Как да живеем добре в извънредно положение
0
16 минути
четене
В извънредно положение сме. И макар външно ситуацията за всички ни да е една и съща, всеки от нас преживява промяната по свой начин. Излезли сме от зоната си на комфорт и понеже умът ни все още няма идея точно какво да очаква, в такива ситуации е най-опасно да не потънем в страховете и илюзиите си. По-важно от всякога е да останем адекватни в реалността и да мислим и действаме разумно и адаптивно.
Да останем в реалността
Първото важно нещо, на което е нужно да обърнем внимание в извънредна ситуация са фактите. Неслучайно има поговорка: „Когато фактите говорят и боговете мълчат.“ Фактите са това, което реално се случва и именно тях е важно да гледаме и от тях да вадим изводи и решения за действия.
Както казах, когато умът не разполага с минал опит, той започва да си вади изводи и да чертае планове и прогнози за бъдещето на база най-големите си страхове. Умът, когато не може да предвиди какво предстои се опитва да предугади и да се подготви за най-лошия възможен сценарий. Този най-лош сценарий чертаем в главата си на база на най-големите ни страхове. А страховете ни идват от личните ни непреработени травми, от тежките ни преживявания в миналото или преживяванията на родителите или предците ни. Когато сме в нова ситуация, в която не знаем какво да очакваме и как ще се развият нещата, сме склонни да виждаме не реалните обстоятелства, а нещата през филтъра на страховете и тежките преживявания от миналото. Затова и в ситуация на непредсказуемост различните хора виждат нещата различно и се страхуват от различни евентуални предстоящи сценарии.
Важно е да имаме това предвид и вместо да се впускаме в куп ирационални мисли и действия, част от които вредни и опасни, вместо да си губим съня завладени от разни страхове, вместо да влизаме в спорове и полемики с хората около нас, добре ще е всеки да погледне в себе си, да види какви страхове носи и да се опита да се извади от филмите, които страховете ни прожектират в главите ни и да погледнем реалността. А реалността са фактите – не емоциите, не мислите и представите ни, не очакванията ни, не прогнозите ни, нито облъчването от медиите, а чистите факти – в точни измерими показатели.
Кои са най-силните страхове в този момент и как да се извадим от тях?
Ето най-разпространените в момента сценарии, в които се въвличаме неволно, водени от страховете си:
Страх от болести и смърт
Ако в момента си обладан(а) от страх от болест, ако мисълта ти е заета от огромната тревога дали ти и близките ти ще оцелеете в тази пандемия и този страх завлаеява мислите и действията ти, то знай че този срах идва не само от епидемията в момента, но е силно подхранван от миналия ти опит или опита на сейството ти. Вероятно умът ти пази минал спомен от близка среща със смъртта или ранно починали близки хора. Дори да нямаш съзнателен спомен за подобно нещо, то със сигурност тази тема присъства болезнено поради минало изживяване и затова умът ти вади точно този сценарий на преден план сега. Затова и има хора, които и без пандемии изживяват силно стресово, когато някой близък се разболее, пък било то и само от хрема. Ако ти или твоите родители или баби, дядовци назад в поколенията са преживели тежка травма от преждевременна загуба на близък човек поради болест, това оставя в родовата памет силна следа поколения наред.
Ако теамата за опасността от болест изпълва съзнанието ти в този момент, опитай се да се върнеш в реалността като следиш реалните факти. Да, в момента има пандемия и има наложена карантина, за да се предпазим от разпространение на болестта, но следи в официални източници колко са заболелите и каква е смъртността в района, в който живееш. В България в момента карантината е превантивна и в страната ни случаите на заболели са единични и изолирани. Вземат се всички предпазни мерки и реална опасност в този момент няма. Спазвай карантинните ограничения отговорно и болестта няма да се разпространи. Нямаш повод в момента да се плашиш, че ще умреш ти или близките ти. Положението е извънредно, но е под контрол по отношение на заболеваемостта. Следи фактите и знай, че вътрешните ти страхове идват от минала тежка травма, не от сегашната ситуация. Напомняй си това и се вади от страховете си, за да присъстваш осъзнато и отговорно в реалността. Само така ще можеш да се погрижиш за себе си и семейството си.
Страх от глад
Ако ти или някой член от семейството ти в миналото е преживял глад (например като кърмаче си бил(а) отделен от майка си и не си могъл да сучеш или бабите и дядовците ти по време на война или родителите ти по време на купонната система в прехода не са имало достатъчно храна и т.н.), тогава в новосъздалата се ситуация ще си склонен да се презапасяваш с храна, отвъд рационално необходимото и ще трепериш да не свърши храната по магазините и складовете. Ако се презапасяваш с храна повече от хората около теб и темата с храната сериозно те тревожи, дай си сметка, че умът ти в този момент може и да те подвежда. Ако в магазините има храна, то остави у дома разумни запаси и спри да мислиш за глад и да се презапасяваш. Вади се от страховете си като обръщаш съзнанието си към реалните факти тук и сега. Само така ще бъдеш адекватен, ще действаш по най-добрия за теб начин и ще си върнеш спокойствието.
Страх от самота и изолация
Ако се чувстваш зле в изолация и приемаш карантината по-зле от хората около теб, то знай, че или ти или някой твой от семейството ти в миналото се е чувствал сам и изоставен. Това също е силна тема, която може да се предава поколения наред. Мнозина от нас носят травма на изоставяне от детството си, когато сме били пратени на ясла или детска градина без да сме готови за това и сме страдали самички и отделени от близките си. Мнозина от нас са били оставяни да се занимават самички и възрастните са били все заети с техните си неща. Мнозина имат и по-тежки травми на изоставяне в семейната си история и споменът от тези травми се обажда в момента с пълна сила. Ако преживяваш изолацията в момента тежко, напомняй си и не забравяй, че не си сам(а), всички сме заедно в това и във всеки момент можеш да се обадиш на приятел или близък.
Може би едно малко човече в теб още помни, когато си бил(а) малко дете и си се чувствал(а) сам. Тогава си бил малък и си се чувствал изоставен и уплашен, но сега си голям и можеш да се погрижиш за себе си. Напомни си това. Прави за себе си любими неща – чети любими книги, гледай любими филми, говори, макар и дистанционно с близки хора, сготви си любима храна, поглези се. Всичко това скоро ще отмине. Интроверти, погрижете се за своите екстровертни близки хора. Те имат нужда от вашето, макар и дистанционно присъствие в този момент.
Страх от бедност
Ако се тревожиш силно за това какво ще стане с икономическото и финансовото положение на семейството ти, в държавата или глобално след наложената карантина, дай си сметка страховете ти само на сегашната ситуация ли се дължат или имаш и минал опит на финансови кризи или фалити или изпадане в бедност или трудност. Ако имаш минали тежки опити в тази посока – ти или някой в семейната ти история (предците ти по време на национализацията след 09.09.1944г., ситуацията след войни, в която са живели бабите и дядовците, които са ни отгледали, минали кризи и рецесии), то знай, че миналата травма се наслагва на сегашната ситуация и създава в теб страхове, които ти е трудно да контролираш. Защото можем да контролираме само настоящето, не и миналото. Затова е важно да присъстваш будно тук и сега и да не оставяш ума ти да вади страхове от минали събития. Миналото нека остане в миналото. Сега можем да подходим по-разумно и да доведем нещата до по-добър резултат, ако не потъваме в тревоги, а останем здраво стъпили на краката си, разумни и обръщащи внимание на реалните факти в този момент. Придържай се хладнокръвно към фактите, следи актуалните процеси и действай на база утвърдени принципи, а не емоционално.
Как да се чувстваме добре в тази ситуация?
Върши обичайните си дейности
Опитай, колкото можеш повече да се придържаш към обичайния си начин на живот. Рутината и познатото успокояват ума, карат го да се чувства сигурен и защитен и водят до емоционално отпускане и стабилност. Затова опитай до колкото ситуацията позволява да продължиш да живееш живота си, както си свикнал. Няма нужда само, защото има карантина да обърнем живота си с главата надолу – храни се както до сега, общувай с хората, с които си свикнал да общуваш – макар и с голяма част от тях да се налага да си говориш дистанционно, това също помага, прекарвай време с любими книги, филми, музика, върши ежедневните си задължения, работи, почивай, грижи се за семейството си. Прави нещата, в които си добър и за които те бива. Заетостта, при това с обичайни дейности е най-голямото лекарство против тревожност. Ако си спрял да живееш и само седиш пред телевизора в очакване на нови новини за кризата, ще психясаш. Върни се към живота си веднага!
Създай си рутина
Ако в новата ситуация не можеш да живееш по обичайния си начин – например бизнесът ти е затворен и не можеш да работиш или всички сте си заедно у дома и това е необичайно и ви вади от стандартния ритъм, погрижи се да създадеи и наложии нов ритъм. Хаотичното случване на разни неща напряга човешката психика. Умът ни има нужда от предсказуемост и правила. Дай му ги и ще се успокоиш. Ако си се чудил някога как учителките в детската градина успяват да овладеят 30 деца, а вие вкъщи не може да се оправите с 2, рутината е тайното оръжие. Както в градината децата знаят как ще протече денят им и всеки ден протича както предходния – например закуска в 8:30, занимания от 9 до 11, свободни игри от 11 до 12, обяд в 12 ч. и т.н. и това кара децата да се чувстват спокойни, да свикнат бързо и да следват ритъма естествено, така и сега ние възрастните в състояние на карантина е добре да си създадем ритъм, който да започнем да прилагаме и следваме. Ако го направим, този ритъм скоро ще стане естествен за нас и ще живеем спокойни с усещане, че всичко си е на мястото.
Добре е всеки да създаде за себе си свой собствен ритъм като го съгласува с ритъма на останалите хора вкъщи, защото това, което е добро за един, може да не е подходящо за друг. Следвай вътрешното си усещане и си създай подходящ за теб ритъм. Сега ти е паднало да не бързаш за работа, да не гониш чужд ритъм, а да се отпуснеш и да подредиш деня си така, както за теб е добре. Единственото важно е да съгласуваш твоя ритъм с ритъма на останалите хора у дома, за да не се случи така, че докато един спи, другият свири на барабани 🙂 Уважи своя ритъм и ритъма на близките си. Не се опитвай да налагаш своя ритъм върху околните, нито остави те да ти наложат техния. Подреди си деня и живота, както ти искаш и съгласувай само моментите, в които може да настъпи противоречие с околните. Ще се почувстваш много по-добре, когато направиш това.
Изпълни деня си със смисъл и полезност
Важно е не просто да създадеш рутина и ежедневен ритъм, но да изпълниш този ритъм с дейности, които намираш за полезни, смислени и удовлетворяващи за теб. Всеки човек, който смята, че бездейства или върши безсмислени неща, рано или късно изпада в липса на мотивация и липса на желание за живот. Дори да си затворен у дома има хиляди полезни или радващи неща, които можеш да свършиш. Ако нямаш идея с какво да запълниш деня си и бездействаш и се тревожиш или седиш по цял ден пред телевизора, то започни да си правиш списък с нещата, които винаги ти се е искало да правиш, но до сега не ти е оставало време + нещата, които знаеш, че дори да не са толкова приятни е важно да свършиш и тебе чакат + нещата, които преди са те радвали или са се оказвали полезни в живота ти. Остави списъка отворен и дописвай към него нови и нови неща, когато се присещаш за такива.
Например: Да играя с детето си, да прочета еди кои си книги, да изгледам еди кои си филми, да прекарвам повече време са партньора си, да подредя гардероба, да започна да уча еди какво си, да си подобря владеенето на еди кой си език, да се науча да готвя еди какви си манджи, да поправя еди какво си вкъщи, да слушам еди каква си музика, да се чуя по телефона и да пообщувам с еди кои си хора… Списъкът ще те изненада колко голям ще стане. Сам(а) ще се изненадаш от това колко много неща ти се е искало да направиш, а никога не си стигал(а) до тях и колко много от тях могат да се случат в момент на карантина, колко много неща вкъщи чакат да ги свършиш, колко много неща можеш да правиш със семейството си у дома, нищо, че си ограничен от общуване с външни хора, колко много полезност можеш да дадеш на себе си и близките си в този момент и колко много приятни неща те чакат.
Приложи всичко това на практика
- Когато се усещаш тревожен, вади се от страховете си като се хващаш за фактите и това, което реално се случва тук и сега без да утежняваш тези факти емоционално. Остави съзнанието си бдително и нека то следи и те вади от разсъждения от типа на: “Ако стане еди какво си” – “ако” е хипотеза – не живей в хипотези, а в реалността. Мисли за това, което реално става, а не за това, което евентуално би могло да стане.
- Създай си ритъм на деня, който да следваш и изпълни този ритъм с важни, нужни, полезни и приятни за теб дейности. Грижи се за себе си и си давай радости. Грижи се за близките си хора. Работи. Твори. Забавлявай се. Има толкова много неща, които можеш да правиш в момента и които са важни, смислени и удовлетворяващи. Направи си списък и се подсещай за още и още неща, които можеш да направиш в този момент.
Животът е хубав, стига да ни стиска да го живеем. Интелигентността е умението да се адаптираме и да бъдем адекватни на ситуацията. Да бъдем човеци означава да продължим да обичаме и творим, независимо от ограниченията. Приятно живеене!
Децата и тийнейджърите в момент на извънредно положение и карантина
Ако ние възрастните приложим на практика всичко написано по-горе, децата ни ще попият нашия пример и ще ни последват в това да бъдат спокойни, градивни, активни и живеещи със смисъл и наслада, въпреки ограниченията. Ако се успоим, ще успокоим и децата си и те ще започнат отново да играят на воля, вместо само да мрънкат или истерясват. Оставете децата да бъдат деца. Нека тичат и скачат. Не ги карайте да се държат като умалени възрастни, само защото вие сте напрегнати и трудно понасяте детското лудуване. Не ги карайте да мируват, защото ще се разболеят. Ако си позволим радости за нас, ще ни е по-лесно да приемем с радост и детските забавления, нищо че са шумни и всяващи хаос на моменти. Децата имат нужда от това. А липсата на другарчета за игра, детето ще има нуждата да компенсира с мама и тате. Да общуваме повче с децата си е важно и полезно не само в моменти на карантина и криза. От миналата седмица до сега съм изиграла стотици игри на Не се сърди човече и куп други детски занимания и това не е бреме, а е нещо чудесно, което ще помним цял живот, когато децата отлетят от семейното гнездо и останем само със спомените си. Играй с децата. Остави ги и тях да играят. Погрижи се за себе си. Направи си списъка, за който пише по-горе и започни да правиш смислени и хубави неща в живота си и ще имаш и настроение и за игри и забавления. Ако дадеш на себе си спокойствие, ще имаш и желание и вътрешен баланс за удовлетворяващи игри с децата и за всички ви ще е добре.
С тийнеджърите въпросът е малко по-сложен. Периодът от живота им е такъв, че естествено се бунтуват срещу ограниченията и имат нужда да се отделят от семейството си, а сега са поставени под големи ограничения и нуждата да стоят у дома при родителите си. Нормално е да са гневни и трудно да свикват със ситуацията. Не се сърди на тийнеджърите у дома, ако ти отговарят рязко и троснато или ако води война с всичко и всички. Дай му колкото може повече свобода и лично пространство и отвръщай спокойно на нервния му тон. Нежно го/я насочвай към занимания, с които може да изпълни ежедневието си с радост. Много полезни за тийнеджърите в момента са контактите с връсници в социалните мрежи. Хубаво ще е ако успееш да се върнеш в младостта си и сподяш с тийнеджъра си моменти от твоята младост. Снощи от дума на дума се заприсещах за купоните, на които аз съм се радвала в миналото и показах на сина ми как сме играели пого на Smells like teen spirit. Той много ми се смя на “Я виж как мама куфее!”. Сигурна съм, че всички ще помним този весел момент след време. Всяко зло винаги е за добро. Можем сега да се свържем с децата си по нов начин, да сме си близки, а когато те не понасят присъствието ни да уважим нуждата им от отделяне като ги оставяме сами в стаята и и не се натрапваме.
Каква е ползата от това, през което преминаваме?
Всяко нещо се случва с причина и всичко се случва за добро. Колкото и да ни е трудно да видим доброто, винаги го има. Кога, ако не сега ще се научиш да общуваш в хармония с близките си? Нямаш изход, затворен си под карантина със семейството си имаш шанса повече от всякога да заживееш в разбирателство с най-близките си. Ако не можеш да го постигнеш, обърни внимание какво ти пречи и ако сам(а) не успяваш, заедно можем да намерим добри решения на трудностите.
Кога, ако не сега е добър момент да се обърнеш към себе си и да си създадеш навика да организираш сам ежедневието си и да следваш своя собствен ритъм? Да усещаш себе си, да си даваш сметка какво искаш и да намираш начини да го постигнеш, да работиш по твоя начин и да се отдадеш на всички занимания, които може би с години си отлагал(а). Ако ти е трудно, можем заедно потърсим най-добрия за теб ритъм и да се свържеш истински със себе си.
Кога, а не сега ще се сблъскаш със страховете, които дълбоко носиш в себе си и ще се научиш да не потъваш в тях, а осъзнато да се издигаш над страха и да действаш смислено и адекватно на реалността? Да се научиш да излизаш от зоната си на конфорт. Да се научиш да действаш решително, отговорно със смисъл и радост в нови ситуации. Тази част е най-трудната и често е нужна външна осъзната подкрепа и насоки в процеса. Насреща съм, ако имаш нужда от съдействие в тази посока.
Успех! Ако имаш нужда от подкрепа по пътя в този момент, на линия съм – дистанционно в тази ситуация, но с готовност и смисъл. Можем да направим консултация по темите, с които срещаш лични или семейни трудности във видео разговор във вайбър или месинджър.
Да изпълним живота си с удовлетворение и смисъл! Пратете на близките ви хора, които се нуждаят от насоки и опора в този момент.
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
