Още от поредицата
- Как да възпитаваме, когато обясненията и наказанията не помагат (част 1)
- Как да поставяме здравословни граници (правила)?
В предходната част от темата разгледахме какви са причините за детското непослушание и какъв подход от наша страна е необоходим в зависимост от ситуацията.
Когато непослушанието е опит на детето да привлече вниманието ни
Ако детето върши бели, за привлече вниманието ни, защото се чувства пренебрегнато от нас, в този случай вместо караници, наказания или поставяне на строги правила, единственото, което ще помогне е да отделим от забързаното си ежедневие време, в което да поиграем с детето на това, на което то обича, да го погушкаме, да ни е забавно заедно и така то да усети, че е най-важното и любимо същетво в живота ни (15 мин. качестветно внимание стигат, ако нямаме възможност за повече). Колкото и да обичаме децата си, когато не им го показваме, а вместо това сме заети с личните си занимания и работа, първото, което ще направи едно здраво дете е да привлече вниманието ни, което му липсва с бели и инатене. За това вместо да размахваме пръст, първо е редно да помислим колко време детето се е наложило да издържи лишено от вниманието ни и дали пък не му е дошло в повече? Децата често се държат “непослушно” след като сме ги мъкнали по магазините или по разни други места за възрастни, където детето е било принудено да мирува или да скучае, докато възрастните вършат техните си неща, или пък ако родителите имат много работа у дома и не му обръщат внимание, или ако са забили нос в компютъра/телевизора/вестника или в разговор с други възрастни… Ако е така, то първо поиграйте и погушкайте детето като му дадете персонално внимание и едва след това, когато на всички ви олекне и се успокоите идва ред за възпитание. Поговорете с детето като назовавате нещата с истинските им имена. Уместно е да кажете на детето:
“Виждам, че явно ти дойде много от това, което правихме и за това сега си неспокоен (неспокойна). Хайде вместо бели, да поиграем и нещата да си дойдат по местата. Това, което в момента правиш не бива да продължава. Хайде да поиграем заедно!”
Никое дете не би отказало на подобна покана. И… край на лошото поведение 🙂
Когато детето върши бели от любопитство и експериментаторски порив
Когато обаче даваме на детето си изобилие от внимание и то продължава да не ни слуша, не защото иска с непослушанието си да привлече вниманието ни, а защото е във възрастта на Малкия откривател и любопитно иска да изследва всичко, което го заобикаля и бърка в болкука и пипа, където не трябва и се катери там, от където може да падне… какво правим тогава? Как да насочваме детското любопитство и експериментаторски дух в безопасна посока?
Отвлечете вниманието на бебето
Докато детето е още бебе и можем да отвлечем вниманието му – това е най-добрият метод в ранна възраст. Без много обяснения, когато детето върши нещо опасно и е нужно веднага да престане, просто го вземете на ръце и полетете с него из стаята като самолет, бръмчейки радостно 🙂 или му покажете как тропат лъжиците по масата, след което му подайте една лъжица да потропа и то или му покажете друго интересно и безопасно занимание с подръчни средства.
Поставете здравословни граници за детето
Ако обаче детето вече пораства и вниманието му не може да бъде отклонено така лесно и то настоява да прави това, което не бива и се инати и при всеки удобен случай, в който не го гледате се връща обратно да продължи белята си и колкото и да обясняваме, сякаш от едното ухо влиза и от другото излиза и от опит сигурно сте видели, че караниците не помагат, наказанията също, какво тогава? Тогава идва ред на едно от най-важните умения в родителството – поставянето на здравословни граници по позитивен начин.
Как да поставяме здравословни граници (правила)?
За да поставим здравословни граници (правила) е нужно да съобразим тези граници (правила) с този, за когото са предназначени. Казано накратно едни са правилата за 10-годишни, а други са за 2- годишни. На едно дете по един начин ще обясним правилото, така че да ни разбере, на друго дете ще го обясним по друг начин. Нужно е да познаваме детето (неговия темперамент и характер и възрастта, в която се намира) и да се съобразим с него.
Важно е да се съобразим с нуждите на детето, а не само с нашите собствени. Може да ни се иска детето да стои мирно и нищо да не пипа, но при поставянето на граници (правила) е важно да си дадем сметка какво е характерно и здравословно за детето във възрастта, в която се намира. Не бива и не можем да очакваме едно малко дете да не шава и да не пипа наоколо, както и не бива и не можем да очакваме един тинейджър да се съгласи да излиза навън само с майка си, а не с приятели. Всяка възраст си има своите особености.
Съобразете правилата с възрастта на детето
От 0 до 6 мес. детето има нуждата да бъде гушкано и утешавано и не можем да очакваме, то постоянно да кротува самичко в креватчето си. От 6 мес. до 2 год. детето е във възрастта на “Малкият откривател”, когато опознава света и постоянно се движи и пипа и лапа всичко. Нереалистично е да поставяме правила да не пипа. По-скоро скрийте на недостъпни места нещата, които не желаете детето да пипа, запушете с обезопасителни тапи контактите и заключете шкафовете. От 2 до 3 год. детето е във възрастта на бебешкия пуберетет, когато се учи да бъде самостоятелно, да заявява своите желания и да отстоява себе си. В тази възраст е нереалистично да очакваме детето да се съгласява за всчко с нас и да не спори и да не се инати. По-скоро приемете, че каквото и да кажете, то ще бъде посрещнато с: “НЕ!” и спокойно и с уважение към детето, но твърдо,се погрижете това, което е важно да се случи, въпреки отказа на детето, дори да се наложи да хванете под мишница и да изнесете крещящото и тръшкащо се вбесено дете от магазина или от детската площадка, след като сте отказали да му купите това, за което настоява или сте отказали да нощувате на площадката и да не се прибирате например.
След 3 год., ако до този момент сме си свършили добре работата като родители, детето вече ясно разбира какво му говорим и можем да водим с него диалог. Детето вече е в състояние да изрази какво иска, но и да разбере това, което ние искаме и макар да му е много трудно да се откаже от собствените си желания в името на това, което му казват родителите, с ясни обяснения и подкрепа от мама и татко, детето успява да се държи добре. Разбира се, колкото по-малко е детето толкова повече нужда от поощрение и подкрепа има нужда да получва от родителтие си в моментите, в които се изкушава да действа по своему и да не се съобрази с правилата. Подкрепата, за разлика от наказанията и караниците не вменява в детето вина и не го кара да се чувства “лошо дете”.
Детето, което сме накарали да се чувства лошо, започва все повече да се държи лошо и нищо чудно, че белите не спират). Подкрепа означава, да прегърнем детето и да му кажем, че виждаме, че му е трудно да спазва правилата и му се иска да направи еди какво си и за това можем да му помогнем, като направим нужното нещо заедно или като се разберем след като детето направи, каквото е нужно заедно да поиграем и да се повеселим.
Нужно е често да правим отстъпки и когато ни се е искало да починем например, вместо това да потичаме с детето и да му покажем, че не само искаме да кротува, но и ние правим това, което пък то иска и играем с него на неговите игри. Нужно е взаимно уважение, зачитане и баланс.
Ако детето Ви е в предучилищна възраст и не успява да спазва правилата, помислете за начина, по който Вие се държите с него. Дали не се опитвате да наложите това, което Вие искате без да се опитвате да разберете какво детето иска в този момент? Дали не искате то да се съборазява с Вас във всички ситуации, без обаче Вие да се съобразявате с него? Дали не използвате в поставянето на граници (правила) предимно заповеден тон, крясъци и заплахи без да изслушате и неговата гледна точка и да обясните? Или пък може би сте прекалено хаотични в поставянето на правила и днес поставяте едно правило, а утре друго и един ден изисквате детето да спазва правилата, а друг ден го оставяте да прави каквото си иска и детето е силно объркано от поведението Ви и не знае дали има нужда да спазва правилата или не?
Границите – съобразени с възрастта, така че да дават нужната свобода, но и да предпазват от злополуки
Важно е границите (правилата) да бъдат поставени така, че да дават достатъчна свобода на детето да експериментира и опознава света, да развива своята самостоятелност, като в същото време се грижат за безопасността на детето и за това никой да не пострада от любознателните му действия. Нездарвослвно е да очакваме детето да стои мирно, но и нездравословно е да го оставим да прави винаги, каквото му хрумне, когато е малко, защото неминуемо рано или късно някой ще пострада.
Затова именно служат границите – за да насочат детето кое е позволено и в какво може да експериментира и кое не е позволено и с кое игра не бива. Естествено колкото по-малко е детето, толкова по-тесни са границите и с порастването се разширяват.
Границите на бебето са стаята, в която мама е вдигнала всичко опасно нависоко и бебето има свободата да пълзи навсякъде, но няма свободата да пълзи и в други помещения, където има опасни предмети. За малкото дете границите са детската площадка, за по-голямото дете – квартала, а юношата вече има правото да ходи, където си иска, стига да не напуска сам града. За мъничкото дете има хиляди непозволени неща, защото то изобщо не се ориентира само кое е безопасно и кое не, за по-голямото дете забранените неща са по-малко, а юношата вече има съвсем малко на брой правила, наложени от родителите и за всичко останало преценява вече сам. Това означава границите да бъдат съобразени с възрастта и да дават нужната свобода, но и да предпазват детето.
За да прецените дали границите, които сте поставили на детето Ви са адекватно съобразени, преценете дали детето в рамките на тези граници (правила) има възможността да прави личен избор, да експериментира или Вие сте се погрижили всичко да е ясно и точно зададено от Вас. Ако детето няма възможността да прави личен избор и да експериментира (според възрастта си), то границите Ви са твърде тесни и рано или късно това ще избие в нездравословна за детето посока. Детето не е роботче, което ние програмираме.
Детето трябва в ранна възраст да им възможността да избира игрите, заниманията си, да яде ли или не (да не бъде хранено насила) това дали да спи или не (човек не може да спи насила) и до колко да бъде облечено (според собственото си усещане за топлина и студ). В предучилищна възраст да може да избира с какви дрехи да бъде облечено, храната си, приятелите, игрите и заниманията си. С пораставането пространството за личен избор следва да нараства, докато се стигне до момента детето само да определя всичко в живота си с навършване на пълнолетие.
Всичко, за което детето все още не може да преценява само, поради липса на зрялост,познания и опит следва да бъде регулирано от родителите под формата на ясни граници (правила).
Как да обясним на детето правилата (границите)?
1) На първо място е важно да обясним на детето кое е позволено и кое не и защо. Важно е не просто по гестаповски да даваме команди и заповеди, а да учим малкият изследовател на какъв принцип функционират нещата в света – кое до какво води, кое е безопасно и кое не, с какво е нужно да се внимава. За много неща детето няма да се довери само на нашите приказки и обяснения и ще иска да пробва и от личен опит да установи какво означава “боцка”, “горещо”, “чупливо”, “ще се разсипе”, “опасно” и т.н. Бъдете търпеливи и не съдете строго малкият експериментатор, защото няма как човек само от приказки да опознае света. Има неща, които човек докато не опита няма как да разбере. Бихте ли могли да обясните на някого какъв е вкусът на лимона, ако той никога не го е опитвал? За това бъдете нащрек и когато детето е още малко и повечето неща от заобикалящата го среда са му все още непознати и то не знае още от какво да се пази, не разчитайте на това, че сте го предупредили или че сте забранили това или онова. Детето най-вероятно ще се изкуши да опита от забранения плод, за да го опознае, а роля на грижещия се за него е да бъде на линия и да реагира в нужния момент, така че детето да не изскочи пред кола на улицата или да не пострада по друг начин.
На кратко: обяснявайте по достъпен за детето начин, за да започне бавно умът му да осмисля и разбира нещата, но знайте, че въпреки обясненията детето има вероятност да наруши правилото, за да види какво ще се случи и в тези моменти е нужно да сте наблизо и да предотвратите случването на инцидент. С малки деца е така. Не се отказвайте обаче да обяснявате. Дори да изглежда сякаш детето не разбира, когато му обясняваме нешата, ние посяваме семенца, които с времето покълват и поникват и един ден ще си дадем сметка, че до себе си вече имаме разумно и разбрано дете. Това няма да се случи с магическа пръчица, а благодарение на спокойните обяснения и личния пример, който даваме на детето.
2) След като веднъж сте обяснили по ясен и достъпен начин не правете грешката да обяснявате отново и отново до припадък. Детето не Ви слуша, не защото не Ви е разбало. Няма нужда да повтаряте отново и отново като развалена плоча. Още първият път детето Ви е чуло и сега се налага само кратко да припомните това, за което сте говорили и да пристъпите към действия. На никого не е приятно постоянното опяване и ако обяснявате отново и отново до припадък, единственото, което ще постигнете е детето да спре да Ви слуша, защото се е отегчило до скука.
Безсмислено е да крещим, да обиждаме или да наказваме детето. Ако крещим и наказваме, най-много да подтикнем детето да ходи на пук и да задълбочи нежеланото си поведение. Няма как с лошо да създадем добро. Обяснявайте кротко на разбираем за детето език и бъдете нащрек, за да се намесите бързо, когато детето пренебрегва правилата и върши бели или има опасност да пострада. Ако тичането след детето Ви идва в повече, потърсете помощ то близки, които от време на време да Ви отменят, така че Вие да почивате, а някой друг да тича след детето.
С порастването на детето, когато то вече излезе от бебешката възраст и започне все повече да разбира причинно-следствените връзки в живота (на възраст над 2 -3 години) е време да започнем да си служим с метода на естествените последици. Този прост и естествен метод, който съществува навсякъде около нас и в човешката цивилизация и в природата, по-ясно и точно от всякакви дълги обяснения или крясъци, или наказания ще накара малкият Ви наследник да се съобразява с границите (правилата), които сте поставили и обяснили.
Метод на естествените последици – когато детето не спазва правилата
В природата има един метод, който всички познаваме и с който всички се съобразяваме – нарича се метод на естествените последици. Това е мотодът, който кара нас възрастните да си вършим съвестно работата, защото ако не я вършим, ще бъдем уволнени (това са естесвените последици за недобросъвестните служители). Същият този метод ни кара да минаваме през подлеза, въпреки че през пътното платно е много по-напряко, защото ако пресичаме път, по който колите карат бързо естествена последица е да бъдем сгазени. Пак заради метода на естествените последици носим през зимата ботуши, въпреки че краката ни обожават да са боси, защото в снега и студа ще замръзнем, ако не се обуем. Предполагам схванахте и нужда от повече примери няма. Всичко което правим носи своите естествени последици и когато последиците не ни харесват, ние просто не вършим нещото, което ще доведе до тях.
Ако не искате децата Ви да вършат определени действия, просто ги запознайте с това какви негативни последици имат тези действия. Този естествен метод ще свърши по-добра работа от каквито и да било нравоучения и наказания. Когато се караме на детето или го наказваме, ние го настройваме против себе си и го подтикваме да ни ходи на пук и още повече да не ни слуша. Когато обаче запознаем детето с естествените последици от действията му, ние му помагаме да разбере начина, по който функционира светът и да схване, че не е наша лична прищявка да забраняваме това или онова, а всяко действие си носи последици и е нужно да внимаваме да не ни се случват лоши последици.
Разбира се колкото по-малко е детето, толкова по-малко то разбира причинно-следствените връзки и толкова по-голяма роля в процеса на естествените последици е нужно да изиграе родителят. Ако на едно дете в училищна възраст му обясним, че като излезе на пътя може да бъде сгазено и да умре (това е естестевна последица от неразумно изскачане на пътя), то порасналото дете може да разбере какво означава “да бъдеш сгазен и да умреш” и ще внимава да не излиза повече на пътя. Не е нужно да го наказваме, просто го запознаваме с естествените последици от действията. Когато детето обаче е малко, то не може да разбере какво означава “да си сгазен и да умреш” и тук е нужно да се намеси родителят. Можете например да обясните на детето, че всеки път, когато изтича на улицата, ще го хващате и водите за ръка и няма да го пускате да върви само, колкото и да се дърпа, защото на улицата не бива да излиза само, защото може да пострада. Въпреки, че детето не разбира какво означава “да пострада”, то бързо ще схване, че не бива да излиза на улицата, защото в неговия случай, естествена последица от излизането на улицата ще е да бъде хващано и водено за ръка и край на свободното тичане! Тъй като не иска да жертва свободата си да тича само, то ще се съгласи, да не излиза на улицата след няколко опита, в които то изскача на улицата, а Вие му напомняте правилото и го хващате за ръка и не го пускате, колкото и да протестира, докато не пресечете.
По същия начин, ако детето рисува не по листа, а по стените или дивана, то му обяснете, че когато боичките не рисуват по лисата, ще му ги вземете – естествена последица от действието му е отнемане на пишещото средство, щом не пише, където трябва. Ако детето не Ви послуша и продължи, то напомнете му правилото и вземете боичките. Колкото и да протестира, му обяснете, че ще върнете боите, когато се успоки и спре да рисува извън листа. Всеки път, когато рисува извън листа, боите ще бъдат вземани.
Ако детето тича и бърка в контакта, веднага го дръпнете и му обяснете, че там е опасно и му кажете, че когато бърка там, ще се налага да бъде арестувано да постои мирно на стола, за да не отиде отново в контакта и да не пострада. Колкото и да негодува, ако се опита да бърка в контакта, отдръпнете детето от контакта, припомнете му правилото и го поставете на стола за няколко минути, като не му позволявате да става, колкото и да протестира. Не прекалявайте. Няколко минутки са достатъчни, за да си извади детето поука. Кажете му, че когато се успокои, ще го пуснете отново да играе, но видите ли го да отива при контакта, ще се наложи да стои отново на столчето без да играе. Някои деца ведага след като ги пуснете от стола, ще изтичат веднага при контакта, за да провеят дали сте сериозни в намеренията си или само така си говорите. Нужно е да проявите спокойствие и постоянство и всеки път, когато детето отиде да бърка в контакта, Вие да го хващате и поставяте на стола, внимателно, не грубо, без да му се карате, спокойно, като му обясните, че го оставяте да седи на стола без право да става, защото ходи в контакта и там може да се нарани. Ако не ходи в контакта, може да стане от стола и да играе свободно, където пожелае. Може детето да възприеме това като забавна игра и ще започне да тича до контакта всеки път, когато го освободим от стола и да се радва, когато отново го “арестуваме”, но е нужно и в този момент да проявим постоянство и да продължим при всяко посягане към контакта, да слагаме детето на стола. Когато тази игра му омръзне и му омръзне да бъде слагано на този стол, то ще спре да посяга към контакта, защото знае, че който ходи при контакта, не може после да играе, а трябва да ходи на стола. Така методът на естествените последици ще откаже детето от това опасно занимание. Може след няколко дни детето да се присети и отново да ни изпробва, да види дали сме забравили номерът със стола. Ако отново напомним на детето, че всеки, който посяга към контакта отива после на стола и не може да играе, защото при контакта може да се нарани, то детето ще разбере, че сме сериозни в намеренията си и ще спре трайно да посяга към контакта и проблемът е решен за постоянно!
Постояноство и яснота в поставянето на граници (правила)
Границите (правилата), за да вършат работа е нужно да бъдат твърди и ясни. Правила, което днес важат, а утре не важат само объркват детето и то не знае да ги спазва ли или не. Ако сме решили, че нещо е важно и го поставяме като правило (граница), то следва да изискваме спазването му винаги и навсякъде. Ако вземем примера с контакта, който разгледахме по-горе, давате си сметка, че ще се наложи да налбюдавате детето къде ходи и какво пипа и всеки път, когато посегне към контакта да зарязвате, каквото правите и веднага да го слагате на стола и да изтърпите протестите му и да не му позволите да слезе от стола няколко минути и така и пак и пак, докато детето осъзнае, че сте сериозни в намеренията си и няма смисъл да се пробва. И така не само с контакта, а с всичко, което налагате като правило. За това и заради себе си и заради детето:
Не поставяйте твърде много правила!
Важно е правилата да са ясни и да можете и Вие и детето физически да ги спазвате (то да спазва правилата, а Вие да изпълнявате всеки път последиците при неспазване.) Ако един път изпълнявате последиците, а друг път само се заканите, а после нищо не направите, защото моментът е неподходящ или защото сте заети, или защото имате гости или т.н. то детето няма да Ви слуша и това е нормално. Когато правилата не се спазват от възрастните, не се спазват и от децата. За това винаги изпълнявайте това, което сте обяснили на детето, че ще се случи като последица от действията му, ако не спазва правилото. Така детето бързо ще разбере, че няма нужда да се пробва и ще свикне и то да спазва правилата.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО Е и да не се ядосваме на детето, когато не спазва правилото, а спокойно да изпълним последиците, за които сме го предупредили, без негативни емоции. Негативните емоции карат несъзнателно човек да повтаря отново и отново една ситуация, докато не я преживее позитивно. Всеки път, когато излъчвате негативни емоции спрямо детето, несъзнавано го провокирате отново да повтори това, което е предизвикало тези негативни емоции у вас. За това, както сте приели, че пеленачето има нужда от смяна на памперса и не му се гневите, за това, че се е наакало, по същия начин приемете, че детето има нужда някой със същото спокойствие да му напомня какви са последиците от действията му и да ги изпълнява, без негативни чувства!
За да не се чувстват децата като в гестаповски лагер, нека наистина границите (правилата) да бъдат за важни неща, които касаят живота и здравето на детето, а не за наши лични капризи.
Преди да поставяте правила, замислете се това, което се готвите да забраните вреди ли на живота и здравето и ако не вреди, то не го забранявайте. Няма как да отгледаме свободомислещи, самостоятелни и силни личности, ако ги ограничаваме на всяка крачка.
Ако съумеем да преценим добре какво да бъде забранено и какво разрешено и ако проявим постоянство и спокойствие и да не се ядосваме и караме, когато детето не спазва правилата, а просто да изпълняваме последиците, които сме предупредили, че ще се случат при неспазване на правилото и припомним на детето правилото и последиците, за да разбере какво се случва, ако обръщаме ежедневно внимание на детето си и играем с него и откликваме на интересите му, то много скоро ще се радваме на добро и спазващо правилата дете и хармония спокойствие у дома.
Ако Ви е трудно да приложите на практика съветите, описани тук и имате нужда от консултация на тема налагане на правила и общуване с детето, обърнете се към детски или семеен психолог. Успех!






