Възпитание на детето през първата година

Още от поредицата

Възпитанието на детето (част 1): Значението на първите 5 години
Възпитание на детето през първата година
Стимулиране на интелектуалното развитие на бебето през първата година
Подходяща среда и играчки след прохождането
Възпитание на детето и дисциплина при деца на 1 годинка

В първата статия посветена на детското възпитание (Възпитание на детето (част 1): Значение на първите 5 години) разгледахме огромното значение на първите 5 години от живота на детето, през които се формира и развива представата му за самото него и за заобикалящия го свят – представа, която ще определя поведението му през целия му по-нататъшен живто. Разгледахме и етапите в развитието на детето през първите 5 години и посочихме, че първият етап се нарича ранно детство. Именно върху този етап ще се фокусираме в настоящата статия.

Ранното детство представлява периодът от раждането на бебето до неговото прохождането или приблизително това е периодът на първата година. В този период бебето е изцяло зависимо от родите си и именно това е периодът, в който родителското влияние върху развитието на бебето и формирането на неговата личност е най-голямо.

Като гледаме малкото безпомощно човече се изкушаваме да си кажем „За какво възпитение въобще може да се говори при толкова малко бебе, което нищо не разбира?” – абсолютно погрешно твърдение. Бебето на тази възраст наистина нищо не разбира, но именно в този ранен период се оформят неговите базисни представи за заобикалящия го свят, които това бебе ще носи през целия си живот. В периода на ранното детство бебето ще си изгради трайно чувство на доверие или недоверие към заобикалящия го свят и именно това чувство ще определя до голяма степен в последствие уверен или неуверен индивид ще бъде, щастлив или нещастен ще се чувства или казано образно „Чашата на неговия живот наполовина пълна ли ще бъде е или на половина празна?”

От тази гледна точка първата година е основополагаща, а като се има предвид, че бебето на тази възраст твърде малко може да влияе върху това, което се случва с него, то ролята на родителите в този първи етап се оказва изключително важна и отговорна. Не бързайте обаче да се тревожите и страхувате, за това че задачата ви през този първи период е много важна и трудна. Ролята на родителите всъщност е много естествена и от вас не се иска нищо специално, за да накарате бебето си да се почувства сигурно, желано и щастливо – нужно е само да следвате естествения ход на нещата и да се вслушвате в сърцето си. Ако се питате как да възпитате у детето си позитивна нагласа към света, то отговорът е много прост – като откликвате винаги на нуждите на бебето, като се научите да разпознавате неговите потребности и да ги задоволявате незабавно, така че то да се чувства спокойно, доволно, в безопасност, обичано и подкрепяно.

Потребностите на бебето в най-ранния етап от развитието му са много малко:

1) Потребността от храна – бебето трябва да бъде хранено винаги, когато е гладно

Основното, което трябва да запомни всяка майка е, че бебето трябва да бъде хранено, КОГАТО Е ГЛАДНО. За беда нашата цивилизация е успяла да усложни тази проста и очевидна истина. Храненето под час, въведено през миналия век, което за беда много майки спазват и до днес кара бебето още в най-ранна възраст да осъзнае какво е да си лишен от най-важното (от насъщния), какво е никой да не го е грижа за твоите нужди, научава се какво е да изпитва гняв или примирение (в зависимост от характера на детето, защото едни бебета, когато са гладни пищят до прегракване, а други бързо изоставят всяка надежда и приемат безропотно съдбата си). Независимо обаче дали бебето ви ще плаче гръмогласно, докато настъпи часът за хранене или ще свикне с положението и ще чака послушно да благоволите да задоволите биологичните му нужди, чрез храненето под час вие му давате първия важен урок – че светът е място, в което го чакат само огорчения, че на хората не може да се вярва, че може би то не е важен и ценен индивид, щом собствената му майка не желае да му предложи млякото си, когато то толкова настойчиво моли за това. Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света – основно условие за изграждане на здрава и силна себепредстава – е да го храните, когато е гладно. (Вижте статията ”Митове при отглеждане на бебето (част 1): Хранене под час”.)

2) Потребността от топлина, майчина близост и ласка

Бебето има нужда да усеща близостта на майка си (или в нейно отсъствие на човека, който се грижи за него). В продължение на 9 месеца бебето е живяло в тясна връзка с организма на мама и съвсем естествено то има нужда да чува ритъма на нейното сърце, да усеща топлината на тялото й и след раждането си. Бебето инстинктивно усеща колко е беззащитно и инстинктът му за самосъхранение го подтиква да не се разделя от майка си, която му дава най-важното за оцеляването му – топлина и храна. Наблюденията над деца израснали в институции сочат категорично, че напълно здрави деца растящи без майчини грижи и ласка, оставени по цял ден да лежат сами в креватчетата си задължително на едногодишна възраст вече страдат от психическо изоставане и психоемоционални отклонения. Теориите от миналия век, че детето трябва от малко да се приучава да стои самичко, че близкият контакт с майката и честото гушкане ще го разглезят, отдавна рухнаха след развитието на детската психология през последните десетилетия и множеството наблюдения за изоставане в развитието на здраво родени деца в сиропиталищата. Естествено майката не може, а не е и необходимо постоянно да гушка и гали бебето си. Правете го обаче винаги, когато имате желание и изпитате потребност и задължително, когато бебето ви даде знак, че има нужда от вашата близост. (Вижте статията ”Митове при отглеждане на бебето (част 2): Свикналото с внимание бебе се разглезва”.)

Освен потребността от храна и близост, другите две важни потребности на бебето е потребността от топлина и потребността от сън. На тях обаче няма нужда да се спираме подробно, защото едва ли има родители, които не обличат достатъчно бебето си или не поддържат нужната температура в помещението, което то живее. Нуждата от сън също така няма нужда от специален коментар, защото когато бебето има нужда от сън, то просто заспива и спи, колкото му е необходимо, така че при съня ние не оказваме влияние (освен с безуспешните си опити да принудим бебето насила да спи тогава, когато ние решим че трябва, докато не осъзнаем, че това е предварително обречена на неуспех кауза, защото човек може да заспи само и единствено тогава, когато на него му се спи, а не когато му казват да спи – бебета не правят изключение).

Казано с две думи, отговорността за създаване на положителна себепредстава и представа на бебето за света е изцяло на неговите родители, които за да отгледат положително настроен и вярващ в себе си и в околните индивид в тази най-ранна възраст трябва да се погрижат бебето да получава храна и ласки винаги, когато покаже, че има нужда от това (чрез плач, неспокойно поведение или други знаци). Казано така, не звучи толкова трудна задача, не смятате ли? Ако можехте да видите някоя майка от третия свят как отглежда детето си, щяхте да видите, че и без да чете статии за отглеждане и възпитание на бебета, тя носи бебето тясно привързано към тялото си и го кърми винаги, когато то поиска. Природата и майчиният й инстинкт я карат да прави това. Не е чудно, че в тези общества неврозите, фобиите и депресиите се нещо напълно непознато.

Етапът на ранното детство и дисциплината

На тази възраст не можем да говорим за проблеми с дисциплината. Ако ви се струва, че детето ви има нужда от дисциплиниране, то най-вероятно се опитвате да му наложите насилствена схема на отглеждане, а всяка принуда през този етап е неприемлива. За съжаление често чувам изказвания на майки по адрес на малките им бебета, „че се инатят”, „че не слушат”. За съжаление подобни изказвания показват колко малко знаем понякога ние родителите за природата на бебето. То не е способно да се инати или да не слуша. В тази толкова ранна възраст бебето не осъзнава себе си като отделен индивид. Аз-ът още не съществува, камо ли този „Аз” да се инати или да не слуша. Не знам дали бихте могли да си го представите, но вие когато седите на стол и четете книга осъзнавате, че не сте столът, нито сте книгата и сте нещо точно определено различно от тези два предмета. Бебето ви не осъзнава това. То все още не може да разграничава себе си от околната среда и съответно не може да има отношение към тази среда. На този ранен етап светът на бебето е изграден единстено от инстинкти, които са много силни (каквито са инстинкът за оцеляване) и именно защото тези инстинкти са толкова силни бебето не търпи отлагане и за това подчертаваме колко важно е незабавното откликване на неговите нужди, а не опита за приучване към режим. Както стана дума по-горе бебето трябва да бъде хранено, когато поиска и да бъде гушкано и милвано, когато поиска. Не бива също така да се опитвате да принудите бебето да спи, когато то не желае това. Трудностите в отглеждането на бебето през този период ще идват не от бебето, а от вас – от вашата неопитност и страх дали ще се справите с новата си роля на родител и основно от решението ви да не следвате бебето, а да се опитвате да карате бебето да следва вас – няма да се получи. Ще ви бъде трудно, защото то понякога ще иска да будува нощем и няма да дава и на вас да спите, ще ви кара да го храните през два часа, ще има дни, в които ще бъде неспокойно и ще иска от вас да го държите в обятията си през целия ден, а при някои бебета повечето дни ще са такива – такава е реалността в отглеждането на бебето. Колкото по-рано я приемете и спрете да се борите срещу нея, толкова по-бързо ще намерите душевен покой и ще донесете душевен покой и на бебето си. То има нужда от вас. Постоянно. Вместо да обявявате война на бебето си, помислете как можете хем да задоволите неговите нужди, хем да осигурите и за себе си малко сън и почивка, нормален живот. Решенията са много – съвместен сън (ако бебето ви се буди често нощем), носене в слинг (ако иска постоянно да бъде носено), кърмене без задръжки (престрашете се да кърмите бебето си навън и в присъствието на други хора и няма да се налага постоянно да тичате към къщи, когато то огладнее), вместо да губите търпение от безкрайно дългите кърмения почетете хубава книга или погледайте телевизия докато бебето суче в ръцете ви – така времето ще мине неусетно… решения има много и ако спрете да негодувате срещу изпитанията, които животът с бебето ви поднася и престанете да се опитвате да го „дисциплинирате” още от люлката, ще видите, че сами ще започнете да измисляте как да си улесните живота през този понякога не лек период.

Въпреки, че бебето не бива да бъде „дисциплинирано” в периода на ранното детство именно това е периодът, в който се наливат основите на дисциплината. Сега ще обясня какво имам пред вид с това на пръв поглед парадоксално твърдение. Една от най-важните ви задачи като родители е да създадете здрава връзка на близост с детето си. Ако постигнете това, то в следващите етапи на предучилищната възраст и по-късно като тинейджър и дори като зрял индивид ще ви чувства близки и ще цени мнението ви и ще се старае да не ви огорчава. Постигнете ли това, то битката с дисциплината на детето ви считайте е вече спечелена. Нито едно наказание или награда не действа така ефикасно както желанието на детето да зарадва родителите си. Ако детето ви има здрава връзка на близост с вас ще преживее периодите на преход без особени проблеми, защото за него родителите ще бъдат онези близки хора, чието мнение ще цени и чиито чувства ще пази. Такива деца не правят сериозни проблеми и не изпадат в крайности. Те сами желаят да слушат родителите си и нужда от сериозни наказания на практика няма. Развитието на детето е като поредица скачени съдове. Всеки етап от развитието на детето оказва огромно влияние върху следващите етапи. Всяка наша постъпка и отношение в ранно детство оказват огромно влияние върху това какъв тинейджър ще бъде по-късно детето ни. Ако сега оставяте бебето си да плаче само в кошчето и нямате време за него или пък искате да го приучите да стои самичко, а след време, когато това бебе стане тинейджър и вие искате то да споделя с вас и да ви чувства близки и да се вслушва в думите ви, то няма да го прави. Не се учудвайте в това. Вие още в най-ранна възраст сте отказали близост с него. Не очаквайте вече порастнало то да търси близост с вас – вие сте го научили, че в отношенията ви място за близост няма. Детето, което от малко бъде отгледано с уважение към неговите потребности и чувства обаче, след време също ще проявява уважение към чувствата на родителите си и няма да пресрочва вечерния си час или да пуши цигари тайно. Децата ни са огледало на нас самите. Нека не постъпваме с тях така, както не искаме те да постъпват с нас в бъдеще!

Всеки път, когато прегръщате и храните бебето си, когато му пеете и се грижите за него вие тъчете нишките на близостта между двама ви. Освен радостта, която ви носи тази близост, тя ще ви помогне да възпитате детето си и да му налагате дисциплина, когато това се налага. Обичайте детето си, играйте си с него. Ивестирайте без да се стискате в близостта помежду ви, защото през следващите етапи от развитието му ще имате нужда от този натрупан капитал.

В статията са използвани материали от книгите на д-р Фицхю Додсън „Изкуството да бъдеш родител” и „Как да приучим децата си към дисциплина”

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!