Емоциите - как да се справим с този горещ картоф?!

Емоциите са като горещ картоф. Идват неканени и за миг преобръщат ситуацията. За да не се опарим от този горещ картоф започваме да си го подаваме един на друг, в опита да се избавим от него: “Напряга ни шефа, връщаме се у дома и говорим троснато на партньора, а той се навиква на детето, което на свой ред започва да реве”. Някои хора стоически успяват да задържат в себе си горещия картоф, нищо, че пари, в опита си да запазят околните от опустошителните въздействия на негативните си емоции. И това не работи. Потиснатите емоции се трупат в нас и рано или късно избиват по особено неприятни начини – силни гневни изблици, нарушения в храненето или в съня, здравословни проблеми… Решението не е в потискане на емоциите, а в насочването им в градивна посока, така че вместо вреди да носят ползи за хората. Целта на емоциите ни е всъщност да ни дават знак кое е хубаво за нас, така че да продължим да го правим в живота си (позитивните емоции) и кое не е хубаво, така че да го променим (негативните емоции).

Бедата идва не от самите емоции, а от неумението ни да ги овладяваме и насочваме в продуктивна посока.

Ако когато шефът ни товари с твърде много работа, вместо да си го изкараме на семейството вкъщи, измислим как в конструктивен разговор да се разберем с шефа за обема работа, който можем да поемаме или ако с шефа на глава не може да се излезе, то негативните ни емоции ни насочат в посока на това да си намерим нова по-добра работа – тогава емоциите ни ще са свършили добра работа и ще сме ги ползвали в градивна посока. Ако обаче мълчим пред шефа и после правим скандали вкъщи или мълчим и пред шефа и вкъщи, но с времето от натрупания стрес отключим проблеми със съня или започнем да се храним прекомерно и да затлъстяваме от натрупания стрес или отключим автоимунно заболяване или започнем да вдигаме кръвно или друга хронична стресово продиктувана болест, то явно имаме проблем – не знаем как да разпознаваме и насочваме емоциите си в градивна за нас посока и имаме нужда от работа по въпроса!

“Знам, че не бива да крещя на детето, но то просто ме изкарва от кожа и не мога да се сдържа!”

“Искам да мога спокойно да обяснявам на децата, когато грешат, но не мога и често им крещя.”

“С мъжа ми често се караме и за съжаление понякога се случва пред децата. Знам, че не е правилно, но ни идва в повече напрежението и не знаем какво да направим.”

“Аз съм много търпелив човек и рядко избухвам, но като се случи да избухна, става страшно.”

“Аз съм много спокоен човек и никога не правя скандали, но имам хронично заболяване – високо кръвно/диабет/хашимото/друго…”

Ако някое от посочените твърдения се отнася за вас, то значи имате проблем с разпознаването и насочването на емоциите си в градивна посока.

Емоционална интелигентност

Емоциите са нещо, което ни спохожда неканено и извън нашия контрол. Те са нашия барометър относно това, което преживяваме. Например: Чувам нещо и в миг усещам, че изпитвам радост – това означава, че това, което съм чул е хубаво за мен. Или чувам нещо и в миг усещам възмущение – това означава, че това, което съм чул е в разрез с моите разбирания и ценности. Или чувам нещо и усещам обида – това означава, че това, което съм чул ме поставя в неприятно положение и е в разрез със себеоценката ми.

Първата стъпка към емоционален баланс е разбирането, че емоциите не са нещо лошо и не бива да ги потискаме. Те са важен барометър, без който няма как да насочим живота си в ползотворна посока. Колкото и тежки емоции да изпитаваме, да си зариваме главата в пясъка като щраус не е решение и нищо добро няма да донесе. Напротив, с времето ситуацията ще се влоши лавинообразно, ако не вземем мерки навреми и не направим нещо, така че ситуациите, които будят негативни емоции да се променят към добро или да спрат да са редовна част от живота ни, а ситуациите, които будят положителни емоции да зачестят и да станат обичайна практика в живота ни. Дайте право на емоциите да съществуват!

Тази стъпка е особено трудна при децата, тъй като техните емоции са особено бурни. Малките деца са склонни за на вид дребни неща да изпадат в истински емоционални кризи, да пищят неудържимо и да се тръшкат напълно обезумели. Знам, че е по-приятно, когато у дома цари тишина и спокойствие, но ако искаме децата ни да развият емоционална интелигентност и да се научат от рано да управляват емоциите си и да не развият стресово продиктувани болести, то нужно е да не ги караме да преглъщат емоциите си и да млъкнат. Ревът и тръшкането ще траят не повече от 2-3 месеца, ако самите вие развиете емоционална интелигентност и овладеете умението да насочвате емоциите си в градивна посока и предадете това умение и на децата си.

Втората стъпка към емоционален баланс е умението ни да разпознаваме емоциите, които изпитваме. Когато емоциите идват при нас, те не носят етикет, указващ: „Ей, аз съм обида! Идвам да ти кажа, че някой се държи унизително с теб!“ – нищо подобно. Емоциите идват като усещания и хората с ниско ниво на емоционална интелигентност често дори не разбират какво изпитват. Те дори не си дават сметка, че са обидени и ако ги питаш как са, просто биха отговорили с нещо общо, например: „Гадно ми е!“ – а „гадно“ може да означава „Обиден съм.“ Или може да означава „Разтревожен съм.“ Или може да означава „Тъжен съм.“…

Защо е важно да знаем каква точно емоция изпитваме? – Защото различните емоции изискват различни подходи за преодоляване на ситуацията. Ако човек е самотен, то има нужда от компания, а ако е обиден, има нужда от извинение. Така че, ако искаме ние и децата ни да бъдем в състояние да излизаме от неприятните ситуации и да се справяме с неприятните емоции, втората стъпка е да се научим да си даваме сметка каква емоция изпитваме в момента.

Третата стъпка е след като разберем каква емоция изпитваме, да се запитаме „От какво имам нужда, за да възстановя емоционалния си баланс?

Както дадох за пример по-горе, в зависимост от емоцията, нуждите ни са различни. Като разберем от какво се нуждаем, следващата стъпка е да помислим за варианти, с които да си дадем това, от което имаме нужда в момента.

Например, ако едно си дадем сметка, че едно дете е агресивно, защото се чувства самотно, то вместо да му се караме, най-добре ще е да му обърнем внимание, да го гушнем, да поиграем с него, да му кажем, че го обичаме и тогава ще видим как то ще се успокои и ще стане примерно и добро дете. Колкото и да се караме, ако детето е самотно, самота с караници не се лекува, а напротив – ще става все по-зле положението.

Ако се дадем сметка, че сме раздразнителни, защото се чувстваме претоварени и имаме нужда от почивка, то колкото и да се упрекваме вътрешно за тази раздразнителност или да се опитваме да я маскираме в мил тон, ситуацията няма да се разреши, докато не си дадем малко почивка. Вместо да говорим троснато на близките си, далеч по-добре ще е да помолим някой да поеме децата или някаква работа, която вършим за малко и да си дадем 15 мин. почивка. Ще се върнем в далеч по-добро настроение и всички ще се чувстват добре от това.

Понякога хората казват: “Знам от какво се нуждая, за да се почувствам добре, но не мога да си го дам, невъзможно е.” – А невъзможни неща няма. Винаги има начин. Може би просто не сте го открили все още или не сте го заявили достатъчно убедително. Разговорът с психолог, а понякога и с приятел може да ви помогне да преразгледате ситуацията и да намерите решения.

Вчера една дама при консултация в кабинета ми заяви, че осъзнава, че денонощните грижи за двете деца й идват в повече и е изнервена и вероятно не подхожда по правилен начин към децата, затова и те са нервни, неспокойни и вървят от беля на беля, но няма какво да направи по въпроса. На въпроса ми дали не може, когато си идва от работа мъжът й да играе за малко с децата, а тя да си почине, да се разходи, да се види за приятелка понякога, тя отговори, че мъжът й отказвал да прави това, с аргумента: “Децата си имат майка, да си ги гледа!” Този мъж обаче също беше обезпокоен от поведението на децата, от агресивните изблици на едното и постоянното пищене вкъщи. Всичко е въпрос на подход. Това, което може да напарви тази жена е да обърне внимание на мъжа си, че ако той реши да бъде баща и да се грижи за децата си – не 24/7, а по 1 час на ден само, майката ще може да възвърне емоционалния си баланс и да се почувства отново човек, в резултат на което ще може по човешки начин да отглежда децата през останалата част от деня, когато той е на работа и вечер, когато този мъж се прибира вкъщи, вместо детски рев, скандали и изнервена обстановка, ще може да заварва хармония, радост и лекота. Кой би отказал на подобно предложение?!

Всеки нормален човек би избрал добрия живот, пред нервите, стреса и напрежението, в което живее, но много често хората просто не могат да си дадат сметка как да променят нещата. Консултаицята със семеен консултант или психотерапевт може много приложими решения да покаже.

За да владеят и изразяват по конструктивен начин емоциите си децата ни, първо ние трябва да се научим да владеем и изразяваме по конструктивен начин нашите емоции. Първите стъпки в емоционалната интелигентност са достъпни за всеки. Не за всеки са лесни, но с постоянство, а ако е нужно и с помощта на консултации и работа със специалист, животът ни и атмосферата у дома, на работното място и във всички взаимоотношения, които имаме, може много да се подобри.

Ако имате нужда от съдействие в този процес, на среща съм за консултации и насоки.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!