Вината е много познато чувство в света на жените. Не че мъжете не изпитват вина, но чисто исторически, а и статистически чувството за вина си остава специалност на жените. Обществото ни все още толерира мъжът да е дързък и да не се съобразява с нищо и никого – нали трябва да е смел и да върви напред. Докато жена, която е дръзка и не се съобразява с нищо и никого, все още за голяма част от обществото е лека жена, безотговорна, неблагодарница, която не мисли за близките си… Да, нищо че уж вече има равенство между половете, но все още от жената се очаква да мисли не предимно за себе си, а за другите, за близките си и да живее така, както е угодно не за нея, а за хората около нея. И когато жената реши да се погрижи за себе си или да последва вътрешния си глас, задружно околните започват да й вменяват вина. Виновна е, задето не се съобразява с тях, задето не живее така, както на тях им е угодно, задето иска да бъде свободна и да следва себе си… Тъжно, но факт.
Чисто биологично на жената е поверена функцията да бъде майка – да ражда и отглежда бъдещите човеци – роля с огромна тежест и значимост за цялото човечество. Най-важната роля, без която нищо друго не би имало смисъл. Но вместо признателност и уважение за тази толкова важна роля, която жената върши за цялото човечество, най-често в замяна жените получават тонове вина. Вина, задето не вършат тази важна задача така, както обществото би искало – задето не отглеждат суперчовеци, задето не са супермайки… Непосилна задача, но кой ти мисли кое е реално и посилно и кое в сферата на фантазиите?! Важното като нещо не ни е угодно, да намерим виновник … И тук жената послушно, така както поколения наред е възпитавана да бъде мила и покорна, поема отговорността, задето не е супергерой и започва да живее във вина. Абсурдна ситуация ще каже някой – да, абсурдна е, но широко разпространена в обществото ни от доста поколения насам, че и към днешна дата.
И дори жената днес да живее сред близки хора, които не очакват от нея да бъде супергерой, супермайка, суперсъпруга, супердомакиня или суперкариеристка, този начин на мислене толкова дълбоко вече е пуснал корени в обществото ни, че и без някой да упреква жената в нещо, тя си се упреква и сама си се чувства виновна, задето не е перфекта, задето не успява с всичко по най-добрия начин. Сама си се обвинява и сама си се тормози и самонаказва.
Много клиентки, с които работя споделят, че имат любящи мъже, че живеят в съвременно семейство и нито партньорът им, нито някой около тях ги упреква, че не се справят добре и нито някой очаква от тях невъзможното, но те сами имат свръхочаквания към себе си и се тормозят, че не са добри майки, че не са добри партньорки, че не изглеждат достатъчно добре или че не успяват да се развиват в работата си… Тъжно, но факт. Вината е пуснала толкова дълбоки корени в живота на жените, че дори и никой да не ни вменява вина, ние пак си я носим и я оставяме да разяжда като ръжда живота ни и да руши щастието и благоденствието, което бихме могли да имаме, ако живеем без нея. Сякаш толкова поколения жени вече са били нападани, хулени и отглеждани във вина, толкова свободомислещи жени са били изгаряни на кладите или замеряни публично с камъни, че днес, уж свободни, уж независими, ние идваме на този свят вече с вградено чувство за вина. Докога така?
Време е да сложим край на това!
Време е заради себе си, заради дъщерите си, заради мечтите ни и бъдещето, такова, каквото заслужаваме да бъде и заради миналото, в което умните и смелите са били пожертвани, време е да сложим край на това!
Не си виновна, задето не правиш това, което околните очакват от теб! Отговорност на всеки е да живее своя живот и да остави другите да живеят техния. Ако родителите ти, партньора ти или някой друг има определени идеи за живота, то негова/нейна отговорност е да намери начина да ги реализира, вместо да натрапва на теб ти да живееш неговия/нейния живот и да го/я обгрижваш. Твоя отговорност е да бъдеш себе си и да следваш копнежите на душата си. Само така ще развиеш пълния си потенциал и ще можеш да дадеш на себе си и на човечеството най-доброто от теб.
Ако обществото ти вменява каква трябва да бъдеш – кога и какво да учиш, какво и как да работиш, с кого, къде и как да живееш, как и кога да родиш, как да отглеждаш децата си, как да изглеждаш, какво семейство да имаш, какъв живот да водиш, какъв дом да градиш и т.н. остави който има болни амбиции да си ги следва! Не е твоя задача да отговаряш на чужди очаквания! Бъди себе си и дай на теб и децата си свободата да живеете щастливо. Само свободният човек, който живее в хармония с душата си може да постигне щастие.
Не се терзай, че не се грижиш за родителите си, както те искат да правиш! Ти не си им майка! Твоя отговорност е да се грижиш за децата си, а не да угаждаш на капризите на големите.
Не се терзай, че не слушаш околните и не правиш, каквото те искат. Никой не ги е вързал – ако искат нещо, да го направят те. Ти прави, каквото ти смяташ за редно и нужно.
Не се терзай, че не си успяла да родиш, когато или както ти вменяват, че трябва или че не си успяла да кърмиш, колкото ти казват, че трябва или че не отглеждаш детето си по най-добрия начин… Детето ти няма нужда от изтерзана майка, изтъкана от вина. Децата имат нужда от щастлива майка, която учи и децата си как да живеят щастливо. Захвърли вината! Заради себе си и заради децата си потърси радостта в живота и спри да слушаш околните.
Ти си достатъчно добра.
Не оставяй козметичната индустрия да ти внушава, че не изглеждаш добре и имаш нужда от процедури и гримове. Тялото ти е хубаво, защото е твое. Имаш всички сетива, с които да усещаш и изживяваш живота, ръце, с които да твориш, крака, с които да вървиш напред и сърце, с което да обичаш. Имаш всичко! Не е нужно да си кльощав скелет, за да си красива. Красотата е в излъчването на щастие. Щастливата жена е красива жена! Позволи си да живееш своя живот по щастлив за теб начин. Не позволявай на никого да ти вменява вина!
Не оставяй да ти внушават, че не си добра дъщеря – ти си точно такава дъщеря, каквато родителите ти са създали и отгледали. Ако нещо не им харесва, да се оправят със себе си.
Не се оставяй да ти внушават, че не си добра партньорка. Ако не беше добра, мъжът ти нямаше да избере теб сред всички останали жени за партньорка в живота си. Не му позволявай да смачква самочувствието ти и да те командва. Ти заслужаваш уважение.
Не оставяй да ти внушават, че не си добра майка – от всички жени на този свят, твоето дете е избрало точно теб и има нужда точно от твоите качества, твоят подход и мироглед към живота. За детето си ти винаги ще бъдеш най-добрата майка. Не го разочаровай. Дай на децата си майка, която умее да се радва на живота, която умее да цени и уважава себе си и ще научи и тях да бъдат щастливи и уверени Човеци.
Следвай вътрешния си глас, следвай копнежите на душата. Позволи си да покажеш пред себе си и пред света коя си, кое е важно за теб, към какво се стремиш. Действай! Мечтай! Смей се повече и отвори широко очите си за малките радости и знаците, които животът ти праща.
Не си идеална и никога няма да бъдеш. Ти си просто човек. Но си достатъчно добра, точно такава, каквато си. Прегърни се. Захвърли вината, която поколения жени са носили. Не позволявай да ти я вменяват повече. Ако някой иска нещо, да заповяда да го направи. Ти прави това, което ти смяташ за нужно и полезно. Давай си радости. Научи децата си да бъдат щастливи хора.
Ако имаш нужда от подкрепа по пътя, насреща съм.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!