Как да научим детето да спазва правила?

Въвеждането на правила, изграждането на зрялост в детето и подържането на хармонични отношения в семейството са едни от най-важните теми, която вълнува всеки родител. Неспособността на детето да прояви самоконтрол и да се съобразява с обективните обстоятелства е проблем, който води най-много хора в кабинета ми. В настоящата статия съм събрала дългогодишния си опит по темата, като родител и професионалист в сферата на ранното детско развитие и възпитание. Стана дълго, но умишлено няма да разделям съдържанието на части, за да може всеки родител да намери събрани на едни на едно място, подредени и структурирани важните стъпки, за които е нужно да си даде сметка и да прилага в отглеждането на детето си. 

Когато детето не е вече бебе и започне да се движи самостоятелно и да изучава света се появява и нуждата да го научим да спазва определени правила, да знае какво е безопасно да прави и какво не, как да се държи в различни ситуации, така че да не пострада нито то, нито да навреди на околните…

С порастването, с нарастващата самостоятелност на детето, нуждата от спазване на правила става все по-голяма. Никой вече не върви по петите на порасналото дете, за да го предпазва от проблеми. Нужно е детето само да се научи първо да мисли, после да действа, да може да се съобразява не само с вътрешните си пориви и желания, но и с обективните обстоятелства и другите хора, така че да не излага нито себе си, нито околните на опасни и неприятни ситуации. Каква е една от най-честите грешки на съвременните родители и какво общо има тя с умението да спазваме правила, вижте тук.

За да се развива, детето има нужда да се научи да се съобразява с действителността

Правилата макар да гарантират сигурността ни и да ни помагат да живеем в мир с околните, ограничават свободата ни и ни пречат да правим, каквото си искаме. Затова и когато въвеждаме правила, съвсем очаквано и нормално е, детето  да се противопоставя и да отказва да се съобрази с тях. Но това не означава да вдигнем ръце и да се откажем.

Все повече родители, търсят консулация с мен заради различни поведенчески проблеми при децата им, зад които се крие много често причината – неспособност на детето да се съобразява с другите, да проявява търпение, да мисли, преди да действа. Идват в кабинета ми деца в училищна възраст, които все още изпадат в истерия всеки път, когато дребните им прищевки не бъдат удовлетворени на мига, сякаш още са на две години и изживяват бебешкия пубертет.

Това незяло поведение създава трудности не само на родителите, но и на самото дете, което поради липсата си на зрялост и неспособността да се съобраява с обективната действителност и да управлява адекватно поведението си среща проблеми в усвояването на учебни материал и адаптирането си в училищна среда, в създаването на истински приятелства, не може да бъде самостоятелно, не може да разгърне потенциала си, защото му липса постоянство, лесно се фрустрира, бързо се отказва, няма търпение, реагира твърде емоционално…

Кога да започнем да въвеждаме правила?

Правила е нужно да започнем да въвежаме в момента, в който детето започне да се движи самостоятелно и активно да опознава света. До около 2 – 3 годишна възраст обаче на детето му липсва зрялост, за да спазва адекватно правила и в тази най-ранна възраст разчитаме, че до детето винаги има възрастен, който да се намеси в критични моменти и да гарантира сигурността и безопасността на детето.

В тази ранна възраст въвежаме правила, за да учим постепенно детето какво е добро и безопасно и кое е лошо и опасно, но не разчитаме детето да прояви самоконтрол и да съумее само да спазва правила. Удачен метод за преодоляване на проблемни ситуации в най-ранна възраст е методът на отвличане на вниманието, в който просто пренасочваме дейстията на детето в безопасна посока.

Същинското усвояване на правила идва във възрастта на детската градина – между  2 и 7 годишна възраст. Това е периодът, в който съзрявайки детето се учи да действа адекватно на реалността и да проявява търпение и самоконтрол, така че да не застрашава себе си и околните в ежедневните ситуации, в които попада.

В училищна възраст вече е нужно детето да разполага с основни умения за самоконтрол и спазване на правила, за да може да развива потенциала си в група от връсници и да усвоява по-сложни академични умения, да учи самостоятелно и да общува адекватно в социална среда.

Как да въвеждаме правила в 6 стъпки:

1. Определете важните неща, за които да въведете правила

Важно е да не се опитвате да въведете твърде много правила, които детето няма да може да запомни и само ще се обърка. Първата стъпка е да прецените кои са наистина важните неща в живота на детето ви, за които е важно то да знае определено правило и да го спазва. Всичко останало, нека е свободен избор, който да може детето само да направи или да решавате заедно, според ситуацията.

За да се развива хармонично едно дете е нужно родителят да постави здрави граници, тоест да въведе основни правила в живота, които да дадат на детето сигурност и ориентир. Тези основни правила следва да касаят сфери, от които зависи животът и здравето на детето и на другите около него. Например важно е детето да знае, че не бива само да пресича улица, когато е още малко и не познава правилата за движение; важно е да знае, че вечер е нужно всички да си легнем и да спим, за да сме здрави и бодри на другата сутрин; важно е да знае, че не бива да бие другите деца, защото така може да ги нарани, както и не бива да оставя него да го бият, защото може да пострада и т.н.

Правилата следва да касаят важните теми, свързани с живота и здравето. Всичко останало следва да бъде свободна зона за експерименти, самостоятелно поведение, развиване на нови умения и опознаване на себе си и света.

Дали детето да облече бялата или жълтата блуза – нека само реши, ако иска. Ако му е все едно, решете вие, но ако иска само да подбере дрехите си, дайте му избор измежду подходящи за сезона дрехи и нека прояви собствения си вкус и предпочитания. Нека детето само да избира на какво да играе, какво да рисува, с кого да играе, как да прекарва свободното си време. Намествайте се само, ако има риск някой да пострада и оставете детето да разгърне потенциала си и да опознава света по своя си начин. Как да определите какви правила да въведете и до какво води въвеждането на твърде много или твърде малко правила, вижте тук.

2. Обяснете правилото на детето в емоционално неутрална ситуация, когато всички сте спокойни.

Често срещана грешка е опитът на родителите да обясняват на детето определено правило в ситуация на емоционално напрежение. Запомнете, че когато емоциите кипят, разумът временно не работи. Не очаквайте детето да разбере защо е нужно да си ляга, в момент, в който то е ядосано или разстроено от факта, че искате от него да спре играта си по средата и да отива в леглото. В такъв момент детето не може да вникне в разумните ви аргументи, защото емоциите в него бушуват.

По същия начин не очаквайте детето да разбере защо не е полезно да яде много захар, в момент, в който е стиснало в ръчичка най-прекрасната шарена близалка, а вие го карате да я остави обратно на рафта в магазина.

Когато емоциите ескалират, те вземат връх над разума и пречат на детето да разбере и да се съобрази с разумните аргументи, с които го обсипвате. Затова обяснявайте правилата много преди да възникне конфликтна ситуация, в момент, в който всички сте спокойни и можете да си говорите разумно.

Затова говорете за лягането вечер през деня, когато темата не е наболяла и детето не е разстроено от факта, че го карате да си ляга. В спокойна ситауация обяснете на детето, че ви тормозят караниците за лягане вечер и че е нужно вечер всички да лягате навреме, за да сте здрави и да имате сили за много хубави игри на следващия ден.  Ако детето се разстрои и не иска да се съгласи да си ляга рано, кажете му, че ако не спи достатъчно ще заприлича на стара баба, която няма сили да играе. При това сравнение може да се посмеете – нелепо звучи нали, хем дете, хем като стара баба 🙂 За децата е полезно трудните теми да бъдат обсъжани през хумор, това снема напрежението от разговора. Също може да изтъкнете като аргумент, че като не легне навреме човек става нервен и заприличва на бебе – мрънка и става кисел като малко бебе. Кажете, че вие не искате да заприличвате на бебе и питайте детето то иска ли да прилича на малко бебе. Очаквано детето ще ви отговори, че не иска – за децата е много важно да се чувстват големи, а не бебета. Когато детето отговори, че не иска да е бебе, подкрепете го, че и вие не искате и затова ще лягате навреме. Точка.

По подобен начин можете да обясните всяка една ситуация – без твърде дълги речи. С няколко изречения, с ясни и нагледни за детето примери и обяснения. Със спокоен и приятелски тон, без заплахи и назидания.

Едно е да обясним ситуацията на детето, когато то е спокойно и може да разсъждава обективно и съвсем друго е да се опитваме да му обясняваме, когато разумът е замъглен от емоции в момент, в който детето отчаяно се опитва да постигне своето. Също така е важно да обяснаваме правилата, когато ние самите сме спокойни, а не гневни и сърдити. Детето няма да разбере какво му казвате, ако усеща враждебност в тона ви. Гневния тон кара събеседнидникът ни да се затвори в себе си и да не слуша нападките, които отправяме срещу него.

Ако искате детето да ви слуша, говорете му, когато сте спокойни.

Дори и детето да не се съгласи с охота с правилото, което въвеждате и да се възпротиви срещу него, ако поговорите в спокойна, емоционално неутрална ситуация, детето ще разбере аргументите ви и в последствие ще е по-склонно да се научи да спазва правилото, дори да не му харесва то.

3. Обяснявайте кратко с разбираеми за детето думи и нагледни примери

Обяснявайте правилото с няколко прости изречения и ползайте нагледни примери, с които детето да разбере за какво му говорите. Избягвайте абстрактните думи и дългите речи, които само ще объркат и отгчат детето без да постигнат никакъв положителен ефект.

4. В нужната ситуация, само напомнете правилото със спокоен и уверен тон

Когато настъпи ситуация, която изисква детето да спази правило, което сте обсъдили предварително, ако детето не спазва правилото, напомнете му го съвсем на кратко. Не се впускайте отново да обяснявате правилото. Детето прекрасно ви е разбрало още първия път. Помнете, че няма смисъл от разумни обяснения в емоционално натоварени моменти. Нужно е само с няколко думи да напомните правилото на детето.

Например: “Виждам, че искаш още да си играеш, но помниш какво си говорехме за нуждата от лягане навреме. Нали не искаш да станеш стара баба, нито да се държиш като бебе? Аз виждам, че си голямо момче/момиче и затова само ти напомням, че е нужно сега да спим. Хайде да отиваме в леглото.”

Нужно е наистина само да напомните.

Не да укорявате детето, за това, че не спазва правилото, не да му се карате, не да се опитвате да го стреснете с повишен тон. Кажете думите ясно и спокойно, но твърдо и решително – така че от тонът ви детето да схване, че не му се сърдите, не му се карате, но и няма да отстъпите.

Ако се разгневите и започнете да се карате на детето, това ще означава, че самите вие сте емоционално лабилни и детето няма да иска да ви послуша. Децата интуитивно не слушат емоционално лабилни хора, защото когато човек е емоционално лабилен често реагира импулсивно и необмислено и не може да му се вярва. Детето ще ви послуша само, ако сте спокойни и уверени и излъчвате любов и загриженост за детето, но и твърдост и увереност в решението си. Тонът ви трябва да излъчва посланието: “Много те обичам и ме е грижа за теб и именно защото те обичам и ме е грижа настоявам да ме послушаш, защото това е доброо за теб.”

5. Веднага предприемете действия, с които да подпомогнете детето да спази правилото

Не се впускайте в дълги обяснения, пазарлъци, заплахи и увещания. Само кратко напомнете и ако детето не предприеме действия за спазване на правилото, то вие предприемете такива действия, за да го подпомогнете и да му дадете пример. Няма полза от дълги приказки и увещания. Предварително всичко сте изговорили и сега сте напомнили с думи. Дори и съвсем малко да е детето, то прекрасно знае какво е нужно да направи, но се прави на разсеяно или съвсем открито се противопоставя, защото не му изнася да ви послуша. Дайте му пример как да действа.

Например, след като напомните за лягането, хванете детето за ръка и го заведете в банята, където да се измие и да отива след това в леглото. Или друго действие, което може веднага да предприемете е да започнете да прибирате играчките, с които играе като така му давате отново недвусмислен знак, че играта свършва и е време за сън.

Ако детето удря други деца на площадката или постоянно им дърпа играчките или разваля играта и сте говорили вече по въпроса и сте му обяснили, че ако прави така няма да може да играе с децата и ще се наложи да се прибере вкъщи, то в момент, в който отново започне да  удря или да дърпа чужди играчки, просто му напомнете и ако не спре, не чакайте  и не го увещавайте, а го хванете за ръка и го поведете към къщи. Дайте му ясно с поведението ви да разбере, че не се шегувате и наистина мислите това, което говорите.

Ако детето отказва да си мие ръцете преди ядене и вече сте обяснили в неутрална ситуация защо е нужно да мием ръцете, то когато дойде моментът на хранене, просто напомнете, не се впускайте в увещания или заплахи, а просто хванете детето за ръка и го заведете решително до банята, пуснете чешмата и измийте ръцете.

Ако детето отказва да спре телевизора или да остави таблета, изключете вие телевизора и вземете таблета. Безспорно детето ще се разсърди и ще последва сцена, но ако останете непреклонни, оставите детето да си излее гнева, но не отстъпите, скоро то ще разбере, че с истерия нищо не се постига и ще схване, че когато казвате нещо, наистина го мислите и номера не минават.

Когато пристъпите към действия, ще предизвикате детския гняв, но това не бива да ви плаши. Вие не сте мижитурка, която се старае на всяка цена да угажда на другите. За детето ви е важно да му дадете пример как да действа решително, а не как да угажда на другите само и само мир да е. Вие знаете кое е здравословно. Детето ви няма да се научи да води здравословен живот, ако вие не го научите на това. Затова нека не ви плашат малко детски викове, истерии и тръшкане. Детето ще се опита да ви стресне, но ако му покажете, че вие сте възрастният тук и вие по-добре познавате ситуацията и няма да отстъпите, детето ще се научи бързо да уважава мнението ви. Ще има рев и тръшкане 5 -10 -20 пъти и детето ще разбере, че номерът не минава и ще се научи по ваш пример да се държи зряло и да се съобразява с реалността.

Когато детето разбере, че не просто си говорите, а сте непреклонни, тогава ще спре да се инати и да се противопоставя. За да постигнете траен успех обаче е нужно от една страна вие да сте постоянни и всеки път решително да показвате на детето, че не просто си говорите, а ще направите нужното това, което казвате, да се случи, защото е важно. И също е нужно освен налагането на правила, в живота на детето да има достатъчно много други сфери, в които го оставяте то само да решава и да следва свободния си избор, защото ако за всичко се опитвате да налагате правила, рано или късно детето ще ви се противопостави, водено от нуждата си да живее свободно. Затова бъдете решителни, но само за определени, важни неща, които детето е важно да спазва заради собственото си здраве и безопасност, а нека всичко останало детето прави по свой избор и желание.

6. След като конфликтната ситуация премине, поговорете с детето за поуки и възвръщане на доверието

Колкото и умни да са децата, все още в много ситуации, особено в емоционално натоварените ситуации, им е трудно да си извадят сами поука от случващото се. Затова, когато има ситуация, в която детето откаже да спази определено правило и се сърди и негодува и ви се наложи вие да предприемете мерки, с които да заставите детето да спази правилото, след като ситуацията премине е добре да си поговорите.

Добре е да се върнете към случилото се, когато вече всички сте спокойни 1) за да си извадите поуки, които ще помогнат на детето да не повтаря една и съща грешка многократно и 2) за да възвърнете доверието помежду си.

Когато не се съобразите с желанията на детето и действате против волята му, то ви се сърди и си мисли, че не го обичате достатъчно, щом го карате да прави нещо, което не иска. Понякога детето си мисли, че го мразите и му се сърдите, защото не е съумяло само да спази правилото е ревало и се е тръшкало. Това чувство на вина разяжда детската душичка, пречи на детето да мисли конструктивно за ситуацията и да си извади поуки и подкопава отношенията помежду ви. Нужно е, когато бурята отмине да се гушнете и да си напомните колко много се обичате и да обасните на детето на кратко и с ясни за него думи, че именно, защото много го обичате се грижите да си ляга навреме, да си мие ръцете преди да яде и т.н. Отново напомнете накратко това, което сте обяснили подробно, когато сте въвеждали правилото. Напомнете, че за да расте здраво детето има нужда да си ляга навреме и да си мие ръчичките и да не присича само улица и т.н. Покажете му, че не сте му враг и че безкрайно го обичате. Кажете му, че не му се сърдите и разбирате, че е още дете и сега се учи и му кажете, че може да разчита на вашата подкрепа. Така ще възвърнете доверието помежду си и ще изгладите лошите чувства.

Много хора смятат, че щом един конфликт отмине, не бива повече да се говори за него, за да не се връщате пак към лошит чувства. Ако обаче не се върнем към лошите чувства и не ги изговорим, те си остават вътре в нас и ни тормозят и развалят отношенията помежду ни. Именно затова тази финална стъпка е много важна. Важно е да сте решителни и последователни, за да научите детето си да се съобразява с действителността. Важно е обаче да се грижите и за чувствата помежду ви и да покажете на детето си, че дори и когато не сте съгласни един с друг, вие винаги безкрайно се обичате и че каквото правите, го правите не защото мразите детето и искате да му е гадно, а напротив – защото много го обичате и искате то да порасне голямо, смело и силно. Кажете му това. Кажете му, че каквото и да става, винаги ще се грижите за него. Това дава увереност и спокойствие на детето.

Поговорете за случилото се и помогнете на детето да си извади изводи. Поговорете за това, че независимо дали детето плаче, инати се или се тръшка или пък се прави, че не чува, правилото си е правило и вие ще се погрижите то да се случи. Обърнете внимание на детето, че плачът, тръшкането и т.н. само тормозят и него и вас, но накрая правилото се случва, защото е важно да се случи. Кажете на детето, че може би е по-разумно правилото да се случва без сълзи и тръшкане, защото в крайна сметка ползи от сълзите и тръшкането май няма. Изречете това с думи, за да може детето да обърне внимание на този факт и с времето да осъзнае, че има обективни фактори, срещу които колкото и да ритаме, нищо няма да постигнем. Има правила, които са нужни за нашата собствена безопасност и е най-добре за всички, ако просто ги спазваме.

Проведете този разговор в прегръдка и мил тон. Без упреци, без назидания, без дълги скучни и объркващи речи. Няколко минути, прегрудка и целувка са достатъчни, за да разбере детето, че го обичате, че не му се сърдите и че може да разчита на вас, за да му помагате да расте здраво, смело и силно. Това е достатъчно.

Това са 6те стъпки, които ако следвате, ще научите детето си да спазва важните за живота му правила, да расте здраво, да придобие зрялост и да развива потенциала си. За да постигнете успех е нужно да следвате стъпките последователно от 1 до 6. Нещата няма да се получат, ако прескачате стъпки. Всяка стъпка има свое важно значение и е нужно да преминем през всеки етап от процеса.

Може би ще откриете, че някои стъпки от процеса ви е лесно да следвате, а други пропускате или ги правите по неподходящ начин. Дайте си време и тренирайте във всеки удобен момент. В началото може би няма да се получава добре, но с времето, ако дадете фокус и енергия, ще се научите как да действате градивно и да възпитавате успешно децата си.

Кое ни пречи да въвеждаме успешно правила?

Ако сте решителни, последователни, емоционално спокойни и умело сте подбрали за какво да въвеждате правила и за какво да дадете свобода на детето да избира, то детето бързо ще се научи да се съобразява с правилата, които въвеждате.

Има 3 основни фактора, които водят до провал при въвеждането на правила:

1. Родителите не проявяват постоянство и в някои моменти настояват правилото да бъде спазано, а в други оставят детето да пренебрегва правилото. Това обърква децата и ги кара да мислят, че родителят сам не знае какво иска и детето не разбира нужно ли е в крайна сметка да спазва правилото или не. Нужно е да бъдете постоянни, независимо колко заети сте и в каква ситуация се намирате. Само така и детето ще може да прояви постоянство и да се научи какво е нужно да прави и какво не.
2. Родителят губи самоконтрол и е емоционално лабилен. Както стана дума и по-горе, ако не съумеете да говорите и да се държите спокойно, но твърдо и решително, без колеания, без нервни избухвания, без крясъци, детето няма да ви слуша. Когато някой ни крещи или ни говори осъждащо, инстинктивно, за да се защитим спираме да го слушаме. Детето няма да ви слуша, ако усеща гняв или неприязън в гласа или в поведението ви. Детето няма да ви слуша, ако ви усеща емоционално нестабилни и неуверени в позициите си. За да ви слуша детето има нуждата да бъдете спокойни и уверени в това, което казвате и правите. Само така и то ще може спокойно и уверено да ви слуша.
3. Детето няма да се научи да спазва правила, ако твърде много говорите и твърде малко действате. Много често като говоря с клиенти ми обясняват колко много си говорят с детето си, колко много му обясняват, как го увещават и т.н. Днешните деца не са глупави и детето ви е разбрало прекрасно какво му говорите още първия път. За никого не носи ползи да обяснявате и обяснявате отново и отново едно и също. Ако на вас не ви стиска да действате и си оставате само на ниво приказки, то как очаквате детето ви да се научи да действа. Нужно е да му дадете пример как дори нещо да не ни е приятно има ситуации, в които просто е нужно да го направим, спокойно и хладнокръвно без истерии. Ако детето не иска да спре да гледа телевизия, вместо да обяснявате надълго и нашироко, просто спрете телевизора, хванете наследника си за ръка и го изведете навън да поиграе на площадката. Много родители не го правят, защото ролите в семейството са обърнати и вместо родителят да възпитава детето, детето ръководи семейството и определя какво да се случва в него. Много родители до такава степен са били дресирани да слушат в детството си, че сега без да си дават сметка слушат дори невръстните си деца, въпреки че осъзнават, че детето не знае кое е добро за него и кое не и още не познава света и принципите в него. Този тип родители са готови да клекнат пред всеки, който малко им скръцне със зъби. И децата усещат това и се налагат. Как детето да се научи да действа адекватно на реалността, като родителят му е боязлив и от страх да не разсърди детето си, абдикира от родителската си роля и оставя детето да прави неща, които са опасни и нездравословни, само и само мир да е? Ако искате детето ви да изгради здрава воля и постоянство, то нужно е да му дадете пример, като самите вие проявите здрава воля и постоянство и настоявате това, което е здравословно да се случва, независимо дали детето ще протестира или не. Сръдните и сцените на тръшкане бързо ще преминат, ако детето усети, че проявявате здрава воля и увереност в позициите си. Не се тревожете, че ще развалите отношенията си с детето и то повече няма да ви обича, ако всеки път преминавате през стъпа 6 и възвръщате доверието и добрите отношения помежду ви. Нужно е просто да вземете родителската си роля в ръце и решитително да покажете на детето си, че вие сте негови родители и дори да се сърди, ще се погрижите за това то да расте зраво и пълноценно, не защото искате да се налагате, а защото мислите за здравето на детето си и ви е грижа за него. Само така детето ви ще ви обича и уважава.

Ако срещате трудности в някоя от посочените стъпки или не разбирате къде бъркате, но не успявате да въвеждате успешно правила, можем да направим индивидуална консултация – на живо или във видео разговор в скайп, да обсъдим вашата конкретна ситуация и да ви дам насоки за преодоляване на проблемите, които срещате. Успех!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!