии, в сравнение с кърмените деца. Макар адаптираните млека за кърмачета да наподобяват в голяма степен майчината кърма, не бива да забравяме, че по състав те представляват химически обработено краве мляко. Всяка химически обработена храна в ранна възраст крие риск от отключване на алергия.
Преждевременно раждане – според много педиатри има връзка между алергиите и преждевременното раждане. Счита се, че деца, които не са износени до термина, са по-предразположени към подобни проблеми, което изисква особено внимание при захранването и полагане на усилия за успешно кърмене, въпреки трудния старт.
Раждане с Цезарово сечение – друга теория посочва, че децата, родени по естествен път, са с по-малък риск от развитие на хранителни алергии в сравнение с тези, родени с Цезарово сечение. Обяснението на този факт се съсотои главно в това, че след секцио много малък процент майки успяват да кърмят успешно, а храненето с адаптирано мляко е една от причините за развитие на алергии в ранна възраст. Също така след оперативно раждане бебето има много по-дълъг процес на адаптация към външната среда, в сравнение на периода на адаптация след естествено раждане.
Стрес– стресът и психическото напрежение са едни от факторите за появата на алергии. Много деца получават алергични реакции, когато изпитват тревожност и живеят в неспокойна среда.
Кои са храните, които най-често предизвикват алергии?
Яйца
Мляко
Фъстъци
Соя
Пшеница
Риба
Миди, скариди, стриди
Орехи, лешници, бадеми, кашу
От изброените по-горе храни, най-често се наблюдава алергия към млякото. Опитът на алерголозите показва, че повечето деца, които страдат от алергия към мляко, яйца, соя и пшеница, понякога успяват да израстат този проблем и в тийнейджърска възраст вече могат да консумират такива продукти. Не така стои въпросът с фъстъците, ядките, рибата и морските дарове – този тип алергии рядко се израстват и обикновено човек остава алергичен към тях и в зряла възраст.
Какви са симптомите на хранителните алергии?
Хранителната алергия няма как да остане неразпозната, тъй като симптомите настъпват съвсем скоро след консумация на храната-алерген. Най-често това са:
Обрив
Сърбеж и/или подуване на лигавиците (често устните, езика, гърлото, носа)
Сълзене и зачервяване на очите
Гадене
Повръщане
Диария
Затруднено преглъщане
Затруднено дишане
Какво да направя, ако детето е изяло нещо, към което е алергично?
Рискът това да се случи е доста голям, особено, ако детето все още не е достатъчно голямо, че да може да преценява правилно. Ето защо е добре да бъдете подготвени и да имате под ръка подходящо лекарство за спешна помощ в случай на силна алергична реакция. За предпочитане пред антихистаминовите препарати от аптеката или инжекциите с орбазон, които поставят в бърза помощ са хомеопатичните лекарства, които могат бързо и безвредно да овладеят остър алергичен пристъп по здравословен и щадящ за организма начин. Антихистаминовите препарати водят до потискане на алергичната реакция и тя бива временно овладяна, но те не лекуват дългосрочно алергията и съдържат химически вещества, които допълнително влошават баланса в организма на детето.
Как се лекуват хранителните алергии?
Детските алергии могат да бъдат успешно излекувани с класическа хомеопатия. За целта е нужно детето да бъде прегледано от хомеопат специалист (в не личният лекар, който е изкарал три месечен курс по хомеопатия и не е квалифициран за подобно лечение). С помощта на правилно предписано хомеопатично лечение детето може да възобнови трайно здравето си и да спре да прави алергични реакции. Другият подход е класическата медицина, която на практика не предлага метод за лечение с антихистаминови препарати. Напоследък обаче се налага тезата, че този подход само премахва симптомите, но не лекува проблема, за това и избралите този вид лечение се налага да приемат с години противоалергични лекарства, които потискат алергичните симптоми, но пък потискат и имунитета и освен, че детето продължава да бъде алергично, започва и по-често да боледува от вирусни и бактериални инфекции. За да има успех лечението на алергиите, ссобено важно е децата да се чувстват спокойни, да спят достатъчно и да им бъде осигурена приятна и спокойна атмосфера вкъщи.
Каква е разликата между алергия към храни и непоносимост към храни?
Алергията представлява погрешен имунен отговор към нещо, което реално не е заплаха за организма. Това се случва, когато имунната система атакува дадена субстанция (в случая – определена храна), считайки, че тази храна е опасна за съответния организъм, без това реално да е така. В стремежа си да защити тялото от поетата храна, имунната система произвежда хистамин, който предизвиква симптоми като сърбеж, обрив и подуване.
Хранителната непоносимост от друга страна няма нищо общо с имунната система. Тя е свързана с храносмилателната система и се появява, когато организмът има недостиг на един или повече храносмилателни ензима, необходими за разграждането на съответната храна. Това причинява стомашно-чревно неразположение, свързано с болки, газове, разстройство, подуване и т.н.
Проблемът е, че понякога хранителната алергия и хранителната непоносимост имат едни и същи симптоми. В такъв случай как да ги разграничим? Разликата е свързана най-вече с реакцията на организма към количеството. Да вземем за пример млякото: ако детето ви има непоносимост към мляко, то може да получи газове и болки в стомаха, след като е изпило голямо количество от него. Ако обаче е налице алергия към млякото – дори една глътка може да предизвика реакция. Ако дете с непоносимост към млякото може да яде производни на млякото като сладолед или сирене например, то алергичното дете напълно трябва да ги изключи от своето хранене.
Използвани източници: purvite7.bg
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!