Симптоми и поведенчески проблеми при децата (част 2)

В първата част на темата, говорихме за факта, че е нормално понякога да възникват физически, емоционални или поведенчески симптоми, знак че детето преминава през труден за него период. Хората не сме супер герои и в моменти на трудности и стрес реагираме през тялото, емоциите или поведението си. Първата реакция на родителите в такива ситуации винаги е важно да бъде спокойна и окуражаваща детето, успокояваща го и вдъхваща увереност, че то може и ще се справи с трудността. Много често, появилите се в периоди на трудност нощно напикаване, гризане на нокти, заекване, страхове, опозиционно поведение, нервност, често боледуване и т.н. бързо отшумяват, когато родителите не реагират с непрежение, а подходяът спокойно и окуражават детето. В някои случаи обаче с времето симптомът не отшумява или един симптом отшумява, но на негово място се появява друг, понякога симптомите дори се задълбочават. Какви са причините за това някои проблеми да се окажат непреодолими за детето и какво е нужно да имат предвид родителите в тези ситуации, ще разгледаме сега:

Когато проблемът се запази дългосрочно или постоянно се появяват нови проблеми

Има ситуации, в които проблемът и свързаните с него симптоми, независимо дали са физически, емоционални или поведенчески, се запазят хронично във времето. Например дете, което от много време се напикава нощем или детето, което дългосрочно си гризе ноктите или дългосрочно страда от страхове или поведенчески проблеми. Например дете, което дългосрочно не може да свикне да се чувства добре в детска градина или училище или което често боледува.

В тази категория влизат и постоянно променящи се симптоми, които обаче пак продължават дългосрочно – детето се разболява и после оздравява, но след оздравяването се появява нервност и гняв, после и те отшумяват, но започват нощни кошмари, после и кошмарите престават, но детето започва да си гризе ноктите, после спира да ги гризе, но започва да се напикава нощем и т.н. Това отново е една хронично персистираща ситуация, в която симптомът се мени, но проблемът очевидно не се разрешава, а променя само своя външен израз.

Когато проблемът остане хроничен или един симптом отшуми, но на негово място се появи нов, това е знак, че детето самό не може да се справи и има нужда от помощ. В тези ситуации не е достатъчно да чакате и да реагирате със спокойствие и окуражаване. А причината детето да не успява да се справи и проблемът да остане хроничен е, че проблемът не е в детето, а в обкръжаващата го среда. Човек може да реши личните си проблеми, защото те са си негови и касаят само него, но човек още повече малко дете няма как да реши проблеми, които не са негови и не произтичат от него.

Дългосрочните проблеми при детето идват от семейството

Детето повтаря моделите на родителите

Ако детето боледува често и не може да укрепне здравето му или проявява поведенчески проблеми или други симптоми, които не отшумяват с времето или даден симптом отшуми, но на негово място се появява нов, това означава, че проблем има не в самото дете, а в семейната среда, в която това дете расте.

Ако родителите бият през ръцете дете, което посяга да удря, то как детето да се научи да не удря, като собствените му родители решават проблемите с удряне. Ако в семейството се крещи, то и детето ще крещи. Ако хората в семейството са интроверти, които обичат да са сами и се натоварват сред хора, то не бива да се очудват, че детето им също страни от другите деца и не знае как да общува.

Често при мен идват родители на консултации за на глед обичайни детски теми, с които обаче не знаят как да се справят, защото самите те имат проблем с тези теми. Как една майка да даде пример на детето си да изгражда самостоятелност и да не плаче, когато остава в яслата, ако самата майка не може да остава сама и иска постоянно бащата или друг близък да е с нея. Как човек, който е позволил всички да му се качат на главата да научи детето си да не му вземат играчките и да не го тормозят в градината? Как да научиш детето си на нещо, което самият ти не знаеш и още по-зле, когато му даваш погрешен пример? А когато едно дете живее с нездравословни примери, неизбежно натрупва стрес, който рано или късно избива през тялото, емоциите или поведението.

Детето попива напрежението в семейството

В предходната част от темата говорихме за това, че е нормално децата да изживяват трудности при преминаване през различните етапи от развитието си. Не е все едно обаче каква е заобикалящата детето среда, докато преминава през своите трудности. Когато едно дете тръгва на детска градина например и в този труден за него период на адаптация е заобиколено от изнервени родители, които не се разбират и водят войни по между си или които са потънали във финансови проблеми или ако родителите си имат свои неразрешени детски травми и изпитват страх от това да оставят детето си в градината как мислите, ще му е лесно ли на детето да се справи с адаптацията си с всички тези утежняващи фактори. И ако сравним това дете с друго, което също се адаптира към нова детска градина, но у дома мама и татко се обичат, има достатъчно пари, всички са спокойни и ведри, родителите нямат драми свързани с детската градина и искрено вярват, че детето там ще се забавлява и ще се развива и излъчват увреност, спокойствие и позитивизъм. Как мислите, еднакво ли ще се справят двете деца с тръгването на градина? И ако едното дете е силно неспокойно и трудно свиква с градината то как мислите, с кое от децата ще се случи това?

Много хора се чудят защо симптомът при детето им не отшумява. Отговорът е, че проблемът, който причинява този симптом не е в детето и колкото и както и да лекувате детето, симптомът ще продължи да се проявява или един симптом ще отшуми, а друг ще се появи, защото не в детето, а в семейстово е темата, която провокира симптома. С темата е нужно да се работи, а симптомът при детето е само проявление на тази тема.

Тежък фактор за детето са проблемите на родителите му. Когато родителите имат свои проблеми и са изтъкани от напрежение поради свои лични теми или когато няма разбирателство и подкрепа между тях, а имат партньорски проблеми, конфликти или отчуждение помежду си или постоянни борби за надмощие, тогава детето расте не в семейство, а на бойно поле. В такива ситуации детето тотално пренебрегва себе си и се впуска да помага на родителите си да преодолеят техните си проблеми, защото детето инстинктивно е наясно, че без родители не може да оцелее самичко и за него е от първостепенно значение те да са добре.

Ако мама не получава любов от татко, детето започва да й дава нужната й любов и ласки и заема ролята на партньора, вместо да се грижи за собственото си развитие. Ако мама е студена и резервирана, детето може да се опита да дава на татко нежността и вниманието, което той не получава от мама. Ако родителите са потънали в неразрешими проблеми, само за да ги разсее от проблемите им и да се погрижи да не се карат или да не мислят само за трудностите си, детето започва да прави какви ли не бели ида занимава всички със себе си, , за да разсее родителите от сериозните проблеми. Ако родителите са твърде тревожни хора и не могат да дадат опора на детето, детето се опитва да бъде опора на тях, като се държи като войник и с всичко се опитва да се справя само, с цената на прекомерен стрес, болести или появата на различни симптоми.

Злоядото дете с отказа си от храна иска да покаже, че живее в семейство, в което живот няма и по-добре да умре от глад, отколкото да живее в такава среда. Това е семейство с нещастни хора, обикновено свръх тревожни, прекомерно контролиращи, без хармонични отношения по между си.

Непослушното дете с поведението си иска да покаже, че не понася повече да живее на бойно поле, в семейство, в което царят постоянни борби и никой с никого не живее в мир. Няма как детето да е мирно, а в семейството няма мир и хармония.

Вечно боледуващото дете най-често е дете, опитващо се да се погрижи за възрастните, когато те сами не могат да се погрижат за себе си или дете, което с постоянните си болести търси вниманието на мама и татко, които съвсем са го забравили в амбицията си да градят кариера или потънали в собствените си животи, без да си дават сметка, че детето има нужда от специално внимание и не може да бъде третирано като възрастен.

Заекването, страховете, нощното напикаване, честите болести, поведенческите проблеми и т.н., които не отшумяват са все проблеми на семейството, които детето просто показва наяве, защото за щастие детето е все още здраво и каквото усеща вътре в себе си, веднага го изразява навън, не го прикрива и не го потиска. Възрастните понякога с години живеят в стрес, в напрежение и нещастие, но детето така не може. Ако в семейството няма спокойствие, хармония и разбирателство, ако не сте задружни и подкрепящи се, ако някой у дома е нещастен или неудовлетворен от живота, детето ще покаже това като започне да проявява проблеми, които не отшумяват. С проблемите си детето иска да ви покаже, че е нужна промяна. Нужно е да промените начина, по който живеете в семейството си, начинът по който общувате и начинът по който подхождате към детето.

Възрастните сме майстори да крием истината не само от околните и да се преструваме, че всичко е наред, но много често, за да сме убедителни пред другите, лъжем и себе си, че сме добре, че сме щастливи, че обичаме партньора си, че животът ни е хубав… Можем да излъжем себе си, но не можем да излъжем децата си. Ако детето не е добре дългосрочно и не се оправят нещата, това е знак, че семейството и всички в него не са добре по един или друг начин. За да се оправи детето ви е нужно вие да проявите доблест пред себе си и да признаете къде всъщност е проблемът, след което да се заемете да го решавате. Ако не ви е добре, че партньорът само работи и няма близост между вас – кажете му го и променете нещата. Ако не се чувствате обичани и ценени, ако живеете в постоянни конфликти или отчуждение, ако сте изтъкани от тревоги или напрежение, детето долавя това по-силно дори и от вас.

Вместо да се карате на детето за това, че постоянно не се държи добре, за това че не яде, затова че си гризе ноктите или че се напикава, обърнете внимание какво в семейството ви не е наред и започнете от там.

Ако имате нужда от насоки и подкрепа по пътя на промяната, насреща съм за консултации и помощ в процеса.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!