Отговорен или безотговорен родител си?

В практиката ми ежедневно се срещам с един доста разпространен проблем, свързан с информираността на хората и начинът, по който вземат решения. Когато това касае личният им живот, то нека всеки постъпва, както сам си прецени, но когато става въпрос за родителски решения, тогава не можем да стоим безучастни и да се правим, че не виждаме безотговорното родителско поведение, защото от грешните решения си пати не само родителят, но най-вече децата, а те са невинни и заслужават да бъдат защитени…

Реших като примери в статията да посоча не примери от клиенти, с които съм работила, а от личния ми живот, защото дори “специалистите” са хора и всички правим грешки, а виждам, че мнозина се оповават на сляпо на това, което експертите им казват и забравят здравия разум, който изисква различни алтернативи да бъдат проучени, да бъдат изследвани какви ще са последиците от всеки вариант преди вземането на окончателно решение. В обществото ни обаче битува тенденцията за важни неща да не се претеглят алтернативи и да не се разсъждава задълбочено, а да се действа на сляпо, както специалистите съветват.

А грешни решения вземаме, когато ни липсва информация или когато оставим друг да взема решения, вместо нас.

Звучи странно в днешното информационно общество някой да допуска грешки поради липса на информация, при положение, че информацията е достъпна и изобилна, но е факт, че се случва често, още повече що се касае за важни решения, които касаят живота и здравето ни. Колкото по-важно е едно решение, толкова по-трудно е на човек да го вземе и е по-склонен да се откаже изобщо да взема решението и да предостави вземането на решение на някой друг под предлог, че той е експерт в областта и може по-добре да реши. И тогава идват негативните последици…

Информираност и неинформираност по отношение на раждането и съответните последици от личен опит

Първото си дете родих на 25. Все още вятър ме вееше на бял кон, както казват хората. Приятелките ми още ходеха по дискотеки, аз завършвах магистратура и макар с радост да подходих към стъпката да се омъжа и да родя дете, явно на онзи етап изобщо още не съзнавах какво означава родителска отговорност и че тя започва още преди раждането. Не намерих за нужно да чета книги на тема раждане. Та нали щях да отида в болница и там лекарите и акушерките всичко си знаят и ще ми кажат какво е нужно да правя. Какъв е смисълът да чета и да се подготвям, като колкото и да чета няма как да съм по-информирана и подготвена от лекарите, които са учили за това години наред. За щастие имах поне до толкова ум в главата, за да избера естествено раждане и болница с хуманни добри практики, в която жените се насърчават да раждат естествено и бебетата не се отделят от майките след раждането.

Въпреки добрият избор на начин на раждане и болница, неинформираният подход на бягащата от отговорност, която делегира цялата отговорност в някой друг, който е експерт и знае повече се оказа ГРУБА ГРЕШКА!

Първо отидохме твърде рано в болницата. Знаех, че трябва да отида в болницата, когато контракциите ми станат на 5 минути (поне това се бях информирала!), но тъй като повече от 12 часа продължавах да имам редки и спорадични контракции и не знаех какво да правя у дома в това състояние (как да знам, като не съм се информирала?!), то решихме да отидем в болницата, някой да ме прегледа и да ми кажат какво се случва. Така от неинформираност, вместо да остана колкото е възможно повече в уюта на дома си, аз ненужно рано си подарих не особено приятната болнична обстановка. Честито на печелившите! Това обаче беше най-малкият проблем! Престояхме ненужно дълго в болница, но накрая в решаващия момент, когато раждането беше в пика си и бебето следваше да излезе, се оказа, че нямам идея как точно да спомогна детето ми да дойде на бял свят. Една акушерка ми крещеше: „Напъвай!” и аз напъвах или поне си мислех, че напъвам, докато тя насреща продължаваше да крещи: „Не така! Кой те е учил, че така се напъва?!” – Истината е, че никой не ме беше учил изобщо да напъвам и нямах идея как се напъва. Правех, каквото мога в онзи момент и очевидно се оказваше, че това, което правя е далеч от това, което е необходимо да правя. И не мислете, че съм единичен случай. Голям процент от родилките в болницата са със спукани капиляри на лицето и в очите от напъване на главата, а главата изобщо не й е мястото да се напъва по време на раждане, ма като човек не знае, стават грешки… За съжаление тези грешки водят до по-дълго и по-болезнено раждане. Няма как да правиш нещо погрешно, пък резултатът да е бърз и добър. А проблемът при мен не беше само напъването. От един момент нататък бях изтощена, не знаех на кой свят съм, не знаех още какво предстои и ще имам ли силите да го поема. Не издържах и се отказах. Спрях да се старая да напъвам, при положение, че ми крещяха, че така или иначе го правя погрешно. Бях на ръба да се предам, добре че моето малко синче се оказа борбено и точно, когато бях на предела си, той взе че излезе и целият ужас приключи. Лекарите казаха, че раждането било минало леко, а аз си казах: „Боже, ако това е леко раждане, не искам и да си помислям какво би било тежко раждане!”

И се погрижих да поправя грешката, която допусках с първото раждане и второто ми раждане да бъде наистина леко и щастливо, не само за лекарите, но и за мен като този път не допуснах грубата грешка да разчитам изцяло на специалистите и да отида неподготвена. Все пак не специалистите щяха да раждат детето ми, а аз и ако тялото ми не реагира адекватно, вече знаех, че никой не може да ми помогне в този момент. Още от началото на втората ми бременност започнах да чета и да се подготвям.

Под чета не разбирайте разни форуми, където всеки пише каквито си иска свободни съчинения и криворазбрани факти, а сериозни книги от водещи автори, които имат за цел да подготвят жената за този изключително важен момент в живота. Научих какви са етапите на раждане и какво е нужно родилката да прави във всеки един етап, за да си помогне раждането да мине бързо и леко. Научих кое е нормално и кое не и в какви ситуации какви стъпки е добре да се предприемат. Тренирах различни техники за отпускане на тялото и успокояване на емоциите. Разбрах как да помогна на бебето да заеме оптимална поза за раждане, така че когато раждането започне да не му се налага да се върти бавно и болезнено в родовия канал, а да може да излезе бързо и без силна болка. Разбрах в кой момент усещанията са най-интензивни и болката е най-силна и как да си помогна в тези моменти и да премина напред. Четях, упражнявах се. Разбрах как всъщност следва да напъвам – не е никаква философия, ма като човек е невежа и простите неща понякога бърка…

Колкото по-информирана и подготвена се чувствах, толкова по-уверена бях, че всичко ще премине добре и толкова по-спокойна и сигурна отидох да раждам. Знаех какво предстои. Знаех какво да правя. Знаех и че ако нещо се обърка не съм сама и има лекар, на който да разчитам, но бях уверена, че надали ще опрем до професионализма на лекаря, защото раждането е естествен физиологичен процес и аз знам какъв е този процес и какво е нужно да прави тялото ми, за да премине през процеса по най-добрия начин.

Отидох в болницата в точния момент и от постъпването ми, до раждането на дъщеричката ми мина само час и половина. Час и половина, в които нямаше изтощение, нямаше непосилни болки, нямаше ужас. Имаше спокойно и нежно раждане. Знаех всяко едно усещане в тялото ми какво значи и се движех уверена, дишах и си помагах с естествени техники, които бях научила и упражнявала по време на бременността и родих леко, спокойно, уверена и щастлива…

В някои моменти нетърпеливата акушерка се опитваше да ми дава тон какво да правя, а лекарката седнала спокойно на стола си я възпираше с думите: „Остави жената, виж, че знае какво прави.” И акушерката послушно се укротяваше и спираше да се меси. Аз наистина знаех какво правя. И вярвах в себе си. Бях уверена и спокойна и действах адекватно на ситуацията. И лекарката го беше видяла и усетила. И никой не ми крещеше как да напъвам, и никой не всяваше напрежение. Беше тихо, спокойно, нежно, прекрасно. Изживях щастливо раждане! Повече от 6 месеца се бях готвила за него. И си струваше! Цялото усилие и старание си струваше и още как! Не просто, че не наричам второто си раждане ужас, а щастие и удоволствие.

И не става въпрос само за раждането. Става въпрос за усещането ми като майка, за това колко уверена и спокойна се чувствах и след раждането в общуването с детето ми. Защото предполагам не очаквате да родителстват еднакво една жена изживяла ужас и изтощение и неспособност да бъде адекватна в един от решаващите мигове от живота на детето й и друга жена, която уверена, спокойна и щастлива е помогнала на детето си да дойде на бял свят и уверена и щастлива го е поела в ръцете си … Много различно ще започне живота на тези две бебета само, защото в единия случай майката е решила да избяга от отговорност като не се подготви и не се информира и по детски остави другите да решават и да действат вместо нея – сякаш е малко дете, което лекарите би следвало да водят за ръчичка. Обаче не е дете и никой не се занимава да води за ръчичка голяма жена, тръгнала да става майка. В другият случай майката е подходила отговорно и се е информирала и се е подготвила и е била родител още от първия миг на живота си – отговорен родител, погрижил се животът на детето му да започне леко и щастливо…

Информираност и неинформираност в отглеждането на детето и съответните последици от личен опит

Описах подробно как още по детски безотговорно не се информирах и подготвих за раждането на първото ми дете. След раждането по същия начин не се информирах и за грижите за бебето, а продължих да разчитам на педиатъра и съветите, които ми даваше без дори да се поинтересувам за последиците от тези съвети, ей така безотговорно по детски, както за съжаление постъпват повечето хора.

При нас нещата се развиха по следния начин: Кърменето потръгна добре, от една страна защото бебето засука безпроблемно и имаше добър апетит и от друга страна, защото съветите на педиатъра ни се оказаха добри по отношение на кърменето, но не така добре се развиха нещата със захранването. Педиатърът ни предписа сок от ябъка и морков на 1 месец и аз стриктно последвах предписанието точно по схемата, която ми беше обяснил – първият ден една лъжичка, после две и т.н. И синът ми започна да повръща. Оказа се, че морковът е алерген, а и отдавна захранването със сок в толкова ранна възраст е отречено, но като не се съм се информирала и слушам на сляпо лекаря, откъде да знам?! Чак след като детето започна да повръща, педиатърът каза да спрем сока, че може би още стомахчето му е незряло и не му се отразява добре…

По-късно на година и половина след тръгването на ясла малкото човече започна да боледува. Аз продължавах стриктно да слушам педиатъра и да давам на детето всички лекарства, които предписваше… И детето отключи алергична кашлица. Не е добра идея да се дават често лекарства на малко дете – все пак това са тежки химикали, които е забранено дори да се изхвърлят в контейнерите за боклук, а следва да се издават в аптеките, когато им изтече срока на годност, за да не заразят почвата с токсични вещества, а ние ги изливаме в гърлата и носовете на децата си?! Как да знам, като бях избрала да не се информирам и да слушам специалистите. Продължих отново да слушам „специалистите” и заведох детето при най-известния алерголог в България. И отново без да се информирам последвах предписанието му. А то беше приемане на противоалергични лекарства по схема почти целогодишно. А в случаите, когато се опитвахме да спрем лекарствата детето получаваш пристъпи на кашлица, в които не можеше да си поеме въздух… И започна все по-често да боледува. Всеки месец висяхме пред кабинета на джи пито все с някакви детски болести… Алергологът ме беше предупредил, че алергичните деца боледуват по-често, но не знаех, че всъщност противоалергичните лекарства потискат имунната система и тя с времето става все по-слаба и няма как да пази детето от болести. Противоалергичните лекарства, които лекарите ни предписваха правеха детето ми все по-болно с времето, а аз продължавах да му ги давам послушно и безропотно и напълно безотговорно без да знам, че вместо да се грижа за здравето на детето си, аз му вредя! Как да го знам, като не се информирах, а следвах на сляпо и послушно това, което казваха лекарите?! А всичко си го пише в листовките на лекарството, няма нужда да си учил медицина, за да се информираш, стига да искаш! Стига да осъзнаеш, че основна отговорност на родителя е да взема решения за живота и здравето на детето му!

На мен това осъзнаване ми отне известно време, но за щастие, сравнително навреме ми дойде акълът в главата! Осъзнах, че слушам и изпълнявам препоръките на лекарите, а детето ми е все болно. Явно нещо в тези препоръки не е наред! И това не се случва само с моето дете. Повечето деца израстват по същия начин. И техните родители се държат по същия начин – не мислят, не се информират, а слушат насляпо това, което кажат авторитетите, в случая лекарите. Държание, което подобава на малко дете, но не и на отговорен родител!

Осъзнах, че трябва да сменя подхода. Започнах да чета и да се интересувам. От една страна е хубаво, че живеем в информационно общество и информация бол, от друга страна наред с полезната информация има и много плява и откровени глупости, за това е важно човек да има глава на раменете си, да проверява до колко надеждна е информацията, която получава, да проучи какви реални резултати са били постигнати до момента, следвайки един или друг подход и на база своята ситуация да прецени как да подходи. Това се нарича правене на информиран избор.Отнема време. Отнема енергия. И изисква поемане на отговорност. Но е единственият път към здрав и щастлив живот. Няма начин да се правим на щрауси и да си зариваме главата в пясъка, а да очакваме ситуацията ни да е цветуща.

След четене и проучване сменихме метода на лечение. Спряхме противоалергичните лекарства, спряхме да лекуваме детските болести при личния лекар и започнахме лечение с класическа хомеопатия. За около половин година, детето което вече 2 години живееше изцяло на лекарства и при спирането на лекарствата получаваше пристъпи, след половин година този път истинско лечение вече беше здраво и забравихме и за алергията и за пристъпите и за детските болести. 2- 3 пъти в годината се случваше сопол да потече и толкова. Като взех, че се информирах и взех адекватно за ситуацията решение, детето ми оздравя!

С малкото ми дете мога да се похваля, че от самото й раждане, аз бях вече пораснала и готова да нося родителската си отговорност майка и нито за миг не съм се водила на сляпо от мненията на специалисти и нито за миг не съм оставяла друг, а не аз като родител да взема решения, касаещи живота и здравето й.

Джи пито и при второто ми дете посъветва ранно захранване (все пак преди десет години все още времената в България бяха други и както знаем промените при нас настъпват изключително бавно), но аз този път му отвърнах, че няма да захранвам толкова рано, защото не е полезно за детето. И захраних детето едва тогава, когато започна да показва признаци за готовност за захранване. И се радвах и се радвам и до днес на всеядно човече, което нито е повръщало, нито е имало каквито и да било хранителни и алергични проблеми. По същия начин и информирано и осъзнато избрах как да я лекувам, когато започнаха първите детски болести. И този път не избрах химическите лекарства, които отключиха алергия при батко й. Вече се бях информирала за вредите от лекарствата, а и бях наясно, че при положение, че и аз и мъжът ми сме имали алергии, то много вероятно е детето ни да отключи в ранна възраст алергия, ако не сме внимателни. Затова избрахме да лекуваме и нея, както и батко й с класическа хомеопатия още от раждането й. С адекватно хомеопатично лечение възпаленото й ухо, пълно с гной, което болеше така, че тя пищеше от болка, мина не за 7 дни, както става с антибиотик, който лекарите предписват при такъв остър отит, а с класическа хомеопатия мина за 12 часа и гнойта изтече от самосебе си по възглавничката, докато детето спеше и на сутринта се събуди здрава. На следващия ден отиде на ясла и всичко беше забравено. И така и другите две нейни боледувания, защото всичко на всичко за 8 годишния си живот е боледувала 3 пъти. А педиатърът ме предупреждаваше, че при по-голям батко да се настроя, че или него трябва да спра от детска градина, че да не й носи вкъщи вируси, или да се настроя, че тя ще боледува често. Е, нито го спрях, нито се настроих. Просто осъзнах, че има нужда да сменя подхода и да спра да следвам на сляпо инструкции, които виждах, че нищо добро не носят и отговорно и грамотно да намеря решение, което е за доброто на децата ми. И го намерих. Наша основна и най-важна отговорност като родители е не да слушаме мненията на разни светила, а да мислим с главите си, да се интересуваме, да преценяваме, да проучваме различни алтернативи и да изберем това, което доказано води до положителни резултати.

Защото неслучайно Вашето дете е избрало Вас за родител и се е родило във Вашето семейство. То е Ваше дете, защото има нужда Вие да го водите по пътя на живота и Вие да преценявате как да действате и какъв подход и метод да предпочетете пред всички останали варианти, които съществуват по света. Знам, това не е лека задача. Трудно се носи отговорността. Трудно е понякога да знаеш, че ти и само ти избираш и от теб зависи какво ще се случи с детето ти, но дори, когато се отказваш от родителската си отговорност и на сляпо се доверяваш на лекаря или на друг специалист, който уж по-добре от теб знае кое е добро, то пак решението си е твое – ти си избрал да се довериш на точно този специалист и ти си избрал да действаш на сляпо и да не се информираш за последиците от действията си и за други алтернативи. Когато захраних сина си твърде рано със сок, когато му давах лекарствата, които лекарите му предписваха, не лекарите носеха отговорност за тези мои действия, а аз като родител! Това малко момченце беше избрало мен за своя майка и моя беше отговорността да го отгледам здраво, не на лекаря! Аз бях тази, която беше взела решението да заведе детето си при точно този лекар и аз бях взела решение да последвам предписанието му и аз носех отговорността.Не се заблуждавайте, че като следвате съветите и предписанията на лекари и специалисти не Вие решавате какво да се случва с детето Ви, а лекарят! Напротив! Решението ВИНАГИ е на родителите! Вие като родители решавате дали да следвате съветите на точно този специалист или да заведете детето си при друг или да потърсите друг вариант, съвсем различен. И от Вашите решение зависи живота, здравето и бъдещето на децата Ви. Защото в света има много различни алтернативи. Никога изборът не е само един. И всеки път родителят е този, който решава, независимо дали го прави информирано и отговорно, както следва да бъде и както заслужава детето или го прави безотговорно и на сляпо като не се информира и не се интересува какви ще се последиците и какви други алтернативи има…

За да вземате адекватни решения е нужно да се информирате, да проучите различни алтернативи и да не се хвърляте на сляпо да следвате това, което някой Ви казва, колкото и голям експерт да е, защото може да се окаже, че за Вашето дете, за Вашата ситуация има по-добър вариант. Да си родител е отговорност. Да следваш на сляпо това, което някой ти казва е безотговорно и характерно за поведението на малките деца. Страшно става, когато уж сме родители, а се държим като малки деца и слушаме това, което другите ни казват, без да мислим, без да се интересуваме, без да проучим други варианти и без да осъзнаваме какви са последиците от действията ни. Децата ни заслужават да пораснем и да поемем адекватно родителската ни роля!

Аз си извадих нужните житейски поуки и за щастие навреме се заех да поправя нанесените щети. Заех се и професионално да се дообразовам, изучавайки Психология на развитието и Класическа хомеопатия и посветих професионалния си път на това, което открих за себе си, че води до здав и щастлив живот. Защото виждам, че обществото ни е толкова завладяно от илюзията, че алтернативи няма и че “това е положението”, че хората на сляпо, обезверени, се оставят да живеят по начин, който не води нито до здраве, нито до щастие и се самонавиват и дори си вярват “че раждането задължително е гадно изживяване”, “че децата докато са малки боледуват и няма как иначе” и т.н. А начини има. При това не един. Информирай се! Проучи алтернативи! Виж до какви резултати води един или друг подход! Действай отговорно! Детето ти разчита на теб!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!