Синдромът „българска майка“

В практиката си ежедневно се срещам с майки, идващи при мен на консултация с най-различни теми, свързани с отглеждането на децата или лични теми на самата жена. В практиката ми имам възможността да наблюдавам жените у нас в сравнение с жените в няколко държави от западна Европа и виждам ясни и красноречиви различия. И макар тенденциите у нас да вървят към подобряване, важно е да обърнем внимание на проблем, с който се сблъсква българската майка, за разлика от майките в други държави, тъй като този проблем внася напрежение и в самите жени и в децата им и в цялото семейство и води до множество проблеми, а често хората дори не си дават сметка от къде им е дошло.

Повишена тревожност, контрол и перфекционизъм

На запад например изключително рядко ще видите свръхтревожна майка, разкрилила се като орлица над чедото и постоянно фокусирана в това дали нещата са неред, дали се справя по най-добрия начин, дали всичко е направила перфектно за детето, дали нещо не изпуска, дали с детето всичко е наред и т.н и т.н., докато у нас това е редовна гледка. И сякаш цялото общество тук подкрепя този образ на тревожната прекомерно загрижена и свръх контролираща перфекционистична майка и ако една майка е спокойна и не диша постоянно във врата на отрочето си обществото я набеждава за безхаберна и недобра майка. Забелязали ли сте?

Тревожността, контролът, перфекционизмът сякаш са отличителни черти на българската майка. Сякаш сме закърмени, че щом си майка, то трябва да се тревожиш за децата си, да контролираш всичко да бъде безупречно и да се стремиш да бъдеш идеална, за да отглеждаш идеални деца. Сякаш, ако не се тревожиш и не се стремиш да контролираш всичко и да си перфектна, това означава, че не те е грижа за децата ти и не правиш най-доброто за тях. Нещо такова битува в нашата родна народопсихология.

Напоследък у нас се появява едно ново поколение далеч по-спокойни майки, осъзнали, че с контрол и перфекционизъм нищо добро не се постига, но дори и тези нови за българските ширини майки, трудно успяват да удържат на тревожността, която цялото общество им вменява, например: „Защото детето плаче (или защо не спи/ защо му тече носът, защо още не говори и т.н.)? Как така не знаеш? Нали си му майка? Ти трябва да знаеш и да се погрижиш да оправиш нещата!

Понякога повишената тревожност на майката не се проявява по отношение на детето, а в други нейни лични аспекти. Трудно е да си жена в България, в общество, в което хем си равна на мъжа, хем не съвсем. Една част от днешните мъже вече започват да осъзнават концепцията за равенство и да поемат равностойни със съпругата си отговорности за децата и дома, но в по-голямата си част все още смятат, че си има женска работа, в която те нямат място. В същото време очакват от жена си да носи, ако не равен, то все пак значителен дял в общите финанси и да ходи на работа наравно с мъжа.

От къде идва тревожността на българската майка?

Днешната жена в България хем се налага да работи на пълен работен ден, хем да си гледа децата и ако не дай си боже не изкарва пари или нещо с децата не е наред, нея обвиняват в несправяне, некомпетентност, мързел. Все още в обществото ни, когато нещо с малко дете не върви наред общото мислене е: „Това дете майка няма ли си, че е така изпуснато?“ – рядко на някой му хрумва да се замисли това дете баща няма ли си, сякаш ролята на бащата е да ходи на работа и да носи пари вкъщи и с това се изчерпват задълженията му, а всичко останало е паднало върху плещите на майката, включително да работи наравно с мъжа си. Как да не бъде тревожна в такава ситуация?

Тъй като правя сравнение със страните в Западна Европа, там още преди едно-две поколения мъжете са започнали да участват активно в отглеждането на децата и домакинството и днес за бащите е нормално да готвят, да отглеждат децата, да чистят дома. Ние тук в България се бием в гърдите, че сме европейци, но народопсихологията ни си е още Ориенталска. Повечето от бащите ни някога нито веднъж не сменяли пелени и са очаквали жена им да е сготвила, когато се приберат вечер, а за голяма част от мъжете днес все още е смущаващо да не ги видят съседите как простират…

На Запад пак за сравнение много жени преминават на половин работен ден или остават у дома и стават домакини, когато мъжете им имат натоварена кариера и върху жената пада изцяло домакинството и грижите за децата. Никой не очаква жената едновременно да работи на пълен работен ден и да се грижи за децата и домакинството. Много жени на запад имат домашни помощници, които чистят дома и детегледачки, които да помагат в отглеждането на децата. В България стандартът на живот е доста по-нисък и много малко са семействата, които могат да си позволят жената да работи малко или никак или да плащат за жена, която да помага вкъщи.

Българската жена поема върху крехките си плещи да работи на пълен работен ден и сама да върши цялата „женска работа“ и пълна отговорност и за отглеждането на децата. Докато мъжът и е зает само да работи. Като многоръкият Шива българската жена се опитва да тъче на сто стана, при това безупречно, при това успешно. И изпада в тревожност. Та как ще успее да носи толкова дини под една мишница?! Та как ще й стигне времето и капацитета за всичко?! Как ще бъде успешна и в работата си и с децата си, и в домакинството, като от никъде помощ не идва и с всичко трябва да се справя сама?!

Опс, грешка – помощ идва, но само от страна на бабите. Един виц (който за съжаление не е виц, а истина в голяма част от българските семейства) гласи, че няма смисъл да се тревожим за това как ще растат деца в еднополови семейства, след като вече са разрешени еднополовите бракове, защото в България от поколения децата се отглеждат в еднополови двойки и всичко си е наред. В България масово децата се отглеждат не от двамата си родители, а от мама и баба. А този тип еднополова двойка майка + баба в голяма част от случаите генерира голяма тревожност и води до проблемно развитие при децата.

Защото бабите са и те български жени, изживели тревожно майчинските си години, поради причините изложени по-горе и самите те са изтъкани от тревожност по отношение на всичко що касае отглеждането на дете. Има разбира се и изключения от правилото, но в по-големия си процент вместо на адекватна помощ и подкрепа, българската майка се сблъска с тревожна контролираща перфекционистична баба, която в битов план може и да помага, но в психоемоционален план често успява да сломи и малкото спокойствие и баланс, който майката е имала и да залее пространството с тревожност, контрольорство и перфекционизъм.

Затова и много майки предпочитат да си гледат децата сами, вместо бабата да помага, защото се чувстват емоционално и психически натоварени от подобна помощ. Затова и при много деца отглеждането от тревожни майки и баби отключва проблеми в поведението и развитието. Детето не може да поеме цялата тази тревожност и да остане адекватно развиващо се.

Като капак на всичко, все още в нашата Ориенталски настроена народопсихололия битува схващането младите да уважават старите и да слушат думата им и възникват много конфликти между майки и баби на тази основа.

Възникват и много конфликти между партньорите от една страна поради факта, че жените се чувстват използвани от мъжете си, които само на работа ходят, а са оставили жена им да работи двойни смени – хем у дома, хем на работа. Как да цари любов и разбирателство, когато мъжът се прибира и сяда на дивана, докато жената препуска като кон 24/7 с мрънкащо дете под мишница…. Как да цари разбирателство като на всичкото отгоре мъжът има и претенции жената да се държи уважително към майка му, която идва да помага за децата, при все, че бабата се бърка поголовно и погазва правото на майката да се грижи за децата си, както тя като майка усеща за най-правилно.

В разговори на тема участието на мъжа в домакинството и грижите за децата, много мъже отвръщат, че те участват с това, че са се погрижили майките им да помагат на жените им. Щом мама помага, все едно, че аз помагам. Нали това е моята майка. Тя е мой представител в това семейство. Само, че не е. Бабата си е баба, а бащата си е баща и партньорът си е партньор. Едното не замества другото. Жената има нужда от мъжко любящо рамо до себе си и партньор в живота, не само по отношение на заплатата, но във всяка сфера от ежедневието. Децата имат нуждата да бъдат отглеждани не от еднополови двойки, съставени от мама и баба, нито от самотни, изтощени и изнервени до безумие майки, а от мама и татко, действащи в любов и разбирателство един към друг.

Когато майката е оставена сама да носи отговорност и да поема всичко, свързано с децата, когато бащата е погълнат изцяло от своята работа или счита отглеждането на децата за “женска работа”, контрата поемат децата. Те растат без нужното им внимание и подкрепа, отглеждани от нервни, тревожни жени, които не могат, колкото и да се напъват да им дадат спокойно любящо отношение. И децата започват да проявяват проблеми. А проблемите им още повече задълбочават тревожността на майката, която вижда, че явно не се справя добре, щом децата не са здрави и спокойни.

Интелигентните съвременни майки много добре знаят от какво се нуждае едно дете, но съзнават, че в тревожността и преумората си не могат да дадат на детето нужното и се раздират от вина и гузна съвест, за това че не са добри майки за децата си. А вината само подсилва тревожността. И така се завърта един омагьосан кръг на тревожни майки с тревожни деца и липсваща адекватна роля на мъжа вкъщи.

Как да решим проблема?

Темата е дълбока и не очаквайте да я разрешите от раз, но е важно да си дадете сметка къде са корените на проблемите ви и ако искате да отгледате здрави деца и да имате самите вие щастлив и пълноценен живот, нужно е да започнете да градите здраво семейство. Защото тревожността, стремежът към свръхконтрол и перфекционизъм на повечето български майки не са проява на лудост от тяхна страна или склонности към вманиачаване, а естествена последица от един изтощен, напрегнат и изпълнен със свръх отговорности живот, в който жената поема по-голямо бреме, от това, което е по силите й и е нужно да носи и към нея има поставени свръхочавания от страна на самата нея, на партньора, роднините и цялото общество. В ненормална среда човек не може да остане адекватен за дълго.

Проблемът е, че от това страдат всички. Най-голям проблем е, че цялата тази тревожност, напрежение, конфликти, и свръх очаквания и контрол се стоварват върху крехката психика на децата. А детската психика не може да понесе това и от прекомерния срес и ненормална среда детето или започва постоянно да боледува (защото няма как да имаме стабилна имунна система, когато живеем в стресова среда) или започва да проявява страхове, или поведенчески проблеми, хиперактивност, нощно напикаване, гризане на нокти, заекване и цял куп други проблеми, за които можете да мъкнете детето от лекар на лекар и от психолог на психолог, но никога няма да бъдат до край разрешени, ако продължавате да отгледате детето в прекомерно напрежение и липса на спокойствие и лекота у дома.

За да решите проблемът първо спрете да участвате в него. Децата нямат избор, не могат да променят средата, в която живеят, но ние възрастните можем. Можеш да спреш сама да носиш сто дини под мишница. Можеш да спреш да отглеждаш децата си в еднополова двойка с бабата и да подсетиш бащата, че има деца и партньорка. Можеш да спреш да се тормозиш за всичко сама и да спреш да се чувстваш отговорна за всичко, което се случва у дома и с децата. Не можеш да си многоръкия Шива и да вършиш всичко сама при това безупречно. Не можеш да имаш отговорите на всички въпроси. Ако мъжът ти не може или не иска да върши домакинска работа, нека плаща за домашна помощница. Ако няма пари, да запретва ръкави и да започне да върши нужното вкъщи. Да осъзнае, че тези деца са и негови и след като двамата работите наравно, то наравно е нужно да се грижите и за дома и за децата си.

Има една много хубава българска поговорка, която гласи: „Не е луд този, който яде баницата. Луд е този, който му я дава.“ Ако като луда калинка си се впрегнала да вършиш всичко сама и сама за всичко да отговаряш, не се чуди, че изпушваш или че децата ти са нервни. Не чакай да хванеш Хашимото или рак или да превъртиш от напрежение, не чакай децата ти да се поболеят или да започнат от градината или училище да ви пращат на психолог, че да осъзнаеш, че има проблем. Спри да се претоварваш! Спри да се опитваш да угодиш на всички! Децата ти имат нужда от спокойна майка!

Започни да си даваш лично време. Да почиваш. Да си даваш радости. Да поемаш твоята част от задълженията и да оставя на бащата неговата част. Бабите може да се включват, но бабата нито ти е партньор, нито е баща на децата ти. Ненормално е да очаквате от нея да запълва всички дупки. Ако искаш да си щастлива, започни промяна. Ако ти е трудно сама, насреща съм, заедно стъпка по стъпка да сложим нещата по местата. Не казвам, че ще е лесно, но си заслужава!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!