Холистичният подход и корона вирус COVID 19

В цялата истерия, която цари в медийното и обществено пространство по отношение на разрастващата се епидемия от Корона вирус смятам за важно да погледнем ситуацията от друг ъгъл. Когато нещо негативно се случи масата хора винаги се вторачват в това да се борят срещу резултатите от проблема и рядко някой се замисля за причините за възникването му. А да водим борба с резултатите, не води до разрешаването на проблема, тъкмо обратното.

„Това, срещу което се съпротивляваме, то устоява“ (К. Г. Юнг).

Докато не си дадем сметка за това кое причинява проблема и продължаваме поради незнанието си да подхранваме проблема, той ще процъфтява, колкото и ожесточено да се борим с него.

Холистичен подход

Парадигмата, в която аз живея и работя е холистичният подход. Холистичен подход към човека означава да не гледаме на човека като сбор от отделни и несвързани по между си парчета, а като единна система от душа, ум, емоции и тяло, като всеки един елемент от системата влияе на всички останали. Холистичният подход означава, че за да се погрижим за здравето на тялото си е нужно да се погрижим за баланса и хармонията в и между тялото, емоциите, ума и душата. И това не са само думи и идеи, а реалност, за която мога много да говоря не само на теория, но и от личен многогодишен опит.

Преди години имах алергия, синузит, чести ангини и карах вируси поне два пъти годишно. Преди години голямото ми дете пиеше целогодишно противоалергични лекарства, без които не можеше да диша спокойно и всеки месец висяхме пред кабинета на личния лекар с кашлици и сополи. Мъжът ми също имаше алергии, предасматични пристъпи, вдигаше кръвно и боледуваше често от вирусни инфекции. Здравето дойде за всички ни, когато вместо да пием хапове, започнахме да живеем да се вслушваме във вътрешния си глас, да обръщаме внимание на емоциите, които изживяваме и да се стремим да живеем с уважение към себе си и да следваме своя собствен ритъм и посока. По този начин отглеждаме и децата си.

От 11 години вече не съм имала алергия, нито синузит, нито ангина, а от вирусни инфекции боледувам веднъж на няколко години за по 2-3 дни. Същото се случи и с мъжа ми и децата. Давам всички тези примери, за да покажа, че това, за което говоря не са нито фантазии (както на мнозина им се струва), нито голи теории, а реалност, която всеки може да има в живота си, ако е готов да смени подхода. Тази реалност често не е лесна за постигане, но е изключително възнаграждаваща.

Но да се върнем на темата с корона вируса COVID 19. Всичко горепосочено, ако приложим и тук, резултатът вярвам ще бъде изключително възнаграждаващ. Тук знам някои ще кажат, че едно е да прилагам холистичен подход за малки неща, друго е, когато става въпрос за смъртоносна болест. Да, когато от нещо може да се умре – страхът е голям. Спор няма. Страхът обаче никога в човешката история до сега не е бил добър съветник, нито е бил от помощ, тъкмо обратното. Много непоправими грешки е правило човечеството от страх и в много тежки проблеми сме се вкарвали от страховете си. Страхът е лош съветник.

Корона вирус COVID 19

Според холистичния подход човек се разболява тежко, непоправимо и смъртоносно, когато дълго и системно пренебрегва копнежите на душата си и върви против себе си. Човек умира, когато няма защо да живее, когато си е спретнал живот, който вместо радост, мъдрост и развитие, му носи само болка, тегло, все по-голямо потъване в блатото, все по-непосилно бреме и безнадеждност. Естествено при такъв живот, кой би се борил да остане жив?! Всеки нормален човек би копнеел да се избави. Да се свършва. Да умре по-добре. Това съзнателно мнозина не биха си признали, егото им е твърде голямо, за да си признае, че не се справя с живота си, че не знае как да живее, че не изпитва радост и не се развива, а все повече затъва. Всички се опитват да изглеждат щастливи и удовлетворени от живота си, но колко от нас наистина се радват на живота, който имат?

Откакто пламна епидемията от корона вирус COVID 19 се замислих за това какви са причините тази болест да се появи и да се развива и как да я премахнем от живота си. Да носим маски, специалистите доказаха не помага – вирусът минава през отворите на маската. Да се изолираме, каквато е масовата истерия сега – практически не става – хората не сме растения, че да фотозинтезираме – имаме нужда от провизии и храна най-малкото и не можем достатъчно дълго да останем в изолация без връзка с външния свят, а психически имаме нужда от други хора – пробвайте да се изолирате за дълго, ама наистина да се изолирате и ще изпаднете в силни тревожност или депресия. Човекът се социално същество.

Затова, решението е да се обърнем към вътрешното си Аз и да спрем да пренебрегваме себе си и живота си. Само така можем да живеем в здраве. От истината не можем да избягаме и колкото и да ни се иска да се изолираме и да се скрием, истината винаги ще ни застигне. Докато се правим на такива, каквито не сме и се опитваме да излъжем сами себе си, като се усмихваме фалшиво и се бие в гърдите колко сме успешни, а през това време душата ни страда и бавно умира, ще ни споходят още и още подобни епидемии. Сблъскваме се с епидемии като тази, за да може като доброволно сме избягали от себе си, то с външен негативен натиск дано успеем да влезем в правия път и да си дадем сметка колко ценен е животът и да се научим да откриваме радостта в него. Да видим смисъла от това да ни има и да сме тук на тази земя. Да спрем с фалша, лицемерието и консумеризма и да правим това, за което копнее душата. Да спре най-после да ни пука „Какво ще си кажат хората“ и да започне да ни пука „Какво се случва вътре в нас“…

Затова и този вирус е толкова противоречив и различен от всичко друго, с което сме свикнали: Свикнали сме малките деца да са най-податливи на вируси най-много да боледуват, но с корона вируса е тъкмо обратното – децата и младите не боледуват. Още ли се чудите защо? Ами защото още усещат душата си и я следват. Още опитват да реализират мечтите си, защото са искрени. Защото обичат живота и го живеят с пълна сила.

Друго противоречие в корона вируса COVID 19, който заплашва да се превърне в пандемия е фактът, че хем е смъртоносен и от него умират много хора, хем повечето хора го карат супер леко, толкова леко, че повечето болни не разбират дори, че са болни и минава без симптоми. Плашат ни колко е опасен, а за повечето хора е толкова лек, че не разбират, че са болни! Как ви звучи това? И това не са разни конспирации, а чисти факти, статистика, извадена директно от медицинските власти в различни държави. Холистичният подход може да ви отговори защо едни умират, а други дори не забелязват, че са болни. Причините са същите, поради които преди години висях всеки месец пред кабинета на джипито, а сега от години не съм стъпвала. Въпрос на подход към живота е всичко.

Ако разгледаме симптомите на Корона вируса COVID 19, ще си дадем сметка на кое точно в подхода ни към живота е нужно да обърнем внимание, ако искаме да не станем част от злощастната статистика по света:

Основният проблем на Корона вируса COVID 19 е фактът, че бързо инфекцията достига до белия дроб и пациентът, ако няма силна имунна система, която да пребори вируса развива бързо пневмония, често с фатален край. Ако погледнем от холистична гледна точка кога се случва това, ще разберем следното:

„Белите дробове са в пряка връзка с живота, с желанието за живот, със способността да живеем добре, защото дробовете дават кислород на клетките, с други думи – дават живот на човешкото тяло. Проблем в дробовете показва, че човекът, който страда от него се затруднява да живее или не иска повече да живее. Показва, че човекът има живот, в който се чувства притиснат и не може да си поеме въздух и в пряк и в преносен смисъл. Чувства се задушен от живота, който води. Може да му се струва, че няма необходимото му пространство, за да води живота, който иска и затова се е отказал да се бори за себе си, да следва мечтите си. Може да е разочарован или да се чувства твърде слаб и неспособен да се справи. Да няма подтика да живее повече. Страхът да не умре или да не страда или да не гледа как друг страда също засяга дробовете. Човек, който спре да се радва на живота, губи желанията си, не се чувства свободен да бъде себе си и да живее както иска получава увреждания в белите дробове.

Дишането означава също и независимост, свобода. Първото вдишване ни отделя от нашата майка. Спираме да подхранваем живота си от пъпната връв и започваме самостоятелно да носим живота си. Затова и трудното дишане показва и страх от независимост, страх да поемем живота си в свои ръце и да се изправим пред неизвестното.

Колкото по-сериозен е проблемът в белите дробове, толкова по-силно е посланието от тялото, че имаш нужда да започнеш отново да изпитваш желания и да цениш живота повече. Нужно е да разбереш, че единствен ти притежаваш властта да се затвориш, да се задушаваш, да спреш да живееш в синхрон с душата си и да позволиш да те задуши това, което е около теб. Виж хубавото в живота, както и всички възможности за щастие около теб. Само ти можеш да си дадеш това щастие и тази радост от живота, като промениш отношението си към него.“ ( Лиз Бурбо, “Твоето тяло казва: Обичай се!”)

Усети какво те радва и си го позволи. Вдишвай живота с пълни гърди. Изпълни дробовете си с живот и върни увереността в себе си. Ти си важен – такъв, какъвто си. Ти си значим. Ти заслужаваш радост и душата ти знае какво те радва истински. Спри да се опитваш да отговориш на чужди очаквания. Спри да се правиш на нещо, което не си и да предаваш себе си, само защото обществото или близките ти го очакват от теб. Обърни се към себе си и усети какво те радва, какво те кара да се чувстваш жив, какво ти носи усещане за смисъл в живота и си го дай. Не бягай от живота си. Не предавай сам себе си. Това е посланието на този вирус, който при едни минава без да усетят, че го носят, защото са верни на себе си и живеят с радост и смисъл живота си, а при голяма част от човечеството вече доведе до смърт, защото явно много хора живеят без радост или с фалшива радост, без смисъл или с фалшив смисъл, отакзали се от мечтите си, от истинската си същност и изпълнени със слабост и страхове. Ако сега, на прага на тази пандемия не променим светогледа си и не заобичаме себе си и живота си, не знам кога ще го направим.

Децата и младите не боледуват и не умират от корона вирус. Ако всички ние се вгледаме дълбоко в себе си и извадим наяве детето, което всеки от нас носи – с големи изпълнени с любопитство и страст към живота очи, със звънък смях, с мечти и смелост да ги сбъдваме, с радост от малките неща, тогава вместо да боледуваме, ще имаме по-хубави неща за правене. И ако темата за болестта нахлува в ума ни, нека уверено си кажем: „Да, някой ден ще умра, но този ден няма да бъде днес, нито утре, защото един прекрасен и вълнуващ живот ме чака и аз съм готов да го изживея!“

Радвайте се на любимите си хора, яжте любимата си храна, слушайте любимата си музика и посрещайте всеки ден слънцето с благодарност за живота, който отново се събужда сутрин след тъмната нощ. В този свят има още толкова чудеса за изживяване, толкова аромати за вдишване и толкова красоти за виждане. Пожелавам на всички ни прекрасно живеене!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!