Достатъчно добра майка

Работя с родители, общувам с родители, аз самата съм родител и знам колко много всички родители се стараем да дадем най-доброто на децата си, да надскочим себе си дори, за да имат те добър живот, да бъдат заобиколени от любов и щастие. И този ни стремеж към щастие и благоденствие вярвам е двигателят на човешкото развитие. В последните години обаче наблюдавам една все по-широко разпространена деструктивна тенденция на криворазбрана грижа за децата. Тази тенденция набира все по-големи мащаби и редовни води семейства с проблеми в кабинета ми. Наблюдавам я сред близки и познати, хващам се на моменти и че аз самата се поддавам на нея.

Една стара поговорка твърди:

„Ако искаш истински да се погрижиш за някого, то когато е гладен нужно е не да му дадеш риба, а да го научиш сам да си я лови.”

Ако му дадеш една риба, ще се засити за кратко и после пак ще огладнее и отново ще гладува и ще разчита на милостиня. Ако го научиш обаче да лови риба, той никога повече няма да гладува.

Все по-често обаче се сблъсквам с родители, които считат, че да си добър родител означава не да учиш детето да се справя самостоятелно с живота, а да правиш неща вместо него – за да не се мъчи; за да не прави драми; защото така е по-бързо; по-лесно и т.н.

Затова и все по-често виждаме деца на 2, понякога и на 3 години, които вместо да вървят с краката си, все още биват возени в колички или носени в ергораници. Все по-често виждаме деца, които ми разказват, че са Супермен и ми показват мускулите си, а не могат да направят сами едно от най-базовите неща – да заспят, когато са изморени и имат нужда някой да ги приспива. Все по-често виждаме деца, които не могат да играят сами и чакат възрастен да ги заиграва; не могат да се хранят сами и чакат някой да ги храни, а умеят да броят до 10 и да си напишат името. Все по-често виждаме деца, които когато нещо дребно ги раздразни или притесни, чакат мама да ги избави от тревогата им и мрънкат и дори реват истерично без изобщо да им мине през ума да опитат да намерят изход от ситуацията…

Достатъчно добра майка

Един от големите учени в сферата на ранното детско развитие – педиатър, психиатър и психоаналитик Доналд Уиникът, посветил дългогодишната си работа в изследване предпоставките за здравословно развитие на детето в ранна възраст, въвежда термина „достатъчно добра майка” като най-важна предпоставка за пълноценното развитие на детето през първите години от живота му. Според Уиникът:

„Всяко дете има нужда от достатъчно добра майка, която може да му осигури нужната грижа, но и достатъчен брой трудности и фрустрации, съобразени с възрастта му, така че да стимулира пълноценно развитието на детето.”

За да се развие пълноценно детето не се нуждае от „Идеалната майка” или от „Майка, която спестява на детето всяка трудност или изпитание” или „Майка, която прави така че детето да е непрекъснато щастливо”. Защото в живота не съществува непрекъснато щастие и пораствайки детето в много ситуации ще се изправя пред трудности, ще изживява емоционално негативни моменти, с които ще се справя, ако растейки се е научило на това и няма да се справя, ако родителите му са го отглеждали в саксия и са били готови да застанат на челна стойка само и само детето да е доволно. Отглежданите под похлупак деца се превръщат във възрастни с висок риск от развитие на депресии и тревожни растройства, тъй като и най-малката трудност или негативна емоция ги изважда от релси. Това се случва, защото тези хора не са се научили, когато е било времето как да преодоляват чувството на тъга, обида, гняв; не са се научили да се преодоляват неуспеха и да опитват отново, докато не сполучат…

Трудностите съобразени с възрастта изграждат устойчива психика

За да се развие пълноценно детето се нуждае от майка, която дава грижа, но и „достатъчен брой фрустации, съобразени с възрастта на детето”. Това ще рече, че за да развие потенциала си и да стане зряла личност, детето има нуждата освен от любов, грижа и щастие, също така и от трудности, с които да се учи да се справя и лоши чувства, които да се учи да преодолява.

Важен момент е и че излагането на трудности и фрустрации следва да бъде „адекватно за възрастта на детето”. Ако в ранна възраст изложим детето на прекалено големи трудности и тежки емоции, с които крехката му психика не може да се справи, вместо да разгърнем потенциала на детето, ще го сринем психически. Ако едно малко дете вместо да играе се грижи за майка си алкохоличка и бива системно пребивано от баща си, от това всички знаем, че нищо добро не може да излезе.

„Достатъчен брой фрустрации, съобразени с възрастта” означава, да оставим детето да се справя с обичайните трудности, с които се среща в битовото си ежедневие дете, отглеждано в нормално семейство. Да се учи да се храни само, да се обслужва в битова план, когато му е скучно да си измисля игри и забавления, да се успокоява самичко, когато не стане неговото и не получи това, което иска…

Много родители, с аргумента, че „щадят крехката детска психика”, позволяват всичко, което детето поиска, само и само да не се разстройва и като виждат, че детето не се справя с нещо, не го оставят да тренира и да се научи, а бързат да отменят детето.

Именно стремейки се детето винаги да е доволно всъщност увреждаме крехката детска психика и правим детето склонно към депресии и тревожни разстройства в бъдеще.

Всички специалисти по ранно детско развитие, в множеството си изследвания, наблюдения и практика споделят, че за да развие потенциала си детето има нужда родителят да се придържа към златната среда – да дава близост, но и пространство за самостоятелност; да помага, но и да оставя детето да се справя само с това, което е по силите му; да дава емоционална утеха и подкрепа, но и да оставя детето да преминава само през трудности и фрустрации, с които възрастта и развитието му позволяват само да се справи.

Ако срещате трудности в това да намерите и поддържате златната среда или не сте сигурни до къде е добре да оставите детето да се справя само и в кои случаи е нужно да се намесвате, консултирайте се със специалист, който да ви помогне да се ориентирате, за да изградите подход, с който да подпомогнете детето ви да развие потенциала си и да се превърне в зрял, способен и щастлив човек.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!