Още от поредицата
- Как да възпитаваме, когато обясненията и наказанията не помагат (част 1)
- Как да поставяме здравословни граници (правила)?
Често родителите ме питат как да поставят правила и да научат детето да ги спазва, когато нито с добро, нито с лошо детето не разбира (или се прави, че не разбира) какво се иска от него и не ще да слуша. В такива ситуации съветвам следното:
1) Поставете се на мястото на детето и се опитайте да разберете мотивите за действията му
Важно е да си дадем сметка ЗАЩО детето не слуша. А причините може да са различни и всяка от тях иска различен подход.
Няма как да подходим адекватно, ако не знаем какво точно се случва и защо детето прави това, което прави. Може детето да скучае и за това да измисля всевъзможни бели и в такива ситуации е добре да му обърнем малко внимание като поиграем с него (дори за 10мин., ако не разполагаме с повече време) и насочим вниманието му към интересни игри и забавленя, с които може да се забавлява по безопасен и приемлив за възрастните начин.
Честа причина за детските бели и непослушание е, че детето чрез поведението си иска да ни даде знак, че се чувства пренебрегнато и изоставено. На нас възрастните често ни е трудно да говорим за чувствата си, а какво остава за едно дете. Когато детето страда от това, че мама и татко са постоянно заети и не се занимават от него, нереалистично е да очакваме от него да дойде и да поговори с нас за това. Вместо това много по-очаквано е детето да започне да бърка в контакта, защото от опит знае, че колкото и да сме заети, веднага ще оставим заниманията си и ще се втурнем да го спасяваме. В подобни ситуации, освен внимание, детето ще получи и малко крясъци, а в някои семейства и някой и друг шамар бонус, но лошото внимание е по-добро от никакво внимание. Лишените от родителско внимание деца предпочитат мама и татко да им се карат, но в караницата да са до тях и да говорят на тях, вместо да ги няма или да са наоколо, но забили нос в компютъра или в домакинските задължения в кухнята.
Честа причина за детското непослушание е ественият вроден стремеж на детето да опознава света и да трупа опит. Именно този стремеж кара детето да пипа навсякъде (дори там, където сме му казали, че не бива), да прави това, което сме забранили, за да разбере защо е забранено и какво толкова има там, а също и за да изследва до каква степен мама и татко е нужно да бъдат слушани и какво ще стане, ако детето пренебрегне правилата им. С две думи децата притежават естествено и здравословно любопитство към всичко и именно това любопитство и експериментаторски дух им помагат да проходят, проговорят, да се научат да се обличат, хранят, общуват и въобще от безпомощно вързопче да се превърнат в самостоятелен човек. Не бива да потискаме този порив към познание и развитие, но е наша основна родителска задача да го направляваме, така че детето да се развива по здравословен, безопасен и социално приемлив начин. Казано накратко детето се пробва до къде може да стигне, а наша задача е по здравословен начин да поставяме граници и ясни правила.
Ако разберем защо детето прави, каквото прави, ще бъдем далеч по-успешни в това да постигнем разбирателство с него. Ако детето върши бели, защото не може да си измисли подходящи занимания, то далеч по-ефективно ще е да го подсетим и насочим към интересни за него игри, вместо да му крещим и да го наказваме. Естествено тези нови игри следва да бъдат предложени по забавен и ентусиазиращ начин, защото колкото и подходящо занимание да предлагате, ако го представите на детето с ентусиазма на умряла скумрия, то не е особено вероятно то да изостави белите, в които се е впуснало в името на това, което му предлагате. Ако обаче предложите нещо интересно и то грабне вниманието на детето, то бъдете сигурни, че без каквито и да било методи за дисциплиниране детето ще изостави белите и ще се заеме на драго сърце с интересното нещо, за което току що сте го открехнали. Бонусът за родителя в тази ситауция е, че освен възстановяване на мира вкъщи, тренира и креативното си мислене – особено необходимо в днешно време, независимо с какво се занимавате.
Ако детето иска да привлече вниманието Ви чрез бели и да Ви покаже колко самотно и изоставено се чувства, то да му се накарате или да го накажете също няма да реши проблема. Изоставеното дете, след като бъде наругано (и недай си боже пошляпнато) ще се почувства още по-необичано и отхвърлено и ще затаи още повече тъга в душичката си. В зависимост от темперамента на детето и средата, в която расте, тази тъга ще придобие формата на агресия и противообществени прояви – тоест детето ще започне системно да нарушава правилата, за да алармира, че има нужда някой да се погрижи за него с любов, или другият път е пътят на затварянето в себе си и детската депресия – детето ще се затвори, ще спре да играе и да се смее, ще започне да показва чрез тялото си, че нещо не е наред – да се напикава, да гризе нокти, да боледува от по-безобидни или по-сериозни заболявания… За да не се стига до тук е нужно просто да си дадем сметка, че детето се нудае от внимание и да му го дадем. Колкто и да сме заети, можем ежедневно да отделяме на детето си поне 30мин., в които да не се занимаваме с нищо и с никого, а само с него, за да поиграем на това, на което то желае, да го погушкаме и да си поговорим с него и да му покажем, че ни е приятно да сме заедно, че за нас то е най-важното на света и го обичаме с цялото си сърце.
Ако наследникът Ви върши бели с експериментална цел, за да изследва какво ще се случи, ако бръкне в контакта или ако бутне яйцата на пода, или ако порисува с химикал по стената или по тапицерията… в този случай отновно карането и шамарите няма да свършат работа. Колкто и да се караме, желанието да опознава света е вродено биологично в детето и с викове и наказания освен да настроим детето против себе си и да го накараме да ходи на пук и да настоява още по-усилено в това, което прави, друго няма да постигнем. Нужно е да поставим ясни граници (правила) и да съблюдаваме чрез позитивна дисциплина за тяхното спазване. Как обаче става това? – очаквайте в продължението по темата, посветено на правилата и позитивната дисциплина.
Ако се чудите как да разберете какво се случва в душичката на детето и защо то не Ви слуша, когато е още малко и не може да Ви обясни и дали то просто скучае или се чувства изоставено или пък изследователският дух го подтиква към непослушание, на първо място наблюдавайте известно време детето, без да се намесвате. Вижте какви са темите в игрите му, какво показва в общуването си с околните – с поведението си детето показва много, дори да не го изрази с думи. Ако обаче не намирате в поведението му насоки за това, което става с него, то винаги първо поиграйте с детето и му дайте своето внимание и любов, погушкайте го и направте заедно нещо наистина весело и приятно за всички Ви и едва след това говорете за правила, дисциплина и т.н. “За да получиш, първо трябва да дадеш” гласи известната поговорка. Дайте на детето времето си, вниманието си, близостта си и след това ще се удивите колко повече то дава на Вас под формата на добро поведение.
В следващата част от поредицата “Как да възпитаваме, когато обясненията и наказанията не помагат” ще поговорим за това как да поставяме правила (граници) по здравословен и позитивен начин: ” Как да поставяме здравословни граници”






