Една от най-често срещаните грешки на съвременните родители:

Още от поредицата

Как действаме, когато малкото дете иска и прави забранени неща?
Как да предотвратим детските емоционални изблици и да научим детето да спазва правилата?
Една от най-често срещаните грешки на съвременните родители:
Как да научим детето да спазва правила?

Все по-често в кабинета ми идват хора, които търсят насоки и съвети за справяне с различни поведенчески, емоционални и/или соматични проблеми при децата си и се питат защо се е стигнало до тук, кое провокира проблема и как да го решат. Защо всеки ден в дома им има крясъци и се стига до истерия, защо не могат да накарат детето да си легне до среднощ, защо детето хленчи за щяло и нещяло и изпада в истерия всеки път, когато не постигне своето; защо детето не се справя добре в училище, въпреки че е много умно; защо не може като другите деца да играе спокойно с връстниците си, без постоянно да ги удря или дразни; защо детето се напикава нощем; защо си гризе ноктите и т.н…

Най-често отговорът на всички тези родителски и детски терзания е в липсата на добър родителски подход, който да помогне на детето да изгради зрялост и адекватен подход към живота. Често път към решаватнето на този проблем е въвеждането на подходящи балансирани правила в живота на детето, които да го извадят от хаоса, в който е попаднало и да му помогнат да изгради умението да насочва в градивна посока емоциите си и да се съобразява с реалността.

Дори в дивата джунгла всяко животно спазва определени правила, за да може животът на всички да протича хармонично. Както казват хората “Всяка жаба да си знае гьола” и това гарантира балансът в природата. Всяко същество в природата знае какво е уместно да прави и какво не. Антилопата знае, че не е уместно да пасе в територията на лъвовете, защото ще бъде изядена. Младата сърна знае, че не тя води стадото, а следва стария елен, който е по-мъдър и знае по-добре кои са безопасните пасища, до които да отведе останалите. Всяко живо същество в природата спазва правилата, установени от опита, а онези, които не ги спазват заплащат най-често с живота си.

Ние хората се мислим за недосегаеми, но искатината е, че и ние сме живи същества и следваме същия природен ритъм, както всяко друго същество на тази земя. Ако искаме децата ни да се развият в здрави, щастливи и успешни зрели хора, то нужно е да проявим здрав разум и да се замислим кои са правилата в нашия свят, на които е добре да научим децата си, за да гарантират тяхното успешно живеене.

Ясно е, че като чуем думата правила, всички първосигнално вътрешно протестираме. Всеки човек иска да бъде свободен и затова се опитва да отхвърли правилата, които ограничават неговата свобода. Децата не правят изключение. Не очаквайте децата да приемат и следват правилата, на които ги учите с отворени обятия. Поради своята незрялост, детето не осъзнава какъв е смисълът от правилото, което въвежате и затова се опитва да си го спести. На всеки човек му се иска да бъде свободен и да прави, каквото му душа иска. Неслучайно обаче всяко дете на този свят има родители ( и кученцето, и лисичето, и врабчето и т.н.) и всички деца разчитат на своите родители, за да ги насочват като хора с по-голям опит и познания за живота. На малките лисичета им се тича на воля, но следват майка си, защото ако кривнат от пътя и я загубят, някой по-голям хищник ще ги изяде. Врабченцата искат и те да летят, като големите врабци, но стоят мирно в гнездото и не скачат във въздуха, защото опитат ли се да полетят, преди да са съзрели достатъчно за това, ще се размажат на земята и ще станат храна на котките… Човешките деца не са изключение от този модел.

Ние хората сме изградили общество, което не живее в дивата природата и се чувстваме сигурни и защитени зад стените на домовете си. Чувстваме се толкова сигурни и в безопасност, че на мнозина им хрумва да не затормозяват живота на децата си с правила, а да ги оставят да правят каквото си искат. Та нали не сме в джунглата и никой няма да ги изяде, каквото и да правят.

Освен това си носим обременеността от соца и много се страхуваме да не повторим старите омразни ни модели на авторитарно отношение към децата и ранно приучване към послушание, когато да си послушен е означавало да си покорен, да ти липсва индивидуалност, да бъдеш кукла на конци без собствено мнение и без способност да отстояваш себе си. От това ни е страх най-много. И в опита си да спестим на децата си това тежко наследство от миналото, което самите ние носим, изпадаме в другата крайност. Стремим се към пълна свобода и гледаме с лошо око на налагането на каквито и да било правила.

А истината, както винаги е по средата. Да си крайно авторитарен е вредно, но да си крайно либерален е също толкова вредно.

Умението да се съобразяваш с реалността, а не само с вътрешните си импулси на езика на психологията се нарича зрялост. Зрелият човек е този, който не живее във фантазиите си, а знае кой е, къде се намира и какво е удачно и какво не в конкретната ситуация.

Само зрелият човек може да постига успехи и да живее щастлив, защото едноствено той може да прецени как в конкретната ситуация е най-удачно да действа, за да постигне това, което желае. А зрялостта изисква да се научим да балансираме между вътрешните си желания и външните обстоятелства. Това, ако човек не научи в детството, колкото и умен да е, няма да успее да развие потенциала си и да живее щастливо.

Да учиш детето си да спазва правила, означава да го учиш да живее в реалността. Да, може на малкият човек да му се иска да тича сам по улицата, но пешеходците не ходим по улицата, а само по тротоара и пресичаме само на пешеходна пътека, като детето държи възрастен за ръка, когато пресичат. Това е правило. Правило, което гарантира живота и безопасността на детето и което предпазва невинен водач от тежката участ да се превърне в непредомишлен убиец, ако внезапно малчуган скочи под гумите на колата му. Правилата, стига да са разумни, ни пазят – нас и хората около нас и ни помагат да опознаем този свят, да живеем по адекватен начин в него и да развиваме дарбите и потенциала си.

Преди време притеснени родители потърсиха консултация с мен, след като детето им получило комоцио при падане от пазарска количка в хипермаркет. Детето настоявало да се вози право в количката и да подскача в нея. Родителите като хора с опит преценили, че това е опасно, но понеже не искали да обременяват крехката детска психика с правила и да ограничават свободата на детето си, просто го помолили да седне в количката, но то отказало и те приели да се вози по опасен начин. Така се возило много пъти, при всяко пазаруване, докато не панало и получило тежко сътресение. И сега изплашени идваха да се консултират къде бъркат, че са изложили живота на детето си на опасност и как да поправят нещата. Отговорът е: “Не се страхувайте да въвеждате правила, когато те са разумни и целят опазване здравето на детето и хората около него!”

Не си мислете, че е щадящо за детската психика, когато няма правила. Напротив! Детето инстинктивно усеща, че родителят му абдикира и отказва да се грижи за него, оставяйки го на самотек и такива деца растат нервни. Не се чудете, че детето изпада в истерия за щяло и нещяло, че не знае къде е границата на приемливото – вие сте тези, които следва да му посочат границите и ако не го правите, излагате детето си на опасност!

Малкото дете не познава реалността, липсва му жизнен опит. То не знае, че е нужно да върви по тротоара и че не може да подскача в движеща с пазарска количка, още по-малко разбира защо това е необходимо. Малкото дете, поради неумението си да спазва правила, все още не е тренирало волята си и е роб на своите импулси. На нас ни изглежда свободно може би, но то е роб на вътрешните си импулси, които го карат да плаче, да се тръшка, да крещи, да се мята, да се кикоти и т.н. и то не може да ги спре, не може да управлява поведението си, не може да изрази себе си. Мислите го за свободно, но то е като кукла на конци, водеща се от импулсите, които напират в него, без възможност да осъзнае какво прави и защо го прави. Без възможност да избере как да постъпи. Без възможност да разбере света, в който живее. За съжаление, много хора остават в това незряло и безпомощно състояние. Много родители, без да си дават сметка, толерират и подпомагат децата им да останат незрели и затворени, в своя фантазмен свят и подвластни на вътрешните си импулси, без умението да изразят свободна воля. А претендират, че по този начин даряват свобода на децата си?!

Този тип хора, поради незрялостта си, неумението си да владеят и насочват поведението си и да се съобразяват с реалността често изпадат във фрустрации, които не могат да овладеят. Те истински не могат да спрат да крещят, да плачат и да направят нещо конструктивно, защото им липсва зрялост и не са господари на живота си, а роби на вътрешните си импулси. Предполагам всички сте виждали деца в предучилищна и дори в училищна възрас и дори и възрастни, които се фрустрират и държат като двегодишни?

Често, когато родители идват на консултация при мен с притеснение, че детето им не може да владее импулсите си и изпада често в истерии или се държи агресивно или не може да общува адекватно, много често родителите с гордост споделят какви добри приятели са с децата си, как не налагат правила на децата, не са строги с тях, колко внимателни са и колко много се стараят да не разстроят с нещо детето, колко свобода му дават и как толерират детето да прави, каквото му душа иска. Тези хора дори не си дават сметка, че именно това им “приятелско” поведение е довело до липсата на адекватно разбиране на децата им за реалността и умения за адекватно поведение в детето. Нерядко в такива ситуации децата проявавят и различни психосоматични оплаквания и вътрешното напрежение, което се трупа в детето се изразява в телесни симптоми.

Да учиш детето на правилата, които са нужни, за да порасне здраво и да не вреди на околните, означава да учиш детето на разбиране за реалността, в която живеем и развиване на умения за самоконтрол, емоционална и социална интелигентност и проактивност. За да може да се грижи човек за живота и здравето си и да не вреди на околните, за да може човек да реализира потенциала си и да живее щастливо, то нужно му е да не скача първосигнално, а да осъзнава какво чувства, какво мисли, в каква ситуация се намира и от роб на импулсите си, да се превърне в господар на живота си, който на база на вътрешните си импулси, мисли, чувства и външата реалност сам да прецени какво да направи, кое ще бъде най-добро за него и околните.

Затова родителят пръв е важно да си изясни, че правилата не са нещо лошо, стига да са разумни, а не пракалени и за всичко. Че правилата са методът, по който детето се научава да овладява вътрешните си импулси и да живее адекватно на реалността. Важно е разбира се да внимаваме, правилата да не бъдат повече от небходимото ида не ограничават ненужно свободата. Важно е детето да има и достатъчно свободно пространство, за да изследва света, да развива своите умения, да се забавлява и да опознава себе си и света, който го заобикаля. За това как да прецените кои правила са адекватни и как да намерите балансът между свобода и правила, прочетете тук.

Децата, които не са научени да се съобразяват с реалността, макар да порастват, остават заключени в етапа на бебешкия пубертет – на прехода от бебешка към детска възраст. Те не са съзряли достатъчно, че да се държат като деца и продължат по бебешки да се тръшкат, инатят, крещят и изпадат в истерия за всяко нещо. Тези деца не умеят да насочват емоциите си в градивна посока. Не умеят да общуват адекватно с околните, защото са роби на собствените си импулси и не умеят да се владеят. Често такива деца са много интелигентни, но не успяват да развиват потенциала си поради своята незрялост и се превръщат понякога в аутсайдери в училище. Не умеят да се впишат адекватно в групата си с връстници и другите ги отхвърлят поради липсата им на емоционална и социлана интелигентност. В дома на такива деца често се стига до скандали и истерия и родителите често идват за консултиране как да се справят с проблема.

Ако ситауцита в дома ви е подобна, то започнете да въвеждате реалността и да приучвате детето да овладява импулсите си, като поставяте ясни и балансирани правила. Как става това, ще поговорим в следващата статия по темата. Ако не успявате да се справите със ситуацията сами, потърсете консултация със специалист, който да ви насочи как точно да подходите и върху кое е нужно да поработите. Успех!

В следващата част от поредицата ще проследим какви са стъпките, с които можем успешно да въвеждаме правила.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!